Решение № 5472 от 7.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, подадена чрез процесуалния представител юрк. Маркова, срещу Решение 8752 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело 3162/2021 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, седмо отделение, с което е отменена заповед РД-09-1312/15.12.2020 г. на министъра на младежта и спорта и е изпратена преписката за ново произнасяне, както и е осъдено Министерство на младежта и спорта да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е сложил знак на равенство между искането за подновяване на спортна лицензия на лице, което притежава такава и срокът й изтича, и искането за издаване на спортна лицензия от лице, което не притежава такава. Според касатора жалбоподателят е следвало да конкретизира искането си от 2017 г. с оглед промяната в законодателството и едва при наличие на ясно волеизявление от заявителя административният орган би бил длъжен да му даде указания по чл. 22, ал. 2 от новия Закон за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Твърди се още, че административният орган не би могъл да извърши и двете действия, които съдът счита, че е трябвало да се предприемат, тъй като те взаимно се изключват. Възразява се също така, че последователното разглеждане на двете заявления би било в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗФВС, съгласно която те трябва да се разгледат едновременно и при наличието на определени предпоставки да се направи подбор между кандидатите. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът СНЦ Българска федерация по шахмат, редовно призован, в съдебно заседание, чрез президента на федерацията А. Куртенков, оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Сдружение Българска федерация по шахмат 1928, редовно призован, в съдебно заседание, чрез техническия директор на федерацията Н. Тодоров, изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленен състав на ВАС е образувано по жалба на СНЦ Българска федерация по шахмат срещу заповед РД-09-1312/15.12.2020 г. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗФВС е издадена на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност Българска федерация по шахмат 1928 безсрочен спортен лиценз 97 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вида спорт шахмат. В мотивите на заповедта е посочено, че производството е започнало по заявление 09-00-4060/08.11.2017 г., по което е била постановена заповед, която е отменена с влязло в сила на 04.11.2020 г. решение на ВАС по адм. дело 14966/2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган и в предвидената форма, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Прието е от съда, че към датата на издаване на оспорената заповед 15.12.2020 г., е налице висящ спор по отношение на подадено от жалбоподателя СНЦ Българска федерация по шахмат заявление от 17.02.2017 г. за подновяване на спортна лицензия, доколкото по това заявление е бил постановен отказ за подновяване на лиценза, който е бил обжалван пред съда и със съдебен акт е отменен, като преписката е върната на органа за издаване на нов акт с дата от 08.11.2018г. т. е. висящността на административното производство по подаденото заявление не е била прекратена с подаване на жалба до съда, тъй като не е сложен край на административното производство с влязъл в сила акт, който да породи своите правни последици. Според съда в конкретния случай министърът на младежта и спорта е знаел, че няма налице валидно произнасяне от негова страна по подаденото заявление с вх. 09-00-1686/17.02.2017г. от СНЦ Българска федерация по шахмат и въпреки това издава решение, с което е даден спортен лиценз на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928 в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС. Прието е също така, че изходът от административното производство по подадено заявление от жалбоподателя на 17.02.2017г. е от съществено значение за произнасянето на административния орган по подаденото заявление на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928 и преди приключването на първото производство, административният орган не може да издаде законосъобразен акт. По отношение влизането в сила на новия ЗФВС по време на висящност на производството по подадено заявление от 17.02.2017 г. за подновяване на лиценза, съдът е обосновал извод, че макар и по него да не се предвижда издаването на акт с посоченото в заявлението съдържание, то за административния орган е съществувало задължение по чл. 22, ал. 2 от ЗФВС, след като при връщане на преписката от съда за ново произнасяне заявлението не е отговаряло вече на изискванията на чл. 20 и сл. от ЗФВС /нов/. С оглед на това съдът е обосновал извод, че са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за министъра на младежта и спорта, като неиздаването на акт, с който да се спре производството по издаване на лиценз на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928 е довело до допускане от органа на съществено нарушение на административно-процесуалните правила и до издаването на незаконосъобразен акт. Съдът е обосновал и извод, че министърът на младежта и спорта е издал оспорения акт и в нарушение на чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от ЗФВС. Според съда пред административния орган са депозирани две заявления, едното по висящ неприключил административен спор и второто от получателя на лиценза, като именно неспазването на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е довело и до издаване на порочен акт, несъобразен с чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от ЗФВС. Прието е също така, че органът е имал императивно вменено му задължение да разгледа заедно и двете заявления, след като извърши действията, разписани в чл. 22, ал. 2 от ЗФВС и прецени, че са налице редовни заявления, и да постанови акт по тях, след като извърши преценка на задължителните посочени в закона предпоставки чл. 22, ал. 4 от ЗФВС, поради и което неизпълнението на този императив е довело до опорочаване на издадения акт и е основание за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, обосноваващо извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е изводът на решаващия съд, че оспореният акт, макар и издаден от компетентен орган при съобразяване на нормативните изисквания за форма и съдържание, е постановен при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Производството по издаване на процесната заповед е започнало по заявление вх. 09-00-4060/08.11.2017 г. на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928, по което е била постановена заповед РД-10-19/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта за издаване на спортна лицензия за спорта шахмат, която е била отменена с влязло в сила на 04.11.2020 г. решение на ВАС по адм. дело 14966/2018 г. и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на настъпилите изменения на нормативната уредба във връзка с издаването на спортни лицензии. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява също така, че към датата на издаване на оспорената заповед 15.12.2020 г., е било налице висящо административно производство по подадено от СНЦ Българска федерация по шахмат на 17.02.2017 г. заявления за подновяване на спортна лицензия по реда на 17б от ЗФВС /отм./, доколкото заповед РД-10-50/10.08.2017 г. на министъра на младежта и спорта, с която се отказва да се поднови спортната лицензия по това заявление, е отменена с влязло в сила на 08.11.2018 г. решение 9374/09.07.2018 г. на ВАС по адм. дело 9548/2017 г. и преписката е изпратена на министъра за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка законосъобразен е извода на съда, че висящността на административното производство по подаденото заявление не е била прекратена с подаване на жалба до съда, тъй като не е сложен край на административното производство с влязъл в сила акт, който да породи своите правни последици. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, при съобразяване на фактическите установявания по делото, че административният орган е издал оспорения акт в нарушение на разпоредбите на чл. 22, ал. 3 и чл. 4 от ЗФВС, доколкото при наличие на постъпили повече от едно заявление за издаване на спортен лиценз за същия спорт, заявленията следва да бъдат разгледани заедно. В конкретния случай пред министъра на младежта и спорта са били депозирани две заявления за издаване по реда на чл. 17 и сл. от ЗФВС /отм./ на спортна лицензия за вида спорт шахмат, едното по висящ неприключил административен спор и второто от получателя на лиценза, които заявление към датата на издаване на оспорената заповед е следвало да бъдат разгледани при съобразяване на процедурата по чл. 22 от ЗФВС, както и в съответствие с приложимата норма на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, съгласно която спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1. Както и правилно е посочил съдът, административният орган е имал императивно вменено му задължение да разгледа заедно и двете заявления, при което е следвало първо да извърши действията, разписани в чл. 22, ал. 2 от ЗФВС, и прецени, че са налице редовни заявления, като в случай, че всички подадени заявления отговарят на изискванията на закона да извърши подбор по смисъла на чл. 22, ал. 4 от ЗФВС и едва след това постанови заповед по чл. 22, ал. 1 от ЗФВС или по чл. 23, ал. от ЗФВС. Неспазването на така разписаната процедура по издаване на спортен лиценз в новия ЗФВС при постановяването на оспорената заповед, за спазването на която са били дадени и изрични указания на административния орган с влязлото в сила решение 5727/18.05.2020 г. по адм. дело 14966/2018 г. по описа на ВАС, е довело до незаконосъобразност на издадения акт, поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В конкретния случай приложимостта на разпоредбата на чл. 22 от ЗФВС по отношение на подадените по реда на отменения ЗФВС заявления следва и от влязлата в сила на 10.11.2020 г. преди датата на издаване на оспорената заповед, разпоредба на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗФВС /ДВ, бр. 96/2020 г./, която предвижда, че неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 17 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта се довършват по новия ред. При съобразяване на цитираната разпоредба производството по подадените вече заявление както на СНЦ Българска федерация по шахмат, така и на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928, следва да продължи по новия ред, като министърът има вменено задължение по чл. 22, ал. 2 от ЗФВС, както се посочи по-горе, да даде възможност на заявителите да приведат подадените от тях заявления в съответствие с новите изисквания. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на касатора, че жалбоподателят СНЦ Българска федерация по шахмат е следвало да конкретизира искането си от 17.02.2017 г. с оглед на настъпилите законодателни промени и несъществуващ вече регулаторен режим за подновяване на спортна лицензия. Действително, именно по време на висящността на административното производство по подаденото заявление, е настъпила законодателната промяна, изключваща издаването на акт, какъвто се претендира от този заявител. Това обстоятелство обаче не изключва приложимостта на вмененото на административния орган задължение по чл. 22, ал. 2 от ЗФВС, респ. по чл. 30, ал. 2 от АПК, а именно при установяване на непълноти или несъответствия в подаденото заявление да уведоми писмено заявителя да ги отстрани в 14-дневен срок от получаване на съобщението, доколкото и самата норма на приложимия § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗФВС не вменява в задължение на заявителя да депозира ново заявление. Настоящата съдебна инстанция не споделя обаче извода на тричленния състав на ВАС, че в случая са били налице и предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за министъра на младежта и спорта, като неиздаването на акт, с който да се спре производството по издаване лиценз на Сдружение "Българска федерация по шахмат 1928" е довело до допускане от министъра на съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и до издаване на незаконосъобразен акт. Както и основателно е възразил касационният жалбоподател, спирането от страна на административния орган на производството по заявлението на Сдружение Българска федерация по шахмат 1928, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, ще доведе до последователно разглеждане на двете заявления, което от своя страна ще е в противоречие с регламентираното в чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от ЗФВС, съгласно които норми повече от едно заявления следва да се разглеждат едновременно, като при определени предпоставки се извърши и подбор между тях. Този неправилен извод обаче не се отразява на правилността на оспореното решение, с което процесната заповед е отменена, поради допуснато нарушение на чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от ЗФВС, което нарушение е достатъчно основание за отмяна на акта, и преписката е върната на органа за ново процедиране по двете заявления едновременно, като се съобразят настъпилите изменения на нормативната уредба във връзка с издаването на спортни лицензии. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на тричленен състав на ВАС е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,