Решение № 12584 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2015 г.

Решение № 12584 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Корпоративна търговска банка" АД, - в несъстоятелност, представлявана от Лазар Петров Илиев и Росен Иванов Ангелчев, заедно осъществяващи правомощията на синдик, против решение № 1909 от 23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12558/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Корпоративна търговска банка" АД, подадена чрез нейните квестори, срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1403414/22.08.2014 г., потвърден с решение № 2006/11.11.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, с който на основание чл. 92, ал. 1 ЗДДС за проверявания период 1.07.2014 г. - 31.07.2014 г. по реда на ЗДДС е извършено прихващане от ДДС за възстановяване в размер на 6079,82 лева, със задълженията по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ за доходи от лихви по депозитните сметки за м. 05.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената процедура и в съответствие с материалния закон. По спорния по делото въпрос е обосновал извод, че ЗДДС е специален спрямо Закона за кредитните институции (ЗКИ), поради което следва да се приложи за данъка за възстановяване, уреден в него и в хипотезата на производство по специален надзор на банката. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. От събраните доказателства безспорно се установява, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ касационният жалбоподател е поставен под специален надзор за срок от три месеца, спряно е изпълнението на всички задължения на банката и е ограничена дейността й съгласно чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗКИ, като този срок е удължен до 20.11.2014 г. С решение № 104 от 15.05.2014 г. са допуснати ограничен кръг платежни операции, вкл. прихващания във връзка с погасяване на кредити, а с решение от 6.11.2014 г. на БНБ е отнет лицензът на КТБ АД за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Не се спори, че с писмо от 8.08.2014 г. БНБ уведомява квесторите на КТБ АД, че е налице забрана за банката да удържа и внася данък върху доходите по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ поради поставянето й под специален надзор и спиране изпълнението на задълженията й. Установено е, че касационният жалбоподател е подал справка - декларация, с която се претендира възстановяване на процесната сума, както и че са налице задължения на банката към НАП. При правилно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е правен. Предвид изложените в касационната жалба доводи спорът пред настоящата инстанция също се явява правен, а именно дали органите по приходите са имали право в хипотезата на поставяне на банката под специален надзор да извършват прихващане на декларирания от касатора ДДС за възстановяване или е следвало сумата да бъде реално възстановена. След подробен анализ на съответните норми на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), ЗКИ, ЗДДС, ДОПК и Търговския закон първоинстанционният съд е приел, че са налице условията за извършване на прихващането по реда на чл. 92 ЗДДС, като направените правни изводи се споделят от касационния състав. Съдът правилно е тълкувал приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с духа и целта на закона. Направил е съпоставка между характера на производството, при което КТБ АД е поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ от една страна и производствата по несъстоятелност на банка по ЗБН и на търговско дружество по ТЗ. Като е отчел сходствата и спецификата на тези производства, правилно съдът се е позовал на практиката на Върховния административен съд, съгласно която ЗДДС е специален спрямо чл. 645 ТЗ, като последната разпоредба не се отнася до публичните задължения и няма пречка да се извърши прихващане по реда на чл. 92 ЗДДС при наличие на законовите предпоставки за това. Нормата на чл. 59 ЗБН урежда хипотезите, при които може да се извърши прихващане, като текстът е аналогичен с този по чл. 645 ТЗ, предвиждащ случаите на прихващане в производство по несъстоятелност на търговци, по отношение на които се приема, че чл. 92 ЗДДС е специален. Законосъобразно е заключението на съда, че в хипотезата на специален надзор банката осъществява своята икономическа дейност под надзора на назначените квестори. Продължават да се начисляват лихви върху депозитите в определения от БНБ размер, а оттам се формират задължения за доходи от тези лихви по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. В случая прихващането е извършено с възникнали преди поставянето на банката под специален надзор задължения за м. 05.2014 г., чиито срок за плащане е 30.06.2014 г. При липса на уредба относно публичните вземания и задължения в производство, в което банката е поставена под специален надзор, правилно съдът е приложил по аналогия разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, а именно производството по несъстоятелност на ТЗ. Целта на това производство е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника - чл. 607, ал. 1 ТЗ. Предвид характера на обществените отношения в банковата сфера и спецификата в законодателната им уредба производството по оздравяване на банката и това по несъстоятелност са разделени. Възможността за оздравяване на банката не е предвидена в производството по несъстоятелност съгласно чл. 7 ЗБН, но изрично е регламентирана като предмет на производството по поставянето й под специален надзор. Затова в случая, в който банката е поставена под специален надзор, също е допустимо извършването на прихващане по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Нормата е специална по отношение на ЗКИ, защото процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на данъка се извършва само от органа по приходите. Спиране изпълнението на задълженията на банката с решение на УС на БНБ на основание чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ не влияе на изискуемостта им. Последицата от спирането на изпълнението на задълженията е предвидено в чл. 119, ал. 4 ЗКИ, съгласно който за периода, в който БНБ е упражнила това правомощие се смята, че банката не е в забава. Разпоредбата обаче не изключва прихващането с изискуемо задължение. Аргументирано съдът е приел, че нормативната уредба на възстановяване на ДДС е различна от тази за прихващане и възстановяване, установена с разпоредбите на чл. 128 - 130 ДОПК, поради което органите по приходите са имали право в хипотезата на специален надзор на банката, да извършват прихващане на декларирания от нея ДДС за възстановяване с изискуеми към този момент публични задължения, събирани от НАП. Като е обосновал извод за законосъобразност на оспорения АПВ и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК., Върховният административен съд, второ отделение