Решение № 1568 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2018 г.

Решение № 1568 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионално управление на образованието Велико Търново срещу решение № 393/02.10.2018 г., постановено по административно дело № 332 по описа за 2018 г. на Административен съд Велико Търново. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за недопустимост на решението. Моли съда да обезсили съдебния акт. Оспореният акт според касатора не подлежи на съдебен контрол. Второто съображение за недопустимост е, че жалбата е просрочена. В условията на евентуалност моли за отмяна на акта като незаконосъобразен. Ответникът – Директорът на СУ "Вела Благоева" - Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АСВТ следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АСВТ е обявил нищожност на на заповед № РД 06-496/08.05.2018 г. на началника на Регионалното управление на образованието – Велико Търново. С цитираната заповед началникът на РУО Велико Търново е разпоредил на директора на СУ "Вела Благоева"- Велико Търново да в качеството му на директор на училище да осигури осчетоводяването в оборотната ведомост на СУ "Вела Благоева" на административната сграда, инфраструктурния обект и земя, описани в АПОС № 6093/10.09.2015 г. и определени за официален адрес на институция и място за осъществяването на образователния процес. За да постанови решението си, съдът е приел, че процесната заповед на началника на РУО Велико Търново е нищожен административен акт, тъй като е издадена от некомпетентен по материя административен орган, който не разполага с уредено в закон функционално правомощие да разпорежда задължаване на директор на институция по чл. 29 ЗПУО да осигурява спазването на счетоводното законодателство и по-конкретно, да осигурява спазването на счетоводното отчитане на конкретен актив, независимо чия собственост е той и независимо от факта на съществуващ спор досежно факта на предоставянето му за ползване и управление. Решението е допустимо, валидно и правилно. По отношение на него не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Неоснователно е оплакването за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне на съда по недопустима жалба, доколкото заповедта според касатора не подлежи на съдебен контрол. Това оплакване е правено и пред състава на първоинстанционния съд, който в рамките на проверката за допустимост на жалбата, го е обсъдил подробно и обосновано го е отхвърлил. Видно от самото съдържание на заповедта същата има за адресат – директора на училището и на същия е разпоредено извършване на определени правни действия – осчетоводяване в оборотната ведомост на училището на административна сграда, инфраструктура и земя, описани в АПОС № 6093/10.09.2015 г. С това разпореждане се създават определени задължения за директора и по несъмнен начин същото попада в обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 АПК, и следователно представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Не може да се сподели разбирането, изразено и в първоначалната жалба и в касационната жалба, че тази заповед представлява даването на указания за начина на осъществяване на трудови функции от страна на директора на училището от негов работодател. Наведените в заповедта правни и фактически основания са свързани с норми от ЗПУО и ЗФУКПС и нямат нищо общо с основанията по КТ, който е нормативният акт, който регламентира трудовите задължения или ЗДСл, който регламентира задълженията на държавния служител. Правилен е и изводът на съда за нижощност на обжалвания административен акт. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че касаторът - началникът на Регионално управление по образованието не е разполагал с компетентност по материя, т. е. с правомощието да разпорежда на директор на институция по чл. 29 от ЗПУО да осигурява спазването на счетоводното законодателство и по-конкретно, да осигурява счетоводното отчитане на конкретен материален дълготраен актив. За да формира този извод съставът на първоинстанционния съд е анализирал, както правната основа на компетентността на касатора по материя – разпоредбите на чл. 252, ал. 1 и чл. 253, ал. 2, във връзка с чл. 254, ал. 2 ЗПУО, така и Правилника за устройството и функциите на регионалните управления по образование. Нито една норма от Правилника не съдържа възможност за упражняване на правомощието, което е разпоредено със заповедта. Такова правомощие не може да се извлече и от разпоредбите на чл. 7 ЗФУКПС, относно нормативните задължения на ръководителя по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗПФ, с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от закона. Въз основа на задълбочен анализ на нормативната уредба, съдът е констатирал, че задълженията за осчетоводяване на активите и пасивите на юридическото лице на бюджетна издръжка – СУ "Вела Благоева" произтичат пряко от разпоредбите на чл. 63 - 65 от Закона за счетоводството, във връзка с чл. 163 и следв. от Закона за публичните финанси, като неточно изпълнение или неизпълнение на тези задължения за счетоводно отчитане на актив или пасив, е предмет на административно-наказателна отговорност, уредена в Закона за счетоводството, а не е предмет на административно правоотношение. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на съдебния акт, доколкото в касационната жалба не се съдържат конкретни пороци в това отношение. Изложените от съда мотиви са подробни, логични и обосновани и отразяват волята на съда във връзка с приетите правни изводи. Предвид горното като е обявил нищожността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие с материалния закон. Изложеното по-горе води до извод, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение