Решение № 2859 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2018 г.

Решение № 2859 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез пълномощника му главен юрисконсулт Ц. Бресковска против решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. дело № 3546/2017 г. на Административен съд – П., с което е отменена негова заповед № СОС-27 от 01.06.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. П. от [населено място]. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него съдът да се произнесе с друго по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прекомерност на заявеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът – С. П., чрез пълномощника му адвокат М. Б., представя писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Излага съображения, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. В писмения отговор се съдържа искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, но по делото не са представени доказателства за направени такива. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 15021 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 6826/2017 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1643 от 8.02.2017 г., постановено по адм. дело № 6625/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното в сила с него решение № 526 от 10.03.2016 г. по адм. дело № 2824/2015 г. на Административен съд – П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския административен съд, поради наличие на нови факти и обстоятелства от съществено значение за спора, които не са били известни на страната, а именно - указания с изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните. Съдебното производство пред Административен съд – П. е образувано въз основа на решение № 15021 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 6826/2017 г. на Върховния административен, съд петчленен състав при Втора колегия, постановено по реда и на основание чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. С обжалваното решение Административен съд – П. е отменил заповед № СОС-27 от 01.06.2016 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните, във връзка с параграф 4 от ПМС № 90 от 16.04.2015 г. относно изменение и допълнение в Устройствения правилник на БАБХ и утвърденото длъжностно разписание на Централното управление на Българската агенция за безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение на С. П., заемал длъжността главен експерт в отдел "Граничен контрол", дирекция "Контрол на храните и граничен контрол" при ЦУ на БАБХ, с ранг I – ви младши, № по ред от КДА: 203, длъжностно ниво по КДА: 7, наименование на длъжностно ниво: експертно ниво 3, код по НКПД: 22426041, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е достигнал до този извод като е съобразил, че обективните критерии, определени в дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания с изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. относно процедурите по освобождаване на служителите в Българската агенция по безопасност на храните са приложими по отношение на всички служители в агенцията. В нарушение на цитираните указания, при прекратяване на служебното правоотношение със С. П. поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не е извършен реален подбор между служителите, заемали същата длъжност "главен експерт". Съдът е посочил, че органът по назначаването е бил длъжен да съобрази обективните критерии, определени в указанията при освобождаване на служителите в агенцията и неспазването им при издаване на оспорената заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Решението е правилно, съдът е установил вярно релевантните фактически обстоятелства по спора и е приложил точно материалния закон. Въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, включително и указания с изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните (л. 15 и 16 от адм. дело № 6826/2017 г. на Върховния административен съд) първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за съкращаване длъжността на ответника по касация. Съдът коректно е установил, че в Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните до 29.05.2015 г. в дирекция "Контрол на храните и граничен контрол" е имало 21 бройки за длъжността "главен експерт". По силата на утвърденото ново длъжностно разписание от 01.06.2015 г., считано от тази дата дирекцията е разделена и са обособени две дирекции - дирекция "Граничен контрол", включваща 4 бройки за длъжността "главен експерт" и дирекция "Контрол на храните", включваща 14 бройки за длъжността "главен експерт". Следователно, след реорганизацията, в новото длъжностно разписание от 01.06.2015 г. 3 бройки от длъжността не фигурират като нормативно определена позиция, а в поименното длъжностно разписание не е включен ответникът по касация. При това положение, съдът правилно е посочил, че е налице реално съкращаване на заеманата от него длъжност - присъщите й функции са запазени, но са възложени за изпълнение на по-малък брой служители. При преценката за законосъобразност на оспорената заповед, административният съд е разгледал подробно указанията от 21.04.2015 г. на органа по назначаване, с които са регламентирани вътрешни правила при процедурите по освобождаване на служителите в Българската агенция по безопасност на храните. Тези указания са сведени до знанието на директорите на дирекции на специализираните структури в Българската агенция по безопасност на храните и в тях изрично е посочено, че следва да се въведат обективни критерии при определяне на служителите, които ще бъдат освободени, а именно: образователна степен, придобита специалност; професионален опит; оценка на изпълнението на длъжността на служителя; наложени дисциплинарни наказания. Предвидено е също, че служебните правоотношения с държавните служители, чийто функции и длъжности се съкращават, следва да бъдат прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като за целта бъдат изготвени проекти на заповеди при съобразяване на разпоредбите за закрила по чл. 107б от ЗДСл. По отношение на служителите, назначени по трудово правоотношение в указанията е посочено, че правоотношенията им следва да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ при спазване на изискванията за закрила по чл. 333 от същия кодекс. В последната точка от тях изрично е прието, че следва да се назначи комисия от директора на съответното поделение, която да извърши предварителен подбор по чл. 329 от КТ и да изготви писмен протокол за служителите по трудовото правоотношение, които предлага да бъдат съкратени като се посочат и мотивите за това. Подборът следва да бъде извършен между служителите по трудови правоотношения в съответната структура, а протоколите на комисиите да се приложат към проекти на заповед за освобождаване на служителите. При тези данни, както правилно е приел съдът, органът по назначаването е имал задължение да извърши подбор между служителите, заемали длъжността "главен експерт" в дирекция "Контрол на храните и граничен контрол", преди прекратяване на служебните правоотношения с тримата държавни служители, между които е и С. П.. Не намира опора в съдържанието на визираните указания възражението в касационната жалба, че разпореденото от административния ръководител задължение за извършване на подбор е само по отношение на служителите по трудово правоотношение и не е част от процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на служителите в агенцията. Ето защо, макар и непредвидено в специалния закон, посоченото задължение е част от процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на служителя и е релевантно към законосъобразността на крайния административен акт. В заключение съдът правилно и обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя нейната незаконосъобразност. Изложените мотиви в тази насока от административния съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Наведените доводи в касационната жалба за неправилност на решаващите изводи на съда всъщност са по съществото на спора, релевирани са пред административния съд, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Възраженията в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че служебното правоотношение е различно по своята правна природа от трудовото, съответно условията за неговото възникване и прекратяване са уредени в Закона за държавния служител, поради което нормите в Кодекса на труда не намират приложение по аналогия спрямо същото, са встрани от правния спор. Съдът правилно е приел, че с обсъжданите указания е предвиден вътрешен подбор, без значение на вида правоотношение, по което служителите изпълняват възложените им функции и задачи. След като органът не е направил разграничение между служители по трудово и по служебно правоотношение, съдът правилно е намерил, че вътрешният подбор се отнася за всички служители, включително и за тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение, т. е. не е налице неправилно прилагане по аналогия на правилата за подбор при прекратяване на трудово правоотношение в хипотезата на прекратяване на служебно правоотношение. По отношение на нормативния характер на процесните указания, касационната инстанция счита, че те представляват вътрешно-ведомствен акт, издаден съобразно нормативно определените правомощия на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, адресиран е до всички областни дирекции на агенцията и съдържа конкретно властническо волеизявление, с което е следвало да се съобразят. Ето защо, като вътрешно-ведомствен акт, указанията са задължителни за подчинените органи и неизпълнението им е довело до нарушение на административнопроизводствените правила от издателя на акта, което е довело до нарушаване правата на адресата и опорочило обжалваната уволнителна заповед. При прекратяване на служебното правоотношение на ответника по касация органът по назначаването не е спазил изискванията, уредени в цитираните указания да оцени служителите от администрацията съобразно професионалния им опит и компетентност, с отлични показатели от извършените периодични атестации, без наложени дисциплинарни наказания и въз основа на тези критерии да извърши вътрешен подбор при съкращаването на заетите служителите. Като е достигнал до този извод, административният съд е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което оспореното решение на Административен съд – П. следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,