Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г.

Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 470/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 261 от 06.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Н. П. от [населено място], В. област, представляван от адвокат Д. П. от В. адвокатска колегия, на въззивно решение на Варненския окръжен съд с № 161 от 11.02.2010 г., постановено по гр. дело № 2011/2009 г., с което е оставено в сила решение № 1529/16.05.2009 г., постановено по гр. дело № 46/2007 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХIV състав, в частта му, с която е уважен предявеният от С. К. М. против П. Н. П. иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) като е прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от недвижими имоти, всички находящи се в м. "К. дере", кв. 1 и кв. 2 по плана на Вилна зона "Ш.", а именно: 1. УПИ IV-5, кв. 2 с площ от 510 кв. м., 2. УПИ V-5, кв. 2 с площ от 715 кв. м., 3. УПИ ХVIII-5, кв. 2 с площ от 530 кв. м., 4. УПИ ХVII-5, кв. 2 с площ от 565 кв. м., 5. УПИ VI-5, кв. 1 с площ от 580 кв. м., 6. УПИ VII-5, кв. 1 с площ от 730 кв. м., придобити чрез реституция в качеството й на наследник на К. М. П. с решение № 16-1/11.07.1997 г. на ПК Долни Чифлик. Решение № 1529/16.05.2009 г., постановено по гр. дело № 46/2007 г. по описа на Варненския районен съд, ХХХIV състав, в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че необосновано и при неправилно приложение на материалния закон съдът е приел за доказано правото на собственост на ищцата на основание земеделска реституция и наследство, тъй като решението на Поземлената комисия е нищожно поради възстановяване на собствеността по стария, а не по действащия към момента на постановяването му регулационен план, както и поради това, че направеният отказ от наследство е породил действие. Ответницата по касация С. К. М., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че решението е валидно, допустимо и правилно. Ответниците по касация С. Н. М., С. И. И. и Н. И. К. не вземат становище по касационната жалба. С цитираното по-горе определение е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да потвърди атакуваното решение на Варненския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от С. К. М. против П. Н. П. иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че общият наследодател К. М. П. след смъртта си през 1981 г. е оставил за свои наследници децата си С. К. М., М. К. П. и И. К. П. Последните двама са починали. М. К. П. /поч. 2006 г./ е оставила за наследници ответниците П. Н. П. и С. Н. М., а И. К. П. /поч. 2004 г./ е оставил за наследници ответниците С. И. И. и Н. И. К. Приел е също, че е налице завършила в полза на ищцата и ответниците, всички в качеството им на наследници на общия наследодател К. М. П., реституционна процедура с решение на ПК-Долни Чифлик № 16-1/11.07.1997 г., с което се възстановява собствеността на наследниците на К. П. в стари реални граници по отношение на имот, представляващ нива с площ от 4,046 дка в землището на [населено място], местност "К. дере", при посочени в решението граници. Решението е постановено преди промените на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с бр. 68 на ДВ, в сила от 30.07.1999 г., което означава, че същото има конститутивно правно действие, представлява завършващ елемент на реституционната процедура и като такова легитимира ищцата като собственик на 1/3 ид. част от реституирания имот. Такава е частта и на всеки един от другите двама преки наследници на К. П. - М. К. М. и И. К. П.. В. съд е приел и това, че С. К. М. не е извършила отказ от наследството на родителите си С. И. П. и К. М. П. до 2005 г., тъй като такъв отказ не е вписван, а в Особената книга, водена при В., е вписано под № 58/2005 г. единствено приемане от ищцата на наследството останало след смъртта на родителите й. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че ищцата се легитимира като собственик по наследяване и реституция на 1/3 ид. част от имота, представляващ нива с площ от 4,046 дка в землището на [населено място], местност "К. дере", за който от заключението на вещото лице е установено, че е идентичен с процесните урегулирани поземлени имоти. Така постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Съображенията за това са следните: Предмет на производството е иск с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид. част от описаните в исковата молба имоти на основание наследяване и земеделска реституция. Предявеният положителен установителен иск е допустим предвид твърдението на ищцата, че е собственик на посочените идеални части от имота, че това право й се оспорва от ответника, както и, че последният не е във владение на имота. На следващо място искът е допустим и поради следното: В случая ищцата е поддържала, че е собственик по силата на завършила в нейна полза и в полза на ответниците, всички като наследници на К. М. П., реституционна процедура с решение на ПК Долни Чифлик № 16-1/11.07.97 г. С това решение се възстановява собствеността на наследниците на К. М. П. в стари реални граници по отношение на имот, представляващ нива с площ от 4,046 дка в землището на [населено място], местност "К. дере", при посочени в решението граници. Решението не е съпроводено от скица на възстановения имот. Установено е по делото, че същият съставлява имот пл. № 5 в кв. 1 и 2 по плана на вилната зона, за който са отредени с одобрения през 2005 г. РП съответно: 1. УПИ IV-5, кв. 2 с площ от 510 кв. м., 2. УПИ V-5, кв. 2 с площ от 715 кв. м., 3. УПИ ХVIII-5, кв. 2 с площ от 530 кв. м., 4. УПИ ХVII-5, кв. 2 с площ от 565 кв. м., 5. УПИ VI-5, кв. 1 с площ от 580 кв. м., 6. УПИ VII-5, кв. 1 с площ от 730 кв. м. С оглед горното и за извършване преценка дали е приключила реституционната процедура с постановеното решение на административния орган, респективно допустим ли е искът или е преждевременно предявен, с цитираното по-горе определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Няма спор в теорията и практиката, че предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК /О./ ОСЗ, със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. В процесния случай решението на административния орган е отпреди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./ и реституционната процедура се е считала за завършена с издаване на позитивното решение на поземлената комисия, което съдържа индивидуализация на имота съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията към същия момент. Правото на собственост се индивидуализира с границите на недвижимия имот и фактите, които пораждат това право могат да се преценяват само по отношение на конкретна земеделска земя, границите на която са посочени в решението на органа на поземлената собственост. Ф. състав на земеделската реституция следва да се счита осъществен с постановяване на решението от надлежния орган на поземлената собственост, натоварен от закона да възстановява правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи. Издаване на скица едновременно с решението на административния орган и заверката на скицата от общинската техническа служба в случаите на възстановяване на собствеността върху имоти в строителните граници на населените места, съобразно редакцията на реституционния закон, действаща към момента на постановяване на процесното решение на поземлената комисия, не е елемент от конститутивното действие на решението на органа по реституция, а има единствено информативно значение. С него се удостоверява обстоятелството, че общината е уведомена за постановеното решение, касаещо имот в строителните граници. З., съдържаща се в решението на поземлената комисия, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота, също не може да обоснове извод за липса на годен титул за възстановеното право на собственост върху процесната земеделска земя. За да уважи иска, решаващият въззивен съд е възприел тезата на първата инстанция, че С. К. М. не е извършила отказ от наследството на родителите си С. И. П. и К. М. П. до 2005 г., тъй като такъв отказ не е вписван, а в Особената книга, водена при В., е вписано под № 58/2005 г. единствено приемане от ищцата на наследството останало след смъртта на родителите й. Приел е също, че е недоказано, а поради това и неоснователно възражението на К. П. за това да е придобил спорната идеална част от имота по давност. Решението на въззивния съд е правилно и обосновано и не страда от пороците, визирани в жалбата. Постановено е при правилно приложение на материалния закон. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт не са допуснати процесуални решения. Изводите са обосновани и правилни, направени след прецизен и цялостен анализ на всички доказателства, релевантни за спора. Неоснователен е и не може да бъде споделен доводът на касатора, че С. К. М. е направила отказ от наследството на родителите си, който е породил действие. Отказът от наследство като едностранна сделка, на основание чл. 44 от ЗЗД, е строго формален акт - изричен, формален, дефинитивен. Той поражда действие, съгласно чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, от момента на вписването му в особената книга на районния съд. След вписването на отказа - за отказалият се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след което всяко последвало обратно действие е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство - изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За второто по ред изявление - няма предмет. Затова то е недействително. Като е приел същото, въззивният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. В контекста на изложеното по-горе относно конститутивния ефект на реституционното решение, неоснователен е и доводът за нищожност на акта на административния орган. Неоснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - логическото мислене, опитни правила, казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие, като въззивният съд е формулирал правилни фактически констатации, а въз основа на тях и верни правни изводи. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Разноски в полза на касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски в полза на ответниците по касация, тъй като не са претендирани, а липсват и доказателства за реализирани такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.