Решение № 11 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2020 г.

Решение № 11 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Б. В. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Б. Г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение, постановено на 12.12.2019 г. по в. гр. д. № 11530/2019 г. на Софийски градски съд и на първоинстанционното решение, постановено на 27.11.2017 г. по гр. д. № 18622/2017 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Б. В. Д. дължи на "Топлофикация София"ЕАД следните суми: 398, 34 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и такси за дялово разпределение през периода от 01.12.2013 г. до 30.4.2016 г., от които 377, 10 лв. – цена на топлоенергия и 21, 24 лв. - такси за дялово разпределение, за имот - апартамент 67, находящ се в [населено място], [жк]с аб. № 160325, ведно със законна лихва за периода от 06.01.2017 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер, както и иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 76, 84 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 29.12.2016 г., от които 73, 09 лв. – лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия и 3, 75 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 867/2017 г. на СРС, 153 състав. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 222 от 22.07.2020 г. по делото. Молителят поддържа доводи, че е лишен от възможност да участва в делото пред първоинстанционния съд, тъй като не е бил надлежно призоваван и представляван в първата инстанция, а и постановеното първоинстанционно решение е "връчено на пълномощник без да отчете липсата представителна власт за това и без ответната страна да може да се защити". Ответникът по молбата "Топлофикация София"ЕАД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач"МХ Елвеко" ЕООД не взема становище. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от Б. В. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Б. Г., част, с която предявеният от "Топлофикация София"ЕАД срещу него иск с правно основание чл. 422 ГПК е частично уважен – признато е за установено, че Б. Д. дължи на "Топлофикация София"ЕАД следните суми: 398. 34 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и такси за дялово разпределение пред периода от 01.12.2013 г. да 30.04.2016 г. за имот-апартамент в [населено място], ведно със законната лихва за периода от 06.01.2017 г. до изплащане на сумата на вземането. Въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото Б. В. Д., който живее в чужбина, с вписан настоящ адрес в Г. от 21.12.2000 г., е упълномощил адв. адв. Г. Б. Г. да го представлява пред "Топлофикация София"ЕАД в правоотношенията по повод на посочени обекти, вкл. процесния отопляем обект, включително да прави възражения за изтекла погасителна давност на вземанията на "Топлофикация София"ЕАД, както и да завежда от негово име и за негова сметка дела в съдилищата на РБ против "Топлофикация София"ЕАД, да подава възражения пред съда по издадени заповед за изпълнение и го представлява пред съдебните изпълнители в РБ по образуваните изпълнителни производство, като въз основа на това пълномощно /лист 15 от приложеното дело, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение/ адв. Г. Б. Г. е подал на 08.02.2017 г. възражение срещу заповедта за изпълнение, което заповедният съд е приел, че е подадено в срок и е дал указания на заявителя "Топлофикация София"ЕАД, че може да предяви установителен иск за съществуване на вземането си. По така предявения иск по чл. 422 ГПК в първоинстанционното производство ответникът по иска Б. В. Д. е представляван от адв. Г. Б. Г., който е получил преписи от исковата молба с приложенията, и от разпореждането на съда по чл. 131 ГПК; като пълномощник на Б. В. Д. е посочил, че подава в срок отговор на исковата молба, в която е взел становище по редовността на исковата молба, по основателността на предявения иск, по доказателствените искания, направени с исковата молба и е поискал да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, като е посочил задачите, на които да отговори вещото лице; получил е препис от определението на съда по чл. 140 ГПК, с което съдът е допуснал и поставените от него в отговора задачи на вещото лице; получил е на 29.08.2017 г. призовката за насроченото открито съдебно заседания; като пълномощник е представил на 01.09.2017 г. квитанция за внесен депозит за допуснатата експертиза; получил е на 07.11.2017 г. копие от заключението на вещото лице; получил е на 11.12.2017 г. съобщение за постановеното решение; на 21.12.2017 г. адв. Г. Б. Г. е подал въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение в частта за уважаване на иска, като пълномощник на Б. В. Д.; на 30.01.2018 г. е представил доказателства за внесена държавна такса за обжалването; на 09.05.2018 г. е получил призовка като пълномощник за насроченото открито съдебно заседание на 22.10.2018 г. и се е явил в него като пълномощник на въззивника. С депозирана по делото молба от 14.08.2019 г. Б. В. Д. е заявил, че потвърждава извършените от адвокат Г. Г. процесуални действия по гр. д. № 18622/2017 г. по описа на Софийски районен съд, както и за в бъдеще го упълномощава да го представлява пред по-горната инстанция за водене на делото. Към молбата са приложени пълномощно и договор за защита и съдействие от 05.08.2019 г. за въззивната инстанция и в производството по отмяна за адв. Г. Г.. Б. В. Д. е заявил, че потвърждава извършените от адв. Г. Г. процесуални действия по делото в първоинстанционното производство, а не само някое, респ. някои съдопроизводствени действия, вкл. да получава съобщения само във връзка с извършването на определени действия. Липсата на представителна власт не е непоправима. Потвърждаването може да бъде извършено писмено, устно в съдебно заседание или с конклудентни действия. Потвърждаването заздравява и с обратна сила потвърдените действия. Предвид това и не може да се приеме, че извършените от името на Б. В. Д. от адв. Г. Г. действия в хода на производството са без представителна власт. Поради това е неоснователен и доводът в молбата за отмяна, че страната не е била надлежно представлявана поради това, че дадените пълномощия от 05.08.2019 г. са за пред въззивната инстанция и отмяна, но не и за пред СРС. Неоснователни са доводите в молбата за отмяна, подадена чрез адв. Г. Г., че е осъществена основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото адвокат не се е явявал пред СРС, както с оглед потвърждаването на извършените без представителна власт процесуални действия от адв. Г. Г. в първата инстанция, сред които е и получаването на призовка за насроченото открито съдебно заседание за събиране на допуснатите доказателства в подготвителното заседание, за които също е приел съобщението, и което приемане също е потвърдено, така и с оглед задължението на участниците в производството и техните представители да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави /чл. 3 ГПК/. Неотносими са към основанията за отмяна в влязло в сила съдебно решение доводите в молбата за отмяна, че въззивният съд следвало "да обезсили първоинстанционното решение и върне делото на СРС" след като служебно е констатирал, че по представеното пълномощно към възражението срещу издадената заповед за изпълнение адв. Г. не е упълномощен да представлява Б. Д. по делата с "Топлофикация София"ЕАД, по които е ответник, какъвто е настоящият случай. Както се посочи, производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на основанията, изрично посочени в закона. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.