Решение № 7691 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Е. А. от [населено място], обл. Търговище, чрез процесуален представител адв. Н. Митева, срещу Решение 1959 от 06.12.2024 г., постановено по адм. дело 483/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-25-293 от 15.07.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, с които й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Търговище, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 9, ал. 1 от ДР на КСО и при съществени процесуални нарушения. Сочи, че съдът не е съобразил приложената по делото нотариално заверена декларация за идентичност на лице с различни имена и неправилно е присъдил и възнаграждение за юрисконсулт, каквото не се дължи извън предвиденото в трудовия му договор. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Решение 2153-25-293 от 15.07.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Търговище. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ Търговище, с писмени становища, лично и чрез гл.юрк. Б.Калбурджиев, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на С. Е. А. срещу Решение 2153-25-293 от 15.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, с което на А. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съдът е установил, че С. Е. А. е подала Заявление 2113-25-1394 от 29.12.2023 г., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68 от КСО. По подаденото заявление първоначално било постановено Разпореждане 2140-25-86/13.02.2024 г. на ръководител ПО , с което е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. След подадена жалба срещу този акт е постановено Решение 2153-25-55/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което разпореждането е отменено като немотивирано и преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган, на когото е указано да издаде достатъчно ясен и добре мотивиран административен акт, като изясни и вземе предвид всички обстоятелства, отнасящи се до правото и размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.. В изпълнение на дадените указания, ръководител ПО при ТП на НОИ - Търговище произнесъл Разпореждане 2140-25-176/07.05.2024 г., с което отново отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на заявителката, на основание чл. 98 във вр.с чл. 68, ал.3 КСО. В мотивите на разпореждането е изчислен общ трудов стаж от 12 г. 08 м. 22 дни, в т.ч. 4 дни приравнен на осигурителен стаж майчинство, от които като действителен осигурителен стаж е отчетен 12 г. 08 м. 18 дни, т.е. без 4 дни стаж от майчинство. Изрично е обсъдено, че са зачетени: осигурителния стаж за периодите 01.12.1974 г. 31.12.1974 г. и 01.01.1975 г. - 30.09.1975 г. по представено удостоверение обр. УП-13 5507-25-1309 от Божур -71 АД гр. Търговище, осигурителния стаж за периода 27.10.1975 г. - 01.05.1977 г. по представено удостоверение обр. УП-3 45/30.11.2023 г. от AЗ Енергия гр. Търговище, стажа по трудова книжка от 04.05.1977 г. - 26.09.1987 г. от КФ Бокс гр. Търговище, и периода от 26.09.1987 г. - 30.09.1987 г. по акт за раждане 1202/03.10.1984 г., като за последния е посочено, че съгласно §1, т.12 от ДР на КСО майчинството не е действителен осигурителен стаж. Били изложени и мотиви, че поради ненадлежно оформяне на трудовата книжка съобразно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж относно стажа в ОССС с. Ресен и в ДСС с. Ресен, е изискано и получено удостоверение Обр. УП-13 5507-10-1852/17.10.2022 г., издадено от ТП на НОИ Ловеч, в което освен отразения стаж било посочено, че лицето фигурира във ведомостите с името Х. Е. Д.. С оглед на получените от отдел ГРАО при Община Търговище удостоверения, в които не били отразени данни, че заявителката е носила точно тези имена, удостовереният в посоченото удостоверение стаж не бил зачетен. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ-Търговище, който постановил оспореното Решение 2153-25-293/15.07.2024 г. Административният орган се е мотивирал, че по отношение на заявителката липсват предпоставките за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО, а в хипотезата на чл. 68, ал.3 КСО било налице само условието за навършена възраст, но не и за 15-годишен действителен осигурителен стаж. Споделен бил аргумента в разпореждането, че времето, през което жалбоподателката е била в отпуск за отглеждане на дете, не би могъл да се счита за действителен осигурителен стаж. Като правилен е определен и подхода на пенсионния орган да не зачете стажа на заявителката по удостоверение Обр. УП-13 5507-10-1852/17.10.2022г., изд.от ТП на НОИ Ловеч, тъй като същата не била вписана в ГРАО с имената, които фигурирали във ведомостите, въз основа на които било издадено това удостоверение. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът е счел за безспорно наличието на една от предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, а именно: навършена изискуема възраст от заявителката към 29.12.2023г. /датата на подаване на заявлението до НОИ/ - [възраст], но че не е доказана другата предпоставка : 15-годишен действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението - 29.12.2023 г. Предвид спорните по делото обстоятелства, а именно: 1/ следва ли да се зачете като действителен осигурителен стаж, по смисъла на чл. 68, ал.3 от КСО, 4-дневния период, в който заявителката е била в отпуск по майчинство /от 26.09.1987 г. - 30.09.1987 г./ и 2/ следва ли да се зачете незачетения от органа стаж по удостоверение Обр. УП-13 5507-10-1852/17.10.2022 г., изд.от ТП на НОИ Ловеч, съдът след анализ на събраните по делото доказателства и относимата нормативна уредба е приел, че без основание пенсионният орган е изключил удостоверение Обр. УП-13 5507-10-1852/17.10.2022г., изд.от ТП на НОИ Ловеч. Счел е, че удостовереният със същото трудов стаж в Сортови семена Елит ЕАД с. Ресен/преди това ДСС с.Ресен и ОССС с. Ресен/ от 02.02.1972 г.до 12.12.1972 г., в ДСС-с.Ресен от 20.02.1973 г. до 18.10.1973 г. и в ОССС с. Ресен от 04.05.1974 г. до 22.11.1974 г., вписан като брой дни за съответния месец, а не като периоди, общо от 513 дни, съответстващ на трудов стаж с продължителност 1 година 9 месеца и 22 дни, следва да бъде съобразен при изчисляване на изискуемия стаж по чл.68, ал.3 КСО, в изпълнение действалата към посочените периоди редакция на чл. 96, ал.6 от ППЗП /отм./ и § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. Съобразявайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО, действащата от 01.01.2014 г. норма на чл. 9, ал.7 КСО, действалата от 1958 г. до 01.01.2000 г. норма на чл. 80 от ППЗП /отм./, инструкция 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, § 9, ал. 1 ПЗР на КСО и константната практика на Върховния административен съд, съдът е приел и, че неправилно административният орган не е признал за действителен осигурителен стаж, по смисъла на чл. 68, ал.3 от КСО, 4-дневния период от 26.09.1987 г. - 30.09.1987 г., в който жалбоподателката е била в отпуск по майчинство. Сумирайки признатият от органа действителен осигурителен стаж в размер на 12г. 8м. 18дни и признатият от съда такъв - 4 дневен период по майчинство и 1 година 9 месеца и 22 дни /стаж в ДСС с.Ресен и ОССС с. Ресен/, съдът е получил действителен осигурителен стаж от 14 години 6 месеца и 14 дни, който се явява недостатъчен за придобиване от жалбоподателката на право на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.3 КСО. Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Следва да се посочи, че оплакванията на касатора във връзка с незаконосъобразността на Решение 2153-25-293 от 15.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Търговище, които се излагат и в касационната жалба, са приети за основателни от първоинстанционния съд. Съдът правилно е счел, че следва да бъде зачетен незачетения от административния орган стаж от 1 година 9 месеца и 22 дни, по удостоверение Обр. УП-13 5507-10-1852/17.10.2022г., изд. от ТП на НОИ Ловеч. Представените по делото удостоверения за идентичност на лице с различни имена от 2022 г. и 2023 г., подписаната от жалбоподателката декларация с нотариална заверка на подписа, че имената Х. Е. Д. са нейни и направената констатация от представените в с.з. 2 бр. удостоверения за раждане, сочат на извода, неоспорен от административния орган, че в определени периоди и в съответни документи С.А. е била вписвана с имената Х. Е. Д., като нейн баща е Е. Д. М.. Съдът правилно е приложил и материалния закон по отношение на незачетения 4-дневен период, в който А. е била в отпуск по майчинство /от 26.09.1987 г. - 30.09.1987 г./, като действителен осигурителен стаж, съобразявайки разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО и действалата към този период норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. След като общия признат от административния орган и от съда действителен осигурителен стаж възлиза на 14 години 6 месеца и 14 дни, безспорно не е налице втората кумулативна предпоставка за признаване правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на С.А. срещу Решение 2153-25-293 от 15.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него Разпореждане 2140-25-176 от 07.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище, с които й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, съдът правилно е присъдил и претендираното от административния орган юрисконсултско възнаграждение. Оплакваният в касационната жалба и в тази част са неоснователни, като касационният жалбоподател не е съобразил ТР 3/2010 г. на Общото събрание на ВАС, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК / в сила от 24.01.2017 г./ и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК /в сила от 19.02.2021 г./ Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,