Решение № 10536 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ – Пазарджик с процесуален представител юрисконсулт В. Спирова против Решение № 2747/10.06.26 г. по административно дело № 1523/25 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение № 1019-12-1544#33/09.12.25 г. на Директор на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796/10.06.25 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пазарджик. В касационната жалба се сочи, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано, като се моли за отмяната му. Сочи се, че съдът неправилно цени събраните доказателства, като всъщност не са налице писмени доказателства относно извършвана от Л. Б. дейност като заемащ длъжност „юрисконсулт“. Същият не е осъществявал реална трудова дейност на тази длъжност. В писмено становище се претендират сторените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако е над размера по чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/04 г. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Л. А. Б. от гр. Пазарджик депозира отговор по жалбата, писмено становище и допълнение към него, както и съвместен с другия ответник отговор по жалбата. В тях се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, претендират се разноски. Твърди се, че касаторът не оспорва решаващото доказателство – свидетелските показания, като останалите му доводи не представляват касационни основания или се самоопровергават от наличните доказателства. Дори да се приеме, че Б. е носител на доказателствената тежест пред първоинстанционния съд и именно той е следвало да докаже реалното полагане на труд, той е ангажирал гласни доказателства за този факт и те са съпоставени от съда с писмените доказателства. Непредставянето на отделни документи не променя този извод, като съгласно чл. 161 от ГПК последицата от това подлежи на преценка от съда. Доказано е реалното упражняване на трудова дейност – чрез свидетелските показания, а писмените доказателства имат само потвърждаваща функция. В съдебно заседание адв. А.Стамболийски поддържа тези становища. Ответникът „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД – Пазарджик с представляващ Я. Д. депозира отговор по жалбата, писмено становище, както и съвместен с другия ответник отговор по жалбата. В тях се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, претендират се разноски. Твърди се, че касаторът не оспорва решаващото доказателство – свидетелските показания, като останалите му доводи не представляват касационни основания или се самоопровергават от наличните доказателства. Дори да се приеме, че Б. е носител на доказателствената тежест пред първоинстанционния съд и именно той е следвало да докаже реалното полагане на труд, той е ангажирал гласни доказателства за този факт и те са съпоставени от съда с писмените доказателства. Непредставянето на отделни документи не променя този извод, като съгласно чл. 161 от ГПК последицата от това подлежи на преценка от съда. Доказано е реалното упражняване на трудова дейност – чрез свидетелските показания, а писмените доказателства имат само потвърждаваща функция. В съдебно заседание адв. А.Стамболийски поддържа тези становища. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с касационна жалба, от лице с активна процесуална легитимация / за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно /. За да се произнесе, Върховният административен съд – състав на шесто отделение съобрази следните относими факти: Л. Б. е назначен на длъжност „ юрисконсулт “ в „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД съгласно Трудов договор № 1/17.11.23 г., считано от 17.11.23 г., когато е постъпил на работа. Договорено е полагане на труд - 8 часа на ден, при място на работа - гр. Пазарджик, [улица]. Видно от подписаната на същата дата длъжностна характеристика, юрисконсултът дава устни и писмени становища и осъществява процесуално представителство пред правораздавателните органи. На същата дата е направено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключения трудов договор. Сключени са три допълнителни споразумения към трудовия договор – на 03.01.24 г., на 02.01.25 г. и на 10.03.25 г., с които се увеличава трудовото възнаграждение на Б.. Със Заповед № 1/17.03.25 г. е прекратено трудовото правоотношение от същата дата – с посочено основание „ поради изтичане на договорения срок “. На същата дата е направено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за прекратения трудов договор. Видно от доказателствата, по време на действие на трудовия договор, Б. няколкократно е използвал платен годишен отпуск и отпуск по болест. На 21.03.25 г. Б. депозира до ТП на НОИ – Пазарджик заявление за изплащане на обезщетение за безработица. При преценка на заявлението и след проверки на адрес на 12.05.25 г. и два пъти на 15.05.25 г., от проверяващите служители е установено, че на адреса на дружеството / където е и месторабота на юрисконсулта /, се помещава Адвокатско дружество „ Б. и С. “. Поради което следва да се установи дали Б. реално е осъществявал трудова дейност като „ юрисконсулт “, възникнало ли е основание за осигуряването му и коректни ли са данните, подадени от дружеството за него по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД е регистрирано на 11.10.21г с едноличен собственик и управител Я. Д.. Дружеството се представлява пред органите в хода на извършената проверка - от упълномощен през 2022 г. обслужващ го счетоводител А. М.. С писмо от 11.04.25 г. ТП на НОИ - Пазарджик указва на „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД да представи трудовото досие на Б.. Видно от подписана от Б. на 12.05.25 г. Декларация до ТП на НОИ-Пазарджик, той е полагал труд в офиса и в дома си, давал е устни и писмени консултации, като е осъществявал контакт с работодателя си чрез упълномощения счетоводител А. М.. С писмо от 16.05.25 г. ТП на НОИ-Пазарджик указва на „ Лекс Интерконсулт “ - ЕООД да представи всички изготвени и подписани документи от Б. в качеството му на „ юрисконсулт “. На 19.05.25 г. Б. депозира нарочна молба до ТП на НОИ – Пазарджик, с която категорично възразява да се изискват от дружеството всички изготвени и подписани от него документи в качеството му на „юрисконсулт“, както и изрично заявява, че всички налични документи относно дейността са вече представени от дружеството. На 19.05.25 г. дружеството също депозира нарочна молба до ТП на НОИ – Пазарджик, с която също изрично заявява, че всички налични документи относно дейността са вече представени, а правните становища и другите писмени документи от юрисконсулта са търговска или професионална тайна. Въз основа на всички събрани доказателства от инспектори в ТП на НОИ – Пазарджик е съставен Констативен протокол № КП-5-12-01922778/10.06.25г по чл. 108 ал.1 от КСО. Видно от него, във всички платежни ведомости на дружеството за периода м.11.23 г. – м.03.25 г., Б. се е подписал като получил трудовото си възнаграждение. Данните за него по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО са подавани от дружеството регулярно за този период, като съответстват на платежните ведомости. За него работодателят не представя отчетна/присъствена форма за явяване/неявяване за месеца /Ф 76/, за него не са плащани осигурителни вноски от дружеството, не са представени и писмени доказателства за работата му като „юрисконсулт“. Издадени са от същите инспектори и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796/10.06.25 г., връчени на А. М. на 11.06.25 г. На „ Лекс Интерконсулт “ - ЕООД са дадени задължителни предписания в 14-дневен срок от получаването да заличи данните на Б., подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, тъй като не е установена реално извършвана от него трудова дейност в дружеството и не е възникнало основание за неговото осигуряване съгл. чл. 10 вр. § 1 ал. 1 т .3 от КСО. Б. и дружеството депозират жалби срещу Задължителните предписания, като с Решение от 09.12.25 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик те са отхвърлени. Б. и дружеството депозират жалби пред Административен съд – Пазарджик срещу Решение № 1019-12-1544#33/09.12.25 г. на Директор на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796/10.06.25 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пазарджик. С обжалваното Решение № 2747/10.06.26 г. по административно дело № 1523/25 г. на Административен съд – Пазарджик са отменени Решение № 1019-12-1544#33/09.12.25 г. на Директор на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796/10.06.25 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пазарджик. На страните правилно е била указана от съда доказателствената тежест, вкл. че жалбоподателите носят доказателствената тежест за твърдените от тях положителни факти. В хода на съдебното производство, въпреки процесуалната активност на ответника, не е събрано нито едно писмено доказателство относно дейността на Б. като „юрисконсулт “ на дружеството. Видно от справка от АК – Пазарджик от 22.04.25 г., Б. няма качеството на „ адвокат “ от 06.07.21 г. – до датата на отговора, адвокатското дружество „ Б. и С. “ е действащо, като единственият му управител и представляващ Б. е отписан като адвокат. Видно от справка от 24.02.26 г. от ТД на НАП – Пазарджик относно адвокатското дружество, дейността му в периода 01.01.21 г. – 30.06.25 г. се извършва от съдружниците Б. и С., като документите на дружеството се подписват от Б.. В периода 10.10.18 г. – 02.05.25 г. в адвокатското дружество е назначена за „ адвокатски сътрудник “ - Я. Д., която е едноличен собственик и представляващ на „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД /регистрирано на 11.10.21 г./. Разпитан е като свидетел обслужващият дружеството счетоводител А. М. /който е и пълномощник на „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД от 2022 г. /. Свидетелят сочи, че работи в счетоводна кантора „ Влади консулт “, като обслужва счетоводно „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД от момента на регистрирането му. Б. като „ юрисконсулт “ на дружеството, му давал указания устно или предимно чрез мейла на дружеството, като не знае дали Б. се е намирал на работното си място. Помещението /гр. Пазарджик, [улица],/, в което се помещава „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД / също негово седалище и адрес на управление /, което е и работно място на Б. като „ юрисконсулт “ на дружеството съгласно трудовия договор, и където се помещава адвокатската кантора „ Б. и С. “ / и също е нейно седалище и адрес на управление /, е собственост на самия Б.. През м.06.25 г., когато НАП изисква от счетоводителя документи по повод извършваната проверка на „ Лекс Интерконсулт “ ЕООД, Б. /който вече не работи за дружеството/, му изпратил отново от мейла на дружеството - всички изискани от НАП документи на дружеството. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира жалбата за основателна, по следните съображения: Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като, за да се счита едно лице за "осигурено лице" по смисъла на легалната дефиниция в § 1 ал. 1 т. 3 ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството "осигурено лице", независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство – така в Решение на ВАС № 5319/26.04.2021 г. по адм. д. № 1314/2021 г.; Решение на ВАС № 2209/18.02.2021 г. по адм. д. № 12972/2020 г.; Решение на ВАС № 6548/01.06.2021 г. по адм. д. № 4476/2021 г. В случая, на база събраните в хода на провелото се административно производство доказателства, безспорно административният орган е констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО – приел е, че не е възникнало осигуряване, тъй като лицето не е упражнявало трудова дейност по сключения трудов договор. Тези констатации не са оборени както в производството при административно обжалване, така също и в съдебното производство, като не са събрани никакви доказателства, водещи до обратния извод. Въпреки наличието на сключен трудов договор, по който факт страните очевидно не спорят, и регистрирането му в ТД на НАП, с оглед приобщените по делото писмени и гласни доказателства, не може да се приеме, че се установява извършването на трудова дейност от Б.. В тази връзка, дадените в хода на съдебното производство показания от М. не водят до промяна на фактическите и правни изводи на органа. Както беше посочено, не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. В случая административният орган надлежно е обосновал заключението си, че лицето е полагало действително труд по съответната му длъжност. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурително правоотношение. В случая не се поставя въпрос за валидността на трудовото правоотношение. Наведените в тази насока аргументи от касатора за нарушение на материалния закон са основателни. Дружеството не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за Б., доколкото същият не е упражнявал реална трудова дейност като „ юрисконсулт “ и за него не е възникнало основание за осигуряване за посочения период. Поради това органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили на дружеството да ги заличи. Съдебното решение като материално незаконосъобразно следва да се отмени, а касационната инстанция да се произнесе по същество на спора, доколкото не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. С оглед изхода на спора / основателна жалба /, на касатора следва на осн. чл. 143 ал.1 от АПК да се присъдят сторените разноски - 102.26 евро държавна такса за касационното оспорване и по 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции / в минимален размер от 200 лева по чл.24 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП /, общо разноски за двете инстанции 306. 78 евро. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,