Решение № 7897 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. В. Ц., гражданин на Руската федерация, подадена чрез пълномощник адвокат В. Лилов. Жалбата е против решение 11903 от 07.04.2025г., постановено по адм. дело 11977/2024г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Посочва, че в конкретния случай Административен съд София-град изключително подробно е анализирал всички твърдения на жалбоподателя и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. В. Ц., гражданин на Руската федерация, против решение 11857/14.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на извършените установявания съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приел, че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Приел е, че чужденецът не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е от съда, че основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква относно нежеланието си да се завърне в страната си на произход, след като напълно легално я е напуснал през 2021г., е че там има преследвания срещу членовете на религиозната организация [заличен текст], към която той твърди, че е член от вече 25 години. В тази връзка съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че познанията на Ц. за вярванията на [заличен текст] са лаконични и повърхностни, което действително поставя под съмнение заявената от него бежанска история, като е отбелязал и, че в представеното по делото свидетелство, издадено през 2009г. в гр.Талин, името не съответства напълно на това на жалбоподателя и не е ясно кои са лицата, положили подписите в него, както и в какво качество са го подписали. Административният съд е счел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че няма основания да се приеме, че А. В. Ц. е напуснал Русия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. На следващо място е посочил, че твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл.9, ал.1, т.2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Административен съд София град е съобразил при произнасянето си и актуалната справка за ситуацията в Руската федерация. Обжалваното решение е правилно. В настоящия случай е налице спор относно обстоятелството дали кандидата за международна закрила членува в религиозната организация [заличен текст]. С касационната жалба изрично се оспорва изводът направен от Административен съд София град, че А. В. Ц. не доказа, че е вярващ от религиозното учение [заличен текст]. Пред административния съд жалбоподателят е представил свидетелство за преминат религиозен курс през 2009г. в гр. Талин, а пред касационната инстанция удостоверение от 03.04.2025г., издадено въз основа на вътрешна религиозна комуникация, от религиозната институция [заличен текст], което удостоверява че А. В. Ц. е [заличен текст] Принадлежността на търсещият закрила към [заличен текст] се потвърждава и от изнесените данни от А. В. Ц. в проведеното интервю, от който макар и да става ясно, че не е активен член на религиозната организация, то същият има принадлежност към нея. При това положение съдът няма основания да не даде вяра на заявената от търсещия закрила принадлежност към религиозната организация [заличен текст], респективно да приеме за правилни изводите, направени от административния съд и от председателя на ДАБ, че А. В. Ц. не доказва религиозната си принадлежност. Изложеното обаче не се отразява на крайния резултат по делото, тъй като следващият важен въпрос е доколко търсещият закрила А. В. Ц. е застрашен от преследване при завръщане в страната си по произход Русия, в резултат на принадлежността си към религиозната организация [заличен текст]. Отговорът на този въпрос има отношение към закрилата по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и тази по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, на които се е позовал, както административния орган, така и административният съд с обжалваното решение, като изводите им, че не са налице материалноправните предпостави за предоставяне на международна закрила, са правилни. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Необходимо е за търсещият закрила опасността от преследване да е основателна. Според чл.9, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. актовете, считани за преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а). В случая правилно административният съд е приел за обосновани изводите на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита. След като основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за нежеланието си да се завърне в страната си на произход, която напълно легално я е напуснал през 2021г., е че там има преследвания срещу членовете на религиозната организация [заличен текст] следва да се посочи, че самата принадлежност към религиозната организация [заличен текст] не дава достатъчно основание за предоставяне на закрила. От предоставените по производството справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС се установява, че действително е налице преследване и наказания на някои членове на [заличен текст], но категорично то не обхваща всички членове на организацията, не е на цялата територия на Русия, а на отделни отдалечени от столицата места и е намаляло към настоящия момент. Така според информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия е посочено, че службите на [заличен текст] са били посетени от до 290 000 души, като през 2023г. 836 членове на организацията са били подложени на наказателно преследване. От цитираните случаи на преследване и от делата в ЕСПЧ нито един случай не е за преследване в столицата Москва, където е живял търсещия закрила А. В. Ц. преди идването му в България. Отново според справкита на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС от информацията от портала [заличен текст] правната ситуация в Русия в раздела за често задавани въпроси е посочено, че [заличен текст] не са забранени в Русия, посочено е, че в Русия е разрешено да се практикува религия от членовете на [заличен текст], а също нито един съд в Русия никога не е обявявал религията или вярванията на [заличен текст] за престъпни . В същите справки е посочено, че действително през 2017г. [заличен текст] са забранени в Русия поради екстремистка дейност, тъй като през 2007г. руските закони за борба с екстремизма са разширени така, че да обхванат и ненасилствени групи. Но на 28.10.2021г. пленумът на Върховния съд на Руската федерация постановява, че богослуженията на [заличен текст], съвместното им провеждане на ритуали и церемонии сами по себе си не представляват престъпление по чл.282.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, въпреки ликвидацията на техните юридически лица. Същия пленум на Върховния съд на Руската федерация приема на 16.11.2021г. резолюция 32, според която [заличен текст] вече не могат да бъдат преследвани за мирни събирания, ако вярващите не се опитват да възобновяват дейността на религиозната организация. Резолюцията е приета след указанията на руския президент Владимир Путин, който на заседание на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека нарича глупост преследването на [заличен текст] в Русия. От изложеното е видно, че преследването и наказването на някои членове на [заличен текст] не е държавна политика и противоречи на обобщената практика от пленум на Върховния съд на Руската федерация. Забранена е религиозната организация [заличен текст], но не и мирните събирания на лицата, съпричастни към тази организация. Не са забранени индивидуално или съвместно изповядване на религия, извършване на богослужения или други религиозни обреди и церемонии . От цитираните случаи на преследване и от делата в ЕСПЧ няма нито един случай за преследване в столицата Москва, където е живял търсещия закрила А. В. Ц. преди идването му в България. Същевременно опасността от преследване не е налице и преценена през призмата на самия търсещ закрила. Така от проведената беседа А. В. Ц. изрично е посочил, че е посещавал сбирки на организацията в Москва, без обаче да твърди за насочено лично срещу него преследване, нито срещу членове на неговото семейство, които също, според думите му изповядват религиозното учение на [заличен текст] и понастоящем живеят в Русия. Никой от тях не е бил подложен на някакъв вид репресия от страна на официалните власти в Русия. След като, когато е напускал Русия не е имали преследване от официалните власти, то не следва да се очаква, че при завръщането на А. В. Ц. би имало такова. Същевременно се установява, че търсещият закрила не е бил и активен член на [заличен текст]. Правилно съдът е приел, че познанията му за вярванията, религиозните ритуали и забрани на [заличен текст] са твърде общи. По време на интервюто А. В. Ц. е заявил, че тяхното учение е основано на Библията, като това е всичко, което е казал за същността на учението на [заличен текст]. В случая може да се направи извод за непознаване на религията, тъй като на въпрос: Има ли неща, които вашата религия забранява? отговаря: Това, което обичайно в християнството е забранено, е забранено и за нас . Последното твърдение не отговаря на информацията за учението, съдържаща се в справките на ДАБ, а изречението те ме привлякоха с това, че те като споменават името на Бог, споменават името [заличен текст] е нелогично и показва непознаване на значението на името [заличен текст]. Заявеното от А. В. Ц. в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция, свързано със същността на вярата на [заличен текст], не променя горния извод. А. В. Ц. е имал възможност да представи същността на вярата на [заличен текст] по време на интервюто, проведено в административното производство. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл.9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната на произход на чужденеца не се установява чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение