Решение № 4198 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2014 г.

Решение № 4198 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Тонка Гогова Илиева и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) против решение № 3261/15.05.2014 г. по адм. дело № 12288/2013 г. по описа на Административен съд - София град. С касационната жалба на Тонка Илиева се оспорва решението, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против МЗХ за сумата от 833 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи, вследствие от незаконосъобразно бездействие на МЗХ във връзка с възстановяването на правото й на собственост по преписки № № 50434 и 50435 на Общинска служба "Земеделие" - Хасково. В касационната жалба са направени схематични оплаквания против правилността на обжалваното решение като постановено при неизяснена и ограничено обсъдена фактическа обстановка по делото. С касационната жаба на МЗХ е направено оплакване против правилността на мотивите на съдебното решение, в които е обсъдена неоснователността на претенцията на МЗХ за ангажиране отговорността на ищеца за понесените от ответника съдебни разноски в производството пред АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава обосновано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, респ. за правилност на съдебното решение. Според прокурора, при постановяване на решението от съда, правилно е констатирана липсата на първата предпоставка от хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт. Правилно е преценено, че не е налице и хипотеза на неизвършване на фактически действия, които административният орган следва да извърши по силата на закона по смисъла на чл. 256 АПК и не е установено фактическо бездействие по чл. 257, вр. с чл. 204, ал. 4 АПК и т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гражд. дело № 3/2004 г., ОСГК. В обобщение се поддържа, че от материалите по делото въобще не се доказват имуществени вреди, защото не се установява, че действията/бездействията на административния орган директно въздействат върху правната сфера на увредения, като без тях лицето не би претърпяло вредите. Липсва каквото и да е доказателство и за цената, за която би се продала земеделската земя, респ. за неблагоприятни изменения в патримониума на Тонка Гогова Илиева. Посочено е и че съобразно чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ в вр. чл. 205 АПК, искът е отправен и срещу ненадлежна страна, вместо към надлежния ответник - ОСЗГ. По отношение касационната жалба на МЗХ, прокурорът поддържа, че същата е неоснователна, тъй като според съобразителната част на т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, какъвто не бил настоящия случай. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следвало да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби, намира за редовно подадена от надлежна страна и в срок единствено касационната жалба на Тонка Илиева. Съдът намира за недопустима касационната жалба на МЗХ, поради следните съображения. Въпросът за основателността на искът за присъждане на съдебните разноски пред първата инстанция в полза на МЗХ е разгледан от съда в мотивите към съдебното решение. Формираният въз основа на тях съдебен извод обаче не е пренесен в нарочен правораздавателен диспозитив, с който се отхвърля искането за ангажиране имуществената отговорност на ищцата Илиева. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че така подадената касационна жалба е насочена против непостановен съдебен акт, поради което и на основание чл. 215, т. 2 от АПК следва жалбата да бъде оставена без разглеждане, а касационната производство прекратено в тази му част. Разгледана по същество, съдът намира касационната жалба на Тонка Илиева за неоснователна. За да отхвърли предявеният против МЗХ иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 8ЗЗ 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, настъпили от бездействието на ответника във връзка с невъзстановяването на земеделски земи с обща площ от 55,3 дка в строителните граници на град Хасково по преписки № № 50434 и 50435 на Общинска служба "Земеделие" - Хасково, съдът е приел, че същия е неоснователен. Административният съд се е обосновал като е посочил, че искът е неоснователна от една страна, защото не е установена незаконосъобразността на решенията на ОСЗ - Хасково, с които е отказано възстановяването в съществуващи стари реални граници на процесните имоти, а на второ - защото МЗХ не е материалноправно легитимирано по предявеният иск. Първото съображение е изведено като съдът е приел, че с решение № 36001/8.12.2005 г. по преписка № 50434 на ОСЗ - Хасково е признато правото на собственост на наследниците на Тонка Христова Геренкювлиева върху нива с площ от 14,300 дка, като е отказано възстановяване на същото в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ, а с решение № 36001/8.12.2005 г. по преписка № 50435 е признато правото на собственост на наследниците на Гого Христов Геренкювлиев върху четири ниви с обща площ от 41 дка, като е отказано възстановяване на същото в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ, а по отношения на четвъртия имот - на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. При липсата на данни по делото, че двете административни решения са отменени по съответния ред, както и при наличие на данни (влязло в сила О. № 756/9.04.2010 г. по а. д. № 3226/2009 г. на РС-Хасково) за отхвърлянето на такова оспорване в миналото, съдът е приел, че не е доказан незаконосъобразен административен акт, отказващ възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници на правото на собственост на ищцата като наследник на Тонка Геренкювлиева и Христо Геренкювлиев по преписки № № 50434 и 50435 в размер на общо 55,3 дка. Втория основен извод на съда, за липсата на материалноправна легитимация на МЗХ като ответник по иска, е изведен при съобразяване нормите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 205 от АПК. Съдът е посочил, че с оглед посочените като вредоносни актове на ОСЗ - Хасково и факта, че тази служба е териториално звено към Областната дирекция "Земеделие", имаща правосубектност като отделно юридическо лице от тази на МЗХ, то областната дирекция, а не министерството е отговорно за евентуалните вреди от акт или бездействие на длъжностно лице/лица от неговия състав. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционният съд относно неоснователността на исковата претенция, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Поддържаните възражение от касатора са неоснователни, а като крайна цел са насочени очевидно и към неотносими въпроси спрямо правилността на сега разглеждания съдебен акт. Възражения относно начини на извършаване на служебната проверка относно законосъобразността на проведеното производство по възстановяване на процесните земи са общи (бланкетни) по своето съдържание и не могат да бъдат основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед изхода на делото и при липса на редовно направени искания за разноски в настоящото производство, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 215, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение