Решение № 2382 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2013 г.

Решение № 2382 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Ю-Фарма-Радостина Пейчева" със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, община Сливен, подадена чрез адв. Евгений Мосинов, срещу решение № 4 от 23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 246 от 2012 г. на Административния съд - Сливен. С касационната жалба се твърди наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Сливенският административен съд е отхвърлил иска, предявен от ЕТ "Ю-Фарма-Радостина Пейчева" - гр. Нова Загора, срещу НЗОК за заплащане на сумата 26 780 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 1.02.2005-31.01.2008 г., от която сума: 17 280 лв. - главница - пропуснати ползи за периода 01.02.2005-31.01.2008 г. вследствие на прилаган нищожен административен акт - Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г., и 9500 лв. - изтекли лихви върху главницата, считано от 15.02.2005 г. до датата на образуване на делото, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 17 280 лв., считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат на прилаган нищожен административен акт, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото не се установявало наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция. Действително, административният акт, от прилагането на който се претендирали твърдените вреди, бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Установено било също, че за процесния период: 1.02.2005-31.01.2008 г., ищецът е реализирал приход, намален с 8% отстъпка от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, при продажбата им на дребно, но този намален приход нямал характер на причинена вреда по смисъла на ЗОДОВ. Размерът на реализирания от ищеца приход бил резултат на сключени за процесния период договори с НЗОК, с които ищецът се е задължил да предоставя отстъпка в размер на 8% от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК. Действително, при сключването на договор за отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, НЗОК действала в качеството на административен орган, но независимо от това ищецът бил сключил на добра воля този договор, без прилагане на административна принуда от страна на НЗОК, като с подписването му е изразено съгласие с включените в договора клаузи. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като счита същите за обосновани и изведени въз основан на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилни са изводите на административния съд за липса на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействиe и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът е изпълнител по договори за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от касата, като чл. 23, ал. 2 от тези договори предвижда предоставяне от фармацевта на отстъпка от 8% от пределната цена. С волеизявлението си за сключване на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката и обективно е имал познанието за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Налагането на клаузата за отстъпка не е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. Директорът на НЗОК в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключване на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационните задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и споровете относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССт) в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по-горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчетат особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характерът на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на Върховния административен съд № 5 от 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. По изложените съображения правилно претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлена като неоснователна и недоказана. По изложените съображения решението на Административния съд - Сливен, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,