Решение № 2262 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ти Ер Си ООД, със седалище и адрес на управление с. Левуново, Община Сандански, срещу Решение 1202 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 239/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като спорът се реши по същество от касационната инстанция и се уважи предявения от дружеството иск, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Община Сандански взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Благоевград се е развило по предявения от Ти Ер Си ООД, с. Левуново, против Община Сандански иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в извършени от дружеството разходи във връзка с предоставено право на водоползване, произтичащи от невъзможността на ответника да осигури разрешените водни количества поради бездействие и липса на контрол върху водоползванията от находище Левуново. Претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащането и. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не се доказват по делото незаконосъобразни действия или бездействия на органи на ответника, водещи до невъзможност ищецът да упражни правото си на водовземане, на което се основават претендираните вреди, като тяхна пряка и непосредствена последица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск за имуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че съдът не е дал указания за доказателствата, които следва да представи страната, за да установи сочените в исковата молба обстоятелства. Съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страната, че за сочените в исковата молба обстоятелства тя носи доказателствена тежест. Нарушаването на процесуалните права на другата страна по делото не може да бъде извеждано като основание за неправилност на обжалваното решение от касационния жалбоподател. Доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Искът за вреди се основава на действия и бездействия на административни органи на ответника. Незаконосъобразните действия се извеждат в исковата молба като издаване на разрешителни за водовземане без актуализация на данните за водните количества, чрез преоценка на експлоатационните ресурси на находището, от което е разрешено водовземане на ищеца, по реда, предвиден в Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата). За незаконосъобразно действие ищецът счита издаването на разрешителни за водовземане. Незаконосъобразно действие няма, тъй като разрешителното за водоползване е административен акт, а не действие, какъвто, позитивен акт, е издаден на ищеца и не е оспорен от него. В исковата молба незаконосъобразното бездействие ищецът основава като непредприемане на действия по осигуряване на условия за водовземане и по преоценка на ресурсите от находище Левуново по реда на Наредбата, с цел актуализация на заповедта, с която е определен експлоатационния му ресурс. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, задълженията по осигуряване на условия за водовземане са относими към изпълнението на издадения на дружеството жалбоподател административен акт разрешително за водоползване. Непредприемането на действия по осигуряване на условия за водовземане би основало вреди при практическа невъзможност за водовземане, каквато в случая не е налице. Началният срок за упражняване на правото за водовземане е не по късно от една година от датата на влизане в сила на разрешителното, издадено на ищеца. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че такова водоползване не е осъществено, тъй като дружеството не е изградило съоръженията, чрез които то следва да се реализира. Нещо повече, именно на това основание разрешителното е и отнето с решение от 28.01.2022 г., преди предявяване на иска. При това положение неизвършването на действия по евентуална промяна на експлоатационния ресурс на находището не могат да основат търсените вреди, които се основават на извършени разходи за изпълнението на правата, предоставени с разрешителното за водоползване. Отделно от това, дължимите се от кмета на общината действия по установяване на експлоатационния ресурс на находището предпоставят издаването на административен акт, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1, от Наредбата експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да му бъде присъдено такова в размер на 100 лева при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение