Решение № 5538 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15943/2010 г.

Решение № 5538 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15943/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Галеко" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 1954/06.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2837/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Мария Димитрова Иванова от гр. Варна и Савка Димитрова Чергиланова от гр. Велико Търново срещу Заповед № РП-265/11.04.2005 г. на кмета на район "Приморски" - община гр. Варна. От ответниците становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор, изразяват Мария Димитрова Иванова и Савка Димитрова Чергиланова. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е същото е недопустимо по следните съображения: Административният съд - гр. Варна се е произнесъл по недопустима жалба, което води до недопустимост на решението. Дали дадена жалба е недопустима се следи служебно от съдилищата, включително и от касационната инстанция. Определение № 8681/25.06.2010 г., постановено по адм. д. № 650/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, на е задължително за настоящия тричленен състав. Същото е било задължително за първоинстанционния съд, който се е съобразил с него и е постановил решение по съществото на спора. Съгласно § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР, заинтересували лица по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. § 4, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, на което основание е издадена процесната заповед /редакция към момента на издаването й /, препраща към наредбата по чл. 31, а последната с чл. 59, ал. 1, б. "б", т. 6, препраща към чл. 54, ал. 1 ЗКИР, поради което за определяне на заинтересуваните лица се прилага посочения параграф. В случая не е налице пряко засягане на имот 416, собственост на жалбоподателите, тъй като границите и квадратурата му, не се променят с изменението на кадастралния план. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Обстоятелството, че с това изменение те стават съседи, с обща кадастрална граница с новозаснетия имот към имот № 413, собственост на дружеството, автоматично не ги прави заинтересували лица, след като имотът им не е засегнат по никакъв начин относно местоположение граници и квадратура. С издаването на заповедта се засяга единствено имот, собственост на общината, ползуван като общински път, включително и от Иванова и Чергиланова, което не ги прави заинтересували лица по смисъла на посочения текст, тъй като с ползуването му не придобиват качество на носители на вещно право върху него. Въпросът за лице на имота им и подход към същия може да се реши при регулирането на имотите или по друг начин, с издаване на друга заповед, по предвиден ред в ЗУТ. Като се има предвид гореизложеното налице са основанията по чл. 209, т. 2 АПК, поради което решението следва да се обезсили, като се постанови решение, с което се остави жалбата срещу заповедта без разглеждане и производството, образувано пред първоинстанционния съд, се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 3 АПК