Решение № 7833 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2018 г.
ВАСII отделение27.05.2019 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед № СД-05-60/4.04.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието. ИЗПРАЩА преписката на Министъра на правосъдието за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Р. Митова съдебно-деловодни разноски в размер на 730 лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 7833 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 145 и следващите АПК, във връзка с чл. 34б, ал. 5, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Образувано е по жалба на Р. Митова, нотариус с район на действие Районен съд - Сливен, против Заповед № СД-05-60/4.04.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместването й като нотариус в района на Районен съд - Казанлък. Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са налице важни причини от семеен характер, които налагат преместването й. Моли актът да бъде отменен и преписката - върната на административния орган за произнасяне с положително решение. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на правосъдието оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице важни причини, обосноваващи необходимост от преместване на нотариуса. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, установи следното: Жалбоподателката е вписана като нотариус с рег. № 685, с район на действие Районен съд - Сливен на основание Заповед № СД-05-104/25.06.2015 г., издадена от Министъра на правосъдието. Със заявление вх. № 94-Р-133 от 15.08.2017 г. Р. Митова е отправила искане до Министъра на правосъдието за преместването й като нотариус в района на Районен съд - Казанлък. Молбата си мотивира с настъпилата дългоочаквана бременност, в резултата на многогодишни и неуспешни опити за зачеване на второ дете. Нотариусът посочва, че тя и съпругът й М. Михайлов са родени и живели само в [населено място] заедно с дъщеря им Д. Михайлова в собствено жилище. Съпругът на нотариуса се грижи за възрастната си майка /вдовица/, която също живее в [населено място] и е в лошо здравословно състояние. Жалбоподателката е изложила съображения, че предвид състоянието и възрастта й честите пътувания до град Сливен са нежелателни и водят до застрашаване на здравето й и увеличават риска от неблагоприятно протичане на бременността, а в бъдеще раждането на детето би довело до лишаване на бащата от пълноценно участие в отглеждането му. Представя доказателства за посочените в молбата обстоятелства. Съветът на нотариусите на Нотариалната камара е предоставил отрицателно становище по случая с писмо рег. № 94-Р-133/10.10.2017 г., в което изразява несъгласие с преместването района на действие на нотариус Митова в района на РС - Казанлък, поради липса на която и да е от двете кумулативнo предвидени предпоставки на чл. 34б ЗННД. Изложени са подробни съображения за основанията, поради които обстоятелствата от семеен и здравословен характер, посочени в заявлението, не могат да се приемат за такива. След преценка на изложеното в заявлението, представените доказателства и становището на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, Министърът на правосъдието издава Заповед № СД-05-60/4.04.2018 г., предмет на обжалване, с която отказва да удовлетвори молбата за преместване по съображения, че не са установени важни причини по смисъла на закона, които да налагат това. За изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението на тройна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещи лица психолог, гинеколог и кардиолог, относно обективното здравословно състояние на оспорващата към момента на подаване на заявлението, респективно към датата на издаване на заповедта. Според заключението, изготвено от вещото лице - психолог спрямо жалбоподателката се установява наличието на изразена степен на тревожност и депресивност, завишени до степен, изискваща медикаментозна терапия за овладяването им. Налице е подчертано чувство за домашни неуредици. По отношение на съпруга на жалбоподателката М. Михайлов вещото лице също е установило повишени нива тревожност и депресивност, които изискват медикаментозно лечение. Налице са данни, че същият се е консултирал със специалист - психиатър и приема медикаментозно лечение. Към момента на провеждане на атестирането е налице дезадаптация в широк смисъл на думата, неудовлетвореност от текущата ситуация, усещане за несправедливост и изолираност. Вещото лице - специалист вътрешни болести и кардиолог, дава заключение, че в случая се касае за млада жена /[възраст]/, която прави спонтанен аборт вследствие на стреса от ежедневните й пътувания, свързани с местоработата й. Претърпяната травма - психически и физически, безусловно е повлияла на психичното състояние на жалбоподателката. Вещото лице посочва, че независимо от процеса на спонтанния аборт, съпругът на ищцата, който е в максимално рискова възраст [възраст] за исхемична болест на сърцето, при наличието на рискови фактори дислипидемия и артериална хипертония, вследствие на предозиране с Трипликсам получава синкоп с продължителност на около 1 минута загуба на съзнание. Според експерта при М. Михайлов няма данни за изявена сърдечна недостатъчност и той не се нуждае от ежедневни грижи по повод сърдечния статус. Според заключението, изготвено от вещо лице акушер - гинеколог, обективното медицинско състояние на оспорващата към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на заповедта е нормално. С Амбулаторен лист № 12/7.08.2017 г. на Р. Митова е поставена диагноза бременност, а според ИЗ № 9144 същата е постъпила в болница на 10.11.2017 г. и е изписана на 13.11.2017 г. с окончателна диагноза спонтанен аборт. Експертът дава заключение, че бременността на Митова е била рискова и са били налице противопоказания за пътуване. Според вещото лице за нормално протичаща бременност е необходимо Р. Митова да се установи трайно в едно населено място, тъй като пътуването между Сливен и [населено място] е много рисково както за спонтанен аборт, така и за преждевременно раждане. При така установените факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд достигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледаната по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 34б, ал. 4 ЗННД орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, като съдържа посочените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните изисквания, предвидени в чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини – обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността и които му пречат да изпълнява нотариални функции в съществуващия район на действие и при открито място по чл. 10 от ЗННД. Анализът на посочените норми показва, че изброените предпоставки са кумулативни, т. е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая, съобразявайки както доказателствата, представени в производството пред административния орган, така и фактите относно здравословното състояние на жалбаподателката, установени в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че материалноправните предпоставки за преместване на нотариуса в друг съдебен район са изпълнени. Съобразно изложеното в заявлението за преместване и ангажираните доказателства следва да се приеме, че са налице важни причини от личен, семеен и здравословен характер, които налагат преместването на нотариуса в района на действие, съвпадащ с местоживеенето му. Категорично от заключението на приетата тройна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че с оглед здравословното състояние и възрастта на Р. Митова за протичането на една нормална бременност е необходимо тя да не предприема пътувания. Това обстоятелство е налице както към датата на подаване на заявлението и на издаване на заповедта, така и към и настоящия момент. Установи се още, че в следствие на настъпилия аборт здравословното състояние на Митова и съпруга й се характеризира със завишена тревожност и депресивност, изискваща медикаментозна терапия. Съпругът й попада в рискова група за ИБС и същевременно полага грижи за болната си майка. Следва да се съобрази и обстоятелството, че семейството на жалбоподателката е трайно установено в [населено място], грижите за него предполагат чести пътувания на значително разстояние, които препятстват изпълнение на нотариалните функции в настоящия район на нотариуса и са категорично противопоказни за протичане на евентуална бременност. Същевременно е изпълнено и второто кумулативно условие - налице е една вакантна бройка за нотариус в района на Районен съд - Казанлък, като по отношение на това обстоятелство не е налице спор по делото, видно от Протокол № 1/19.01.2018 г. от заседание на експертен консултативен съвет, подпомагащ Министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл. 34б ЗННД. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, като съгласно чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на Министъра на правосъдието за ново произнасяне по подаденото от Р. Митова заявление, като се съобразят изложените по-горе мотиви, обуславящи наличие на условията за преместване съгласно чл. 34б, ал. 1 ЗННД. При този изход на спора, основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на сторените от нея съдебно-деловодни разноски, които следва да се присъдят съгласно размера, посочен в списък по чл. 80 ГПК - 730 лева. Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло, тъй като заплатеното такова от страната е близко до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер, като е съобразено и с фактическата и правна сложност на спора и с проявената активност на процесуалния представител на жалбоподателката, поради което възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Воден от горните мотиви, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 34 ЗННД