Решение № 8108 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Ищецът Куадрига ЕООД, ЕИК203722052,със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. Г. П., чрез адвокат В. Я. Вакрилов, обжалва като незаконосъобразно и необосновано Решение 3526/31.05.2023г., постановено по адм.д.4590/2022г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че неправилно решаващият състав на АССГ не приема, че правоотношенията между Батибалено България" ЕООД и Р. А. са се развили по описания в Исковата молба начин и последващо не приема ищеца за правоприемник на средствата на Батибалено България" ЕООД в КТБ. Счита, че от представените по делото писмени доказателства са установени следните фактически обстоятелства относно вземането на ищеца от Корпоративна Търговка Банка" АД, а именно, че на 01.06.2012 г. между Батибалено България" ЕООД, ЕИК 131121556, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез управителя на дружеството В. Х., и ищеца Р. А. е сключен договор за Финансов мениджмънт, като във връзка с този договор Батибалено България" ЕООД предоставя на Р. А. за управление средства в размер на 3000000 лв., а съгласно т. 2.1 от Договора между страните е договорено, че управлението на тази сума ще се извършва чрез сметки на Р. А., както и че във връзка с този договор Р. А. е сключил Рамков договор за платежни услуги с КТБ" АД и два анекса, които са приети като писмени доказателства по делото. Според касатора, е установено от фактическа страна, че на 11.12.2012 г. Р. Р. А., в качеството си на особен финансов представител на Батибалено България" ЕООД, е сключил Рамков договор за платежни услуги за потребители с Корпоративна Търговка Банка" АД/КТБ/ и че съгласно сключения Рамков договор и анекси към него, Корпоративна Търговка Банка" АД е открила на негово име банкови сметки. Намира, че от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, е видно, че към момента на отнемане на лиценза за банкова дейност на КТБ"АД по банковите сметки на Р. Р. А., в качеството му на особен финансов представител на Батибалено България" ЕООД , е налице наличност от 3122 100 лв. Твърди се още, че на 19.01.2018г. между Батибалено България"ЕООД и ищеца Куадрига"ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземане, като по силата на т.1 и т.2 от този договор Батибалено България ЕООД прехвърля на Куадрига ЕООД вземанията си по сметките в КТБ" АД, както и вземанията си във връзка с европейския проект за безвъзмездно финансиране и с оглед на гореизложеното дружеството Куадрига" ЕООД се явява правоприемник на Батибалено България" ЕООД по отношение на тези вземания и възникналите на база на тях правоотношения. Счита, че по делото са приети писмени доказателства, които доказват размера на депозитите и доказателства за връзката им със сключения договор за финансов мениджмънт между Батибалено България" ЕООД ЕИК 131121556 и Р. А.. За Куадрига ЕООД незаконосъобразно решаващият състав на АССГ е приел, че не е изпълнено изискването на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ , а именно за нарушение на правна норма с директен ефект, която предоставя на частноправните субекти конкретни права. Счита, че от представените по делото писмени доказателства и установените фактически обстоятелства се явяват доказани претърпените имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в причинена загуба на финансови средства в размер на 2926100лв., като същите са пряка последица от действията и бездействията на Народното събрание, довели до причиняване на вредата. Навеждат се доводи, че за периода преди 20 юни 2014г., чрез изменения най-вече в Закона за кредитните институции, Народното събрание се е опитало да изпълни задължението на Република България за хармонизиране, като е въвела Регламент 575/2013 г. и приложимите към него Европейски директиви с изменения на ЗКИ от 25.03.2014г. с обнародвани изменения на ЗКИ в бр. 27 на ДВ, като с тези изменения се въвеждат новите изисквания за пруденциален надзор, мерки за ранна намеса и се създават редица инструменти за въздействие на БНБ върху банки с ликвидни проблеми,но че тези механизми обаче не са въведени в своята цялост и поради тази причина при възникване на банковата криза с КТБ" АД на 20.06.2014г. БНБ не успява да вземе адекватни мерки съгласно тези европейски нормативни актове и в резултат на това не се постига и поставената цел на Регламент 575/2013г. Твърди се, че изключително сериозен проблем с нехармонизирането на ЗКИ с изискванията на Регламент 575/2013г. се оказва фактът, че цялата част Осма - Оповестяване на информация от институциите, практически не е въведена в българското законодателство, но че именно тази правна уредба гарантира в голямата си степен правата на вложителите и създава възможност те да вземат информирано решение когато влизат в конкретни правоотношения с дадена кредитна институция. Според ищеца, неизвършването на действията на хармонизиране на българското законодателство с тези европейски изисквания от Народното събрание е в пряка причинно-следствена връзка с обстоятелството, че Куадрига ЕООД не е имало възможност да вземе информирано решение във връзка с откриване и поддържане на своите сметки в КТБ"АД, като този факт, обусловен от бездействието на Народното събрание, се явява една от основните причини за претърпените вреди в резултат на последвалото отнемане на лиценза и обявяване в несъстоятелност на КТБ" АД. На второ място, според дружеството-ищец е налице и нарушение на Конституцията на РБ и правото на ЕС в резултат на извънредно законодателство с ретроактивно действие по отношение на преуреждане на вече завършили правоотношения, като Народното събрание изменя Закона за банкова несъстоятелност в частта, третираща прихващането на вземания и изменения, които пряко засягат цедирането на вземанията/чл.59 от ЗБН/. Изтъква се , че на тази правна уредба е придадено обратно действие като целта е да се преуредят вече приключили граждански имуществени отношения. Аргументира се ,че по същество, съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България законите влизат в сила след тяхното обнародване, а съгласно практиката на Конституционния съд в определени случаи може на даден закон да бъде придадено ретроактивно действие, но той трябва да отговаря на множество изисквания, както и че съгласно константната практика на КС придаване на обратно действие на норми, които уреждат финансови отношения, е недопустимо. Ищецът намира, че в конкретния случай цялостно измененията, направени с чл.59 от ЗБН се явяват в нарушение на българската конституция и на европейското законодателство, защото в случая се преуреждат вече приключили правоотношения, което е недопустимо. Сочи, че по своята правна същност прихващането на насрещно вземане е едностранна сделка, която при изпълнение на съответните условия поражда правното си действие незабавно и че в конкретния случая цесионерът Агро Ж.А." ООД преди приемане на извънредните изменения от Народното събрание е упражнил своето право на прихващане и правоотношението е приключило. Счита, че с така въведеното пререгулиране на обществените отношения, свързани с цедиране на вземания, както и упражняване на право на прихващане, Народното събрание като резултат е постигнало неправомерната последица фактически да лиши ищеца от каквато и да е възможност да защити своя правен интерес чрез завеждане на иск пред съд и че това, от своя страна, е довело до пряко нарушаване на неговите права по чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС, тъй като в резултат на тези изменения и фактическите и правни действия, последвали след това, в българското законодателство не е налице никакъв механизъм за него да отнесе въпроса към независим съд. Твърди, че при правната уредба преди измененията на ЗБН правоотношението щеше да се развие в следната хронология, а именно - след сключване на договора за цесия, цесионерът е заявил прихващане, по силата на което е погасено вземане на КТБ към него до размера на по-малкото съгласно чл.103 и правоотношението е приключило, тъй като вземането по договора за цесия е погасено чрез прилагане на способа на прихващане и в този случай цесионерът дължи плащане към цедента, а в случай, че цедентът не получи плащане той ще защити своите права чрез завеждане на осъдителен иск спрямо цесионера. Сочи, че с разкъсване на тази правна връзка и преуреждане на вече завършили правоотношения с обратно действие правните последици в случая обаче са, че прихващането е прогласено за нищожно, цесионерът връща вземането в патримониума на длъжника, но за него поради преклузивния едногодишен срок, въведен в разпоредбата на чл.65 от ЗБН, не съществува правна възможност да предяви вземането си, като по този начин защити своите имуществени права. Според ищеца, практически резултатът е, че Куадрига ЕООД към момента е законен носител на правото на вземане към КТБ, но за него не съществува никакъв механизъм да защити своите права. Счита, че в случая резултатът от тези изменения на чл. 59 от ЗБН водят до нарушение на нормата на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС тъй като ищецът е лишен от възможността да предяви иск в защита на своите права пред съд и че чрез въвеждане на ретроактивното действие на приетото изменение на чл.59 от ЗБН в нарушение на европейското законодателство и ЕКЗПЧОС Народното събрание е причинило вреди, поради което е налице основание за носене на отговорност. В касационната жалба се навеждат и доводи, че от представените по делото писмени доказателства и установените фактически обстоятелства, се явяват доказани претърпените имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в причинена загуба на финансови средства в размер на 2926100лева, като същите са пряка последица от бездействия на БНБ, изразяващо се в неупражняване на надзорните й функции, произтичащи от закона, спрямо КТБ АД за дълъг период от време, което е довело до причиняване на вредата. Счита, че едва след поставяне на Корпоративна Търговка Банка" АД под особен надзор, е извършена не пълна, а частична оценка на активите на банката, включително и чрез извършването на нарочна надзорна проверка. На 04.11.2014г., в изпълнение на Решение133 на УС на БНБ квесторите внасят финансови и надзорни отчети на Корпоративна Търговка Банка" АД към 30.09.2014г. От тези отчети УС на БНБ за първи път констатира, че стойността на собствения капитал на КТБ е отрицателна стойност в размер на минус 3745313 хил. лв. и, че КТБ не отговаря на капиталовите изисквания съгласно чл.92 от Регламент/ЕС/575/2013г. Кудрига ЕООД твърди, че е налице неправомерно бездействие по смисъла на чл.1,ал.1 ЗОДОВ, изразяващо се в неизпълнение на вменените на БНБ със закон функции по чл.2, ал.6 от ЗБНБ. Счита, че в целия период преди 06.11.2014 г., БНБ неправомерно не е осъществила резултатни ефективни фактически действия, насочени за изпълнение на вменените й законови правомощия, съгласно действащото законодателство и конкретно БНБ неправомерно не е осъществила резултатни надзорни функции за ранна намеса и предотвратяване на тенденцията за отрицателен капитал на КТБ, констатиран едва на 06.11. 2014г., с отнемането на лиценза на банката. Намира, че БНБ е предоставяла невярна информация на вложителите във връзка с периодичните отчети, които е публикувала, а така също е поставила и неверен рейтинг на банката, като по този начин вложителите не са имали възможност да оценят правилно състоянието на банката, респективно - не е налице информирано съгласие по сключените договори за банков влог. Ищецът е категоричен, че като надзорна институция БНБ е имала задължението без прекъсване да осъществява вменените от ЗКИ и ЗБНБ фактически действия съгласно чл.103а от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, във връзка с чл.79в от ЗКИ, във връзка с чл.23 от Регламент/ЕС/ 1093/ 2010 и Регламент /ЕС/575/2013, съответно съобразно нивото на прилагане на разпоредбите на част първа, дял II от Регламент/ЕС/575/2013. Счита, че в целия период преди 06.11.2014 година, БНБ неправомерно не е осъществила резултативни фактически действия и неправомерно не е наложила изискване за ликвидност към КТБ, не е осъществяван пълен преглед и оценка на КТБ, в съответствие с вменените императивни задължения на чл.79в от ЗКИ, БНБ неправомерно не е осъществила резултативни фактически действия на преценка и засилен надзор, съгласно нормативните задължения, цитирани по-горе. Изтъква, че финансовите институции, които може да породят системен риск, подлежат на засилен надзор, и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25 - задължение произтичащо от чл. 23 т.1 от Регламент /ЕС/ 1093/2010/, като в случая за целия период преди 06.11.2014 г. БНБ неправомерно не е осъществила резултативни фактически действия на преценка съгласно вмененото и задължение по чл.103а от ЗКИ, дали са обхванати всички рискове, свързани с ликвидността на КТБ, на които КТБ е изложена, или може да бъде изложена, като БНБ неправомерно не е осъществила резултативни фактически действия на преценка, вземане под внимание и оценка на стопанската дейност на банката. Ищецът подчертава, че разпоредбите на чл.79в от ЗКИ и чл.103а от ЗКИ, наредбата по чл. 39,ал.2 от ЗКИ, чл.23 от Регламент /ЕС/1093/2010 и Регламент (ЕС) 575/2013, съответно съобразно нивото на прилагане на разпоредбите на част първа, дял II от Регламент /ЕС/ 575/2013, са обективирали нормативно установените за БНБ задължения, за конкретни фактически действия, които не са извършени и предприети в целия период преди 06.11. 2014г., с оглед на което счита, че е реализиран фактическия състав на чл.204 ал.4 и сл. от АПК. Намира, че разпоредбата на чл.103а от ЗКИ, във връзка с чл.79в от ЗКИ изискват извършването на съответните предписани императивни фактически действия от БНБ, за разлика от надзорните мерки по чл.103а, ал.1 от ЗКИ, които изискват правни действия, във връзка с изричните норми на чл103а,ал.3 и ал.4 от ЗКИ, поради което може да се направи правно обоснованият извод, че разпоредбата на чл.103а от ЗКИ, във връзка с чл.79в от ЗКИ изискват извършването на съответните предписани постоянни и трайни императивни фактически действия от БНБ, тъй като в противен случай законодателният подход и преследвана от закона цел, за отделно и напълно самостоятелно обособяване на разпоредбата на чл.103а от ЗКИ, нямаше да бъде налице. Дружеството- ищец счита, че разпоредбите на чл.103а от ЗКИ във вр с чл.79в от ЗКИ, във връзка с наредбата по чл.39,ал.2 от ЗКИ, чл.23 от Регламент/ЕС/ 1093/ 2010 и Регламент/ЕС/575/2013, съответно съобразно нивото на прилагане на разпоредбите на част първа, дял II от Регламент/ЕС/575/2013 предопределят резултатни фактически действия за изпълнение както на целите на посочените императивни нормативни разпоредби, така и на реализиране на целите на чл.2,ал.6 от ЗБНБ, което не е изпълнено от БНБ. Куадрига ЕООД твърди, че спрямо КТБ не е извършено никакво фактическо действие, което представлява неправомерно фактическо бездействие от страна на БНБ за осъществяване на ефективен и резултативен банков надзор, основан на анализна и оценъчна дейност, съгласно изискванията на закона, съответно оказване на ликвидна финансова подкрепа на банката. Счита, че така посочените по-горе и с настоящата искова молба фактически обстоятелства, касаещи надзорното поведение на БНБ, обуславят пряката причинно-следствена връзка между надзорното поведение /респективно липсата на такова/, действията и бездействията на надзорния независим орган БНБ и настъпилите имуществени вреди за ищеца по делото и вредоносния резултат и че имуществените вреди, настъпили за ищеца, като вложител в КТБ са обективен факт, както и че безспорни са и настъпилите други вредни последици - поставянето на КТБ АД под специален надзор и обявяването й в несъстоятелност, застрашаване стабилността на банковата система и засягане на обществените отношения, свързани с функционирането на финансовата и банкова система в страната, поради което В следва да се ангажира отговорността на надзорната институция БНБ, по предявените искови претенции. С тези доводи Куадрига ЕООД иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното Решение3526/31.05.2023г. по адм. дело 4590/ 2022г., описа на Административен съд - София град и вместо него, да постанови решение, с което изцяло да уважи предявените искове от Куадрига ЕООД - като основателни и доказани и да осъди солидарно Българска народна банка и Народното събрание на Република България да заплати на Куадрига ЕООД,ЕИК 203722052, сумата в размер на 2926100лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в причинена загуба на финансови средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за обезщетение. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция ищецът поддържа жалбата си по изложените в нея доводи и моли да бъде уважена. Ответникът Народно събрание на Република България,чрез процесуалните си представители Щалянов и Градинаров, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена - като неоснователна и недоказана - и да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, постановено от Административен съд София град. Моли при постановяване на решението си касационната инстанция да се съобрази с представените писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Българска народна банка/БНБ/, чрез процесуалния си представител Григорова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Намира обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила решението на Административен съд София град. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила - като правилно - решението обжалваното решение. Излага допълнителни доводи в писмено становище . Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд , IIIотделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение3526 от 31.05.2023г., постановено по адм.д.4590/ 2022г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил иска на КУАДРИГА ЕООД, ЕИК203722052, със седалище и адрес на управление : гр. София,[жк], [улица], срещу Българска народна банка и Народното събраните на Република България, за солидарното им осъждане на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 2926100лв. Въз основа на събраните доказателства административният съд е приел, че искът е предявен срещу надлежни ответници по смисъла на чл.205,ал.1 от АПК по предявената искова претенция за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Аргументирал се , че по силата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и че обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице чл.4 от ЗОДОВ. Подчертал е, че за да възникне правото на обезщетение е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: вреда-претърпяна неимуществена или имуществена /реално причинена или пропусната полза/, незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината и пряка и непосредствена причинна връзка тоест претендираната вреда да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или на длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Доколкото се твърди неизпълнение на императивни задължения, пряко произтичащи от приложението на актове на съюзното право, АССГ е счел за относима практиката на СЕС, според която правото на обезщетяване е признато при изпълнение на три условия: 1 . Нарушена правна норма на съюзното право има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти; 2 Нарушението да е достатъчно съществено и 3. Съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата и претърпяната вреда. Съдът е изтъкнал, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите/Решение от 25 ноември 2010 по дело С-429/09,т.46/. Аргументирал се, че в тази връзка СЕС е приел, че изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на общностното право не трябва при липса на особен довод да се различават от тези, които уреждат отговорността на Общността при сравними обстоятелства и че в същност защитата на правата, които частноправните субекти извличат от общностното право не може да се изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е причинил вредата. /Решение от 4 юли 2020г. по дело С-352/98,т.41/. При така очертаната приложима правна уредба административният съд е приел, че в конкретния случай не е осъществен един от елементите на отговорността на държавата за вреди, а именно изискването за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което се твърди, че следва да носи отговорност държавата и твърдяната да е претърпяна вреда от ищеца. Съдът се е аргументирал, че доколкото в исковата молба се твърди, че правата на ищеца произтичат от договор от 19.01.2018г., с който БАТИБАЛЕНО БЪЛГАРИЯ ЕООД му е прехвърлило вземанията си, които притежава в КТБ към 20.06.2014г., то от събраните доказателства Удостоверение изх.1078/05.07.2022г. на КТБ в несъстоятелност е видно, че към 20.04. 2014г. БАТИБАЛЕНО БЪЛГАРИЯ ЕООД е титуляр на разплащателна сметка със салдо в размер на 87,50лв. и следователно - дори да са действителни уговорките в договора за цесия от 19.01.2018г., то този договор легитимира ищеца като притежател на вземане към КТБ в размер на 87,50лв. На следващо място, първоинстанционният съд се е аргументирал, че датата на сключване на договора за цесия 19.01. 2018г. е близо 4години след отнемане на лиценза за банкова дейност на КТБ и близо 3 години след откриване на производството по несъстоятелност на банката, а ищецът не твърди и не се установява от ангажираните доказателства да е бил клиент на банката. Изтъква, че при публично достъпната информация, че считано от 20.06. 2014г. КТБ АД, е в неплатежоспособност и спрямо банката е открито производство по несъстоятелност няма житейска и търговска логика един търговец да придобие вземания от банка в несъстоятелност, поради което сключвайки договор за цесия на 19.01.2018г. ищцовото дружество по собствена воля се е поставило в неизгодно положение на кредитор на банка в несъстоятелност, без легитимно очакване вземанията му да бъдат удовлетворени. Съдът е категоричен, че влизането в договорни взаимоотношения по придобиване на вземане от банка в несъстоятелност прекъсва причинно-следствената връзка между евентуално претърпени вреди от КУАДРИГА ЕООД в размер на 87,50лв. и твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците преди и след 20.06.2014г. или след 06.11.2014г. Първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че няма логика към датата на предявяване на иска - на 18.06.2019г. - ищецът да е наясно с подробно изложените от него в исковата молба на 35страници незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответниците, а да не притежава същата яснота и съзнание за твърдяното неправомерно поведение на ответниците към датата на сключване на договора от 2018г. и тоест, че дори и да е претърпял претендираната в исковата молба вреда, то тази вреда е пряко следствие от собственото поведение на ищеца, но не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действия или бездействия на държавни органи. АССГ е намерил, че не се установява и твърдяната от ищеца връзка между Р. Р. А. и притежаваните от БАТИБАЛЕНО БЪЛГАРИЯ ЕООД средства в размер на 3милиона в КТБ, тъй като от представените доказателства се установява, че въпросното дружество е титуляр на сметка със салдо 87,50лв. Счел е, че отношенията между Р. Р. А. и АГРО Ж.А. ООД са изцяло неотносими към настоящето исково производство по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. В обобщение, въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че правоотношенията между БАТИБАЛЕНО БЪЛГАРИЯ ЕООД и Р. Р. А. не са се развили по начина, посочен в исковата молба, поради което и е счел, че претенцията на ищеца, че е правоприемник на средствата на БАТИБАЛЕНО БЪЛГАРИЯ ЕООД в КТБ, е недоказана. По изложените съображения и при липсата на един от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, АССГ е отхвърлил ищцовата претенция като неоснователна и недоказана и е намерил за безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на иск с такова правно основание . На последно място, съдът се е позовал на константна съдебна практика, според която невъзможността на вложителите, какъвто е ищецът не е, да получат от КТБ депозираните си в банката парични средства се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност, докато надзорната дейност на БНБ върху дейността на КТБ не е довела в пряка и непосредствена причинна връзка и няма за пряк резултат неплатежоспособността на КТБ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - като валидно, допустимо и правилно да бъде потвърдено. Не са налице сочените касационни основания. Обжалваното решение е постановено от компетентен да се произнесе съд, съобразно задължителното за този съд Определение 13/ 19.05.2022г., постановено по гр.д.12/2022г. на смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, съобразно което компетентен да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба с вх.18722/ 18.06.2019г., подадена от Куадрига ЕООД срещу Българска народна банка и Народното събрание ,е именно АССГ. Първоинстанционният съд надлежно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е постановил основано на житейската и правна логика съдебно решение, в съответствие с материалния закон. Обоснован и споделим от касационната инстанция е направеният от АССГ извод, че посредством ангажираните доказателства ищецът не е съумял да докаже наличието на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че липсата на този елемент има за последица неоснователност и недоказаност на предявения иск и прави безпредметно обсъждането наличието или липсата на останалите елементи от този фактически състав. Неоснователни, а и опровергани от събраните доказателства са доводите на касатора за неправилност на решението и необоснованост на извода на съда, че правоотношенията между Батибалено България ЕООД и Р. А. не са се развили по описания в исковата молба начин, както и че ищецът не е правоприемник на средствата на Батибалено България ЕООД в КТБ. Правото на обезщетяване на причинените вреди от държавата е признато при изпълнение на три условия: - нарушена правна норма на съюзното право, която има за предмет предоставянето на права на частно правните субекти; - нарушението да е достатъчно съществено; - да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението ,за което носи отговорност държавата и претърпяната вреда . Ето защо настоящият касационен състав на Върховен административен съд , трето отделение намира за превратно тълкуването на касатора, че незаконосъобразно решаващият съд на АССГ приема, че не е изпълнено изискването на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, а именно за нарушение на правна норма с директен ефект, която предоставя на частноправните субекти конкретни права. Съдът е отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан не поради липса на нарушение на правна норма с директен ефект, а поради липса на друг от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав, който следва да бъде осъществен, за да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липса на причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което се твърди, че следва да носи отговорност държавата и претърпяната вреда. Опровергано от ангажираните доказателства от ищеца е действителното претърпяване на твърдените имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в причинена загуба на финансови средства в размер на 2926100лв, доколкото е доказано наличието на парични средства по сметката на Батибалено България ЕООД само в размер на 87,50лв., както и не е доказано, че ищецът е правоприемник на средствата на Батибалено България ЕООД в КТБ. Следователно от събраните доказателства не се установява наличието на вреда, претърпяна от ищцовото дружество в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на БНБ, нито от бездействия на Народното събрание. Точно обратното. Събраните доказателства обосновават категоричен и недвусмислен извод, че твърдените да са претърпени от дружеството ищец вреди са в резултат на действия на самия ищец и конкретно - да се постави в неизгодно положение на кредитор на банка в несъстоятелност. Правилно АССГ се е аргументирал, че влизането в договорни взаимоотношения по придобиване на вземане от банка в несъстоятелност прекъсва причинно-следствената връзка между евентуални претърпени от Куадрига ЕООД вреди и твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците преди и след 20.06.2014г. или 06.11.2014г. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд изцяло споделя и мотивите на АССГ, че надзорната дейност на БНБ върху дейността на КТБ АД не е в пряка и непосредствена причинна връзка и няма и не може да има като пряк резултат неплатежоспособността на банката. Не е налице твърдяното неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, водещо до вреди за ищеца. При така изложените съображения не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на АССГ - като правилно и законосъобразно - следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде оставена без уважение - като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателни се явяват исканията на ответниците за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.10,ал.4 от ЗОДОВ настоящата инстанция осъжда Куадрига ЕООД да заплати на Българска народна банка сумата 150лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ищецът следва да заплати на Народното събрание на Република България разноски за касационната инстанция , представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150лв. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,