Решение № 62 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 57/2013 г.

Решение № 62 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 57/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 401 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 1809/2008 г. на Софийски градски съд, IV-Д отд. с което е отменено решението от 07.11.2007 г. по гр. д. № 24004/2006 г. на Софийски районен съд 30 с-в и е осъдено акционерното дружество да заплати на [фирма] [населено място] сумата 8000 лв., представляваща част от подлежащ на връщане задатък по договор за наем, сключен на 10.05.2006 г. Твърдението на молителя е, че новите доказателства - Договор за посредничество от 15.04.2006 г.; Молба от М. К. по гр. д. № 36183/2010 г. на СРС 51 с-в; Констативен протокол от 22.06.2006 г.; Докладна записка от 23.06.2006 г. и Протокол от с. з., проведено на 30.03.2011 г. по гр. д. № 36183/2010 г. на СРС 51 с-в, имат съществено значение за доказване на възражението му относно състоянието на имота, държането на който е било предмет на наемния договор. Тези доказателства не са му били известни, тъй като са били в държане на трето лице. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата за отмяна [фирма] изразява становище, че тя е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото е образувано по предявен от [фирма] иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 8000 лв. - платен задатък по сключен на 10.05.2006 г. договор за наем на търговски обект в х-л "Морска звезда" к-с "Слънчев бряг - изток" за ползването му като "сладоледен салон". Общата наемна цена е определена на 17000 лв., като първата вноска от 8000 лв. е определена като задатък, а втората от 9000 лв. е следвало да бъде платена до 15.06.2006 г. Обектът е предаден на 16.05.2006 г. за което е съставен констативен протокол. След предаването на обекта, наемателят установил скрити недостатъци - течове от канализацията и неприятна миризма, несъвместими с търговската му дейност. С едностранно изявление от 22.06.2006 г. наемателят е заявил, че разваля договора. Не е заплатил втората вноска. Последователно подържаната теза на наемодателя [фирма] е била, че действието на договора е прекратено поради неплащане на втората вноска, а обектът е предаден без скрити недостатъци и в състояние, отговарящо на предназначението му. Първоинстанционният съд е приел, че договорът е прекратен, поради неизпълнението на наемателя за заплащане на втората вноска и връщане на задатъка не се дължи. Въззивният съд е счел, че неизправна страна е бил наемодателя, тъй като след откриването на обекта са се проявили скрити недостатъци - теч от канализацията, влага в помещението и поява на неприятна миризма. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. За да се стигне до обмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях. В случая първата предпоставка е налице - договорът за посредничество, констативният протокол и докладната записка са нови доказателства и имат значение за спора, макар и не решаващо. Не е налице, обаче втората кумулативна предпоставка и то и в двете алтернативни хипотези - да не са били известни на страната или да са и били известни, но тя да не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Договор за посредничество от 15.04.2006 г. е бил известен на молителя [фирма], който е страна по него т. е. въпросът за снабдяване с това доказателство и представянето му в хода на производството по делото не стои. Констативния протокол от 22.06.2006 г. е съставен е в изпълнение на договора за посредничество т. е. възложител е молителя и той е крайният адресат на отчета за резултатите, съдържащи се в докладната записка от 23.06.2006 г. Автор на тази записка е М. К. и съставлява отчет по констативния протокол за извършената работа по договора за поръчка. Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че не се допуска отмяна въз основа на новооткрит документ, ако страната е могла да го открие при висящността на производството, както и по това, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (респ. чл. 231 б."а" ГПК (отм.) не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Не съставляват основание за отмяна и другите два представени с молбата за отмяна документа. Молбата на М. К. за снабдяване с преписи от доказателства по гр. д. № 36183/2010 г. на СРС не съставлява доказателство по спора, а само удостоверява способа за снабдяване с протокол от с. з., проведено на 30.03.2011 г. по гр. д. № 36183/2010 г. на СРС 51 с-в. В това заседание са били разпитани К. и същия свидетел В., който е бил свидетел и по настоящето дело - установявали са състоянието на обекта. Освен това, последните две доказателства не са "нови" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а са новосъздадени, след приключването на делото и са представени в нов съдебен процес между същите страни. Т. е. цели се привнасянето на допълнителен доказателствен материал от новото дело във вече приключилото такова, относно същите обстоятелства, които са били твърдени, но са преценени като недоказани. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.