Решение № 5946 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2021 г.

Решение № 5946 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. И., за отмяна на решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, както и решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Е. С." АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 6041/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38.

Според молителя е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Е. С." АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение.

Следователно, решение № 1349 от 30.01.2019 г. на ВАС и решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП- 457 от 17.12.2014 г.).

Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08.

Иска се на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, както и решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК се иска отмяна на решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, както и решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, като неправилни.

В проведено о. с. з. на 13.05.2021 г., страната се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – "Е. С." АД, чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът – прокурор при Софийска градска прокуратура, не взема становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна на решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение за допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл решение № 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 16054/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани."

С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право."

1. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

С решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, КЕВР е осъдена да заплати на "Е. С." АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв., състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на НП № 199/30.01.2015 г. за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 56/2016 г., по описа на РС- Русе, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв., състоящи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 216/2016 г. по описа на АС - Русе, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016 г. до окончателното й плащане.

С решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по административно дело № 6455/2017 г. на Административен съд-София град и вместо това е отхвърлен предявеният от "Е. С." АД, срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Русе.

Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП № 199/30.01.2015 г.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства).

В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.

С цитираното в молбата за отмяна решение № 6879 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 6041/2019 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 15183/09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1910/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, КЕВР е осъдена да заплати на "Е. С." АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 199/30.01.2015 г, издадено от председателя на КЕВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е надлежно представляван в производството по обжалване на наказателно постановление № 199/30.01.2015 г. на председателя на КЕВР и адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие в размер на 1356 лв. е реално заплатен от ищеца. Същото е прието и в касационното производство.

С решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника "Е. С." АД следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия