Решение № 9101 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2011 г.

Решение № 9101 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. Сливен срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии - гр. София (СЕМ) за годишни лицензионни такси в общ размер от 12 873,29 лв., от които 1 623,29 лв. за период 16.06.2006 г. до 31.12.2006 г.; 3 000 лв. за 2007 г.; 3 000 лв. за 2008 г.; 3 000 лв. за 2009 г. и 2 250 лв. за период 01.01.2010 г. до 30.09.32010 г. Изложени са оплаквания от жалбоподателя, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като СЕМ няма основание да изисква такива такси след като сдружението няма лиценз/разрешение за далекосъобщителен радио оператор за извършване на радио дейност. Твърди, че лицензията му е издадена от ДКД (сегашен КРС) на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). След като не осъществява радио дейност сдружението счита, че и годишните лицензионни такси са недължими. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в жалбата, с която се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание сдружението се представлява и защитава от неговия председател Иван Илиев и секретаря Иван Господинов, които са представили и писмено становище с искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Петрова я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като издаденият акт е на основание чл. 102 ЗРТ. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Не се спори по делото, че на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. Сливен е издадена лицензия № 431-00451/26.07.2001 г. за радио дейност като обществен радиооператор на основание чл. 27, т. 6 ЗД във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 ЗРТ от ДКД (сегашен КРС). Срокът на лицензията е 10 години, а програмата, която ще разпространява съгласно дадената лицензия е "Глас на мир" със специализиран профил религиозен (библейско християнско радио). В т. 4 от лицензията е предвидено лицензираният да предоставя за разпространение от съответен лицензиран далекосъобщителен оператор, включително самостоятелно да разпространява при наличие на съответна далекосъобщителна дейност, програмата по т. 1.2 чрез наземно радиоразпръскване, а териториалният обхват на лицензията съгласно т. 3 от нея е гр. Сливен. Не се спори между страните по делото, че далекосъобщителна лицензия сдружението не е получило и радиопрограма не е излъчвана. Установено е, че от издаване на индивидуалната лицензия за радио дейност до настоящия момент сдружението не е излъчвало радиопрограма, както и че при издаването на тази лицензия е заплатило първоначална лицензионна и регистрационна такса. С АУПДВ от СЕМ са определени за заплащане годишни лицензионни такси за надзор. Затова се поставя въпросът: Какъв надзор е осъществявал СЕМ, за да обоснове и дължимостта на годишните такси, определени с акта. Доказателства за осъществяван надзор от СЕМ не са представени, а и при безспорно установеното обстоятелство, че радиопрограма за региона на гр. Сливен сдружението не е осъществявало, означава, че и надзор от СЕМ не е извършван. След като се касае за заплащане на такса, последната се заплаща само ако се предостави съответна услуга, а след като последната не е извършвана, не са налице и условията на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ. Формалното издаване на лицензията не обуславя събиране на годишни такси за надзор, след като такъв СЕМ не е осъществявал. Законодателят е предвидил в чл. 102 ЗРТ и Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност заплащане на такси при осъществен надзор. Това е така, защото дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услуга. Таксата покрива разходите на регулаторния орган за надзорната му дейност и след като няма доказателства такива разходи за надзор да са направени, то и таксата е недължима. Доводите на регулаторния орган, че след като не е използвана лицензията, то сдружението е следвало да поиска нейното прекратяване не води до други изводи, тъй като и в правомощията на СЕМ е да отнеме предоставената лицензия за редодейност, но само непоискването от страна на сдружението прекратяване на лицензията не може да замести липсата на осъществен надзор, за който следва да се събират годишни лицензионни такси за надзор. В писменото становище, представено в съдебно заседание на 01.06.2011 г. пред ВАС, I отделение жалбоподателят е поискал обезщетение за вреди и пропуснати ползи по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но по това искане настоящият съдебен състав няма да се произнася, тъй като такъв не е предявен по предвидения в закона ред и не може под формата на възражение при даване ход на делото по същество съдът да се произнася и по исково производство, каквото не е настоящето. Предвид гореизложеното ВАС, I отделение в настоящия си състав счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени АУПДВ на СЕМ и на сдружението да се заплатят направените разноски в размер на 10 лв. за платената държавна такса. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,