Решение № 109 от 5.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт С. Гачев, срещу решение 629/11.05.2022 г. по адм. дело 310/2022 г. на Административен съд-Бургас, с което е отменена негова заповед 03-РД/152/18.01.2022 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за окончателно плащане на земеделски производител Н. Ангелов с ИН [номер] от 28.01.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя . Релевирани са доводи за неправилност поради противоречие с приложимия материален закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Н. Ангелов оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. С писмена защита, чрез адв. И. Иванов поддържа отговора и претендира разноски като прилага доказателства за това. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалбата, подадена от земеделски производител Н. Ангелов срещу заповед 03-РД/152/18.01.2022 г. на заместник директора на ДФЗ, с която е отказано финансиране по заявление за окончателно плащане с ИН [номер]/28.01.2019г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" на основание чл.18, ал.5, т.2 във връзка с чл.19, т.5 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. /Наредба 6/ и влязло в сила решение 533 от 08.04.2021г. по адм. дело 146/2021г. по описа на Административен съд -Бургас, потвърдено с решение 10832/27.10.2021г. по адм. дело 5749/2021г. по описа на Върховен административен съд. От данните по делото съдът установил, че жалбоподателят Н. Ангелов е подал заявление за подпомагане с ИН [номер] от 28.01.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя . Между него и ДФЗ е сключен договор 201959/31.07.2019 г. за предоставяне на финансова помощ със срок за извършване на дейностите от страна на земеделския производител до 15.07.2020 г. На 02.12.2019 г. между жалбоподателя Н. Ангелов и неговия баща И. Ангелов бил сключен друг договор за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови насаждения, сорт Мерло, на площ от 2,2423 ха в землището на гр. Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас. Дейността предмет на този договор била в изпълнение на договора сключен между И. Ангелов и ДФЗ с 201957/31.07.2019г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., по одобрено негово заявление за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова помощ с ИН [номер] от 28.01.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя . Във връзка с подадено на 15.05.2020 г. заявление за окончателно плащане, в размер на 95 685, 29, е проведено административно производство, в резултат на което била издадена заповед 03-РД9 от 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с постановен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова помощ. Тази заповед била отменена с решение 533 от 08.04.2021 год. постановено по адм. дело 146/2021 год. по описа на Административен съд Бургас. Съдът приел, че акта е незаконосъобразен защото, посоченото в заповедта правно основание е за издаване на заповед в административното производство за одобряване или отхвърляне заявлението за предоставяне на финансова помощ, а не за издаване на заповед за одобряване или отказ изплащането на част или на цялата финансова помощ, след подадено заявление за окончателно плащане по чл.17, ал.1 от Наредбата. Това решение било обжалвано пред Върховен административен съд, като същото било оставено в сила с решение 10832 от 27.10.2021 год. постановено по адм. дело 5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд. Последвало е издаването на настоящата заповед 03-РД/152 от 18.01.2022 год., издадена от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, с която отново се отказва финансиране по заявление за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова Н. Ангелов с ИН [номер] от 28.01.2019 год. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя . Фактическите основание за издаване на заповедта били, че двете физически лица Н. Ангелов и И. Ангелов са кандидати за подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя , като са подали заявления за предоставяне на финансова помощ по мярката в период на прием, обявен със Заповед 03-РД/5262 от 27.12.2018 год. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие и същевременно се явяват изпълнител един на друг, поради което бил направен извод, че е налице хипотезата на чл.19, т.5 от Наредба 6 от 26.10.2018 год., поради което следва да бъде поставен отказ от изплащане на цялата финансова помощ по подаденото заявление за окончателно плащане от Н. Ангелов. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалните разпоредби. Оспорената заповед била издадена на основание чл.19, т.5 от Наредба 6 от 26.10.2018 г., което не може да послужи като основание за отказ, тъй като договорите между И. Ангелов и ДФЗ с 201957/31.07.2019 г., между жалбоподателя Н. Ангелов и ДФЗ с 201959/31.07.2019 г. и договорът за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови насаждения между двамата земеделски производители от 02.12.2019 г., са били сключени преди приемането на самата разпоредбата (нова ДВ, бр. 4 от 2020 г., в сила от 14.01.2020 г.), за която нормативно няма предвидено обратно действие. Съдът еприел, че заповедта е издадена не само в противоречие на материално правните разпоредби, но и при превратно тълкуване на мотивите на Решение 10832 от 27.10.2021 год., постановено по административно дело 5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд, което също е посочено като основание за издаването на заповедта. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Установените по делото факти не са спорни и се подкрепят от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че спорът е правен и касае действието на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. по отношение заявления за окончателно плащане по договори за финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро винарския сектор 2019 - 2023 г., сключени преди влизането й в сила. Нормата на чл. 19 от Наредба 6/28.10.2018 г. урежда случаите, в които се постановява отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане по мярката. Съгласно чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. отказ за изплащане на цялата финансова помощ по заявлението за окончателно плащане се издава в случай, че ползвател на помощта по мярката е изпълнител и/или подизпълнител в проекта на друг бенефициент по мярката от същия прием. Това основание е ново, обн. ДВ бр. 4/2020 г., в сила от 14.01.2020 г. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. е материалноправна и има действие за напред по отношение на финансова помощ по мярката, предоставена след влизането й в сила. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. (В този смисъл е и решение 10832/27.10.2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 5749/2021 г.). Изложеното в касационната жалба, че е приложима разпоредбата на чл.19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г., защото заявлението за окончателно плащане е подадено 27.02.2020г. т.е. след влизане в сила на разпоредбата е неоснователно. Настоящият съдебен състав счита, че фактите, при които разпоредбата предвижда като основание за отказ на одобрената финансова помощ изцяло, са налице към момента на заявлението за окончателно плащане на 02.07.2020 г., но тези факти са настъпили преди приемане на нормата. Основен принцип в правото, е че правните последици от възникването на определен факт, е да се уреждат от онази правна норма, която е в сила към момента на възникването му. Само като изключение с последващ във времето закон е възможно да се преуреждат правните последици от минали факти, но това изключение не е допустимо при въвеждане на санкции, какъвто е правният ефект на процесната разпоредба. В случая, договорът по силата, на който ползвателят на помощта е изпълнител по проекта на други бенефециер от същия прием е сключен на 02.12.2019 г, преди влизане в сила на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. на 14.01.2020 г., поради което отказът за изплащане на цялата помощ въз основа на факти, настъпили преди действието й във времето е в противоречие с чл. 14, ал. 3 ЗНА. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебното решение, защото влязлото в сила решение 482/29.03.2021г., по адм. д. 147/2021г. на Административен съд - Бургас било в обратния смисъл. Така цитираното решение от касатора е относно друг административен акт и друг жалбоподател. Видно от доказателствата по делото, съдът след като е установил фактите и обстоятелствата по делото, приел за безспорно установено, че в настоящата заповед е посочено като основание за издаване Решение 10832 от 27.10.2021 год., постановено по адм. дело 5749/2021 год. по описа на Върховен административен съд. С решението на Върховен административен съд е оставено в сила различно от посоченото от касатора решение, а именно решение 533 от 08.04.2021 год. постановено по адм. дело 146/2021 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед 03-РД/9 от 04.01.2021г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова Н. Ангелов с ИН [номер] от 28.01.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя . По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение искането на касатора за разноски по делото. В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер, видно от представените договор за правна защита и съдействие и фактура за направеното плащане. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде намален от 4080 лева, на 2000 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,