Решение № 4920 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2026 г.

ВАСВторо отделение07.05.2026 г.докладчик Галина Стойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9531 от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1444/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пловдив Ритейл Сентър" АД, чрез адв. К. Кендова като процесуален представител, против решение № 9531 от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1444/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията са, че таксата в размер на 19 500,00лв. за допускане изработването на проект за изменение на ПУП е недължимо платена, тъй като заявената услуга не е предоставена, нито е налице отказ за предоставянето й, поради което таксата подлежи на възстановяване, а отказът на органа е незаконосъобразен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Пловдив Ритейл Сентър" АД срещу отказ на кмета на община Пловдив с писмо изх. № 21 Ф-5043/18 от 19.06.2025 г., за възстановяване на внесена такса в размер на 19 500,00 лв. за техническа услуга по чл.135 ЗУТ – допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-505.338 и УПИ ІІІ-505.1037, кв.1а по плана на кв. „Хармани айгъри“ на гр. Пловдив, ПИ с идентификатори 56784.505.338 и 56784.505.1037 по КККР на гр. Пловдив. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, упражняващ по заместване правата на кмета на община Пловдив по силата на заповед № 250А-1791/16.06.2025 г.; в писмена форма и с надлежни мотиви; без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновани са изводи за наличие на законно основание за внасяне на процесната такса за извършване на техническа услуга по см. на §3 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. чл.104 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.3, ал.1, б. „д“ и „е“ и чл.38 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета по делегация с разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ. Сочи се, че заплащането на таксата, чийто размер е безспорно установен, не е свързано с крайния резултат по искането, в който смисъл е правилото на чл. 105 от ЗМДТ, предвиждащо задължение за заплащане на таксите за технически услуги при предявяване на искането, а и в случая, липсата на произнасяне от органа е поради пропуски на заявителя. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи в мотивите на съдебния акт, към които настоящият касационен състав препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК. Аргументирано и съобразно приетите доказателства, първоинстанционният съд установява, че с преводно нареждане от 20.07.2021 г., "Пловдив Ритейл Сентър" АД е внесъл такса в размер на 19 500,00лв. по подадено заявление вх. № 21 Ф-5043/20.07.2021 г. до кмета на община Пловдив с искане за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-505.338 и УПИ ІІІ-505.1037, кв.1а по плана на кв. „ Хармани айгъри“ на гр. Пловдив, ПИ с идентификатори 56784.505.338 и 56784.505.1037 по КККР на гр. Пловдив, т.е. за извършване на техническа услуга по §3 от ДР на ЗУТ вр. с чл.135 ЗУТ. Видно е, че заявлението е разгледано от ЕСУТ при община Пловдив и с решение по т.14 по протокол № 35/10.11.2021 г. е констатирано противоречие на предложението за изменение на ПУП-ПРЗ с чл.103, ал.4 и чл.104, ал.1 ЗУТ като са дадени указания за изготвяне на ново предложение, съобразено с предвижданията на ОУП и на скица – върху вярно извлечение от ПУП. Указанията са съобщени на заявителя с писмо с изх. № 21Ф-5043

2

от 14.12.2021г, получено от него на 16.12.2021 г., без да са последвани от действия по изпълнението им. При горните данни, от оспорващото дружество е предявено искане за възстановяване на внесената такса за издаване на заповед по чл.135 ЗУТ, със заявление /молба/ вх. № 21-Ф-5043

18

от 05.06.2025 г., по което е издадено оспореното писмо, обективиращо отказ за възстановяване на сумата. Съобразно фактите по делото, които не са спорни и са надлежно описани в обжалваното решение, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Заявената от дружеството услуга е квалифицирана надлежно като техническа услуга по см. чл. 104 от ЗМДТ и на §3 от ДР на ЗУТ, за която с посочените разпоредби, се предвиждат задължения за събиране на такси, а определянето на вида на услугите и размера на таксите, е правомощие на общинските съвети, делегирано с чл.9 от ЗМДТ, което в случая е реализирано с приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив /Наредбата/. По делото няма спор също относно размера на внесената такса и че е изчислена правилно според вида на заявената услуга на осн. т.1 на Приложение № 8.3. от Наредбата. За първи път в касационната жалба се сочи, че е направено и второ плащане по заявлението в размер на 19 000,00 лв., които доводи са неоснователни. Освен, че доказателства, установяващи горните твърдения не са представени, но и предмет на оспорения отказ на органа е сумата в размер на 19 500,00 лв., в рамките на която се ограничава и дължимата съдебна проверка. Спорът по делото е относно наличието на основание за внасяне на процесната такса, респ. относно законосъобразността на отказа за възстановяването й, предвид доказателствата за липса на произнасяне по заявлението на дружеството с краен административен акт. Формираните в тази връзка мотиви на административния орган, възприети и от съда, са обосновани и правилни. Като основателно се сочи в обжалваното решение, възстановяването би било дължимо при условие, че сумата е внесена без основание, какъвто не е настоящият казус. Действително, заплащането на такса по правило е свързано с престиране на услуга, но в процесния случай таксата от 19 500,00лв. е платена на законно основание и тя не е обвързана с резултата – издаване или не на заповед по чл.135 ЗУТ, а е условие за започване на производството по издаване на такава заповед, след съответния преглед на необходимата документация. Горното следва от правилото на чл.105 от ЗМДТ, чл.3 от Закона за държавните такси и чл.38 от Наредбата на ОбС - Пловдив, според които разпоредби, таксите за технически услуги се заплащат при предявяване на искането. Следователно, обоснована е преценката на съда, че внесената такса е дължима на законно основание, поради което не е налице хипотеза на недължимо плащане, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Законодателят не е обвързал заплащането на местна такса с крайния резултат, поради което тя се внася при подаване на искането за съответната техническа услуга и не подлежи на възстановяване в случай, че тази услуга не бъде предоставена от органа на общинската администрация, както е в случая. Противно на наведените в жалбата доводи, фактът на извършеното плащане на таксата, не задължава органа да се произнесе с краен административен акт, ако не са налице предпоставките за това. А по делото се установява, че заявлението на дружеството е проверено от специализираните органи на общинската администрация, които са констатирали, че предложението за изменение на ПУП е засегнато от нередовности, т.е. в случая от страна на органа са престирани действия във връзка със заявената услуга, а неиздаването на административен акт е поради пропуски на заявителя. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че процесната такса е дължимо платена и отказът за възстановяването й е законосъобразен, а предявената срещу него жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение за отхвърлянето й, е правилно постановено. Не са налице сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК и оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото, касаторът няма право на разноски.

Цитирани разпоредби

14