Решение № 4195 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2009 г.

Решение № 4195 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 31/16.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1884/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Сдружение с нестопанска цел "Национален комитет за подобряване водоснабдяването на България" гр. София оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 94-И-31/02.02.2009 г., за предоставяне достъп до обществена информация по заявление на Сдружение с нестопанска цел "Национален комитет за подобряване водоснабдяването на България" гр. София и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са законосъобразни. В нарушение на чл. 38 от ЗДОИ вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в отказа не е посочено правното основание за постановяването му, а изложените в него фактически обстоятелства сочат за наличие на хипотезите на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗДОИ. От една страна е посочено, че Столична община е получила правен анализ или доклад, изготвен от консорциум между адвокатско дружество и дружеството с ограничена отговорност въз основа на възложена обществена поръчка с предмет "Юридически и консултантски услуги по анализ на изпълнението и неизпълнението на концесионният договор, сключен между Столична община и "Софийска вода" АД за експлоатацията на столичната ВиК система в периода 2000-2007 г.", а от друга страна е изложено, че анализа е поверителен и е обект на адвокатска тайна, като съдържанието му не може да бъде разкривано без изричното писмено съгласие на консорциума. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи изготвеният доклад да е класифицирана информация или друга защитена със закон тайна, за да се приеме наличие на хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ вр. ал. 2. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице и адвокатска тайна. Информацията, предмет на искания достъп е изготвена въз основа на обществена поръчка и има за предмет анализ на изпълнението и неизпълнението на концесионният договор, сключен между Столична община и "Софийска вода" АД. Разпоредбата на чл. 45 от Закона за адвокатурата регламентира, че адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Изготвянето на правния анализ е възложено от Столична община, поради което цитираната норма би била приложима ако информацията се изискваше от консорциума, но не и от възложителя на поръчката. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че за задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ не е налице законово изискване за опазване на адвокатската тайна е законосъобразен. Правилно съдът е счел, че при постановяване на оспорения отказ е допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. Това изискване не е изпълнено, като в противоречие с цитираната правна норма административният орган само е констатирал, че информацията не може да бъде предоставена без изрично писмено съгласие на Консорциума, без да е направено съответното искане. Освен това последният е изготвил правния анализ, поради което съдържащата се в него информация не засяга негов интерес по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Доводите на касатора, че в случая не е налице обществена информация, поради което оспореният отказ е законосъобразен, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива фактически основания не са изложени нито в оспорения отказ, нито пък са направени твърдения в тази насока пред Административен съд София - град. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,