Решение № 11143 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2015 г.

Решение № 11143 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, чрез процесуалните си представители, юрк Александра Кинанева и юрк. Теодор Георгиев, срещу Решение № 8520/9.07.2015 г., постановено по адм. д. № 14062/2014 г., по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, "Джей Си Би-Груп" ЕООД и "Джей Си България" ЕООД, срещу решението на КЗК Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, "Джей Си Би-Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София и "Джей Си България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, не взимат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред ВАС, тричленен състав е било решение № 1280/2.10.2014 г., постановено по преписка № КЗК/516/2014 г. на КЗК, с което е установено неизпълнение на т. 7 от решение № 1373/16.10.2013 г. по преписка № КЗК/559/2013 г. на КЗК, от страна на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, "Джей Си Би-Груп" ЕООД и "Джей Си България" ЕООД, при което са наложени имуществени санкции на основание чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, незабавно прекратяване на установените нарушения по т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от решение № 1373/16.10.2013 г. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, при изискуемия кворум на КЗК, при спазване на процедурата и в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма. По същество на спора за установено съдът е приел, че дружествата-жалбоподатели не са предприели действия по прекратяване на нарушенията, в изпълнение на диспозитива по т. 7 от решение № 1373/2013 г. на КЗК, тъй като дори и в хода на съдебното обжалване не са представени доказателства, установяващи действия, насочени към прекратяване на установените нарушения, с влязлото в сила решение. За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че КЗК неправилно е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че волеизявлението на КЗК по т. 7 на решение № 1373/16.10.2013 г. по преписка № КЗК/559/2013 г., има характера на принудителна административна мярка. За неизпълнението на предписаните с акт на КЗК, задължения, са предвидени санкционни разпоредби, както в чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК /неизпълнение на решения или определения на комисията/, така и в чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90/. От систематичния анализ на тези разпоредби съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, предвиждаща налагане на периодична санкция за всеки ден от неизпълнението, като тази хипотеза на неизпълнение на решение на КЗК е специална по отношение на общата, уредена от чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с основанието, респективно размера на наложените имуществени санкции, а именно по реда на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, или чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК, Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за неизпълнение на решения или определения на комисията. Съгласно чл. 109, ал. 5, т. 1 от ЗЗК Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до 5 на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90. Няма спор, че нормата на чл. 109, ал. 5, т. 1 от ЗЗК е специална по отношение разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. Както правилно е приел тричленния състав, волеизявлението на КЗК по т. 7, на решение № 1373/16.10.2013 г., има характера на принудителна административна мярка - наложена е с нарочно волеизявление, вменява задължения, различни от тези, в останалите части на решението и подлежи на самостоятелно изпълнение. Правните последици от неизпълнението на принудителната административна мярка, с която е постановено прекратяване на нарушенията, както правилно е приел тричленният състав, водят до приложимост на разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, предвиждаща налагане на периодична санкция за всеки ден от неизпълнението. Основната цел на периодичната санкция е да принуди нарушителя да преустанови нарушението, като изпълни вмененото му с принудителната мярка задължение, като е неоснователен довода на касатора в тази насока, за необходимост от повторно санкциониране на лицето по чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК, и едва след това повторно санкциониране, ако лицето не приведе поведението си в съответствие с нормите на закона е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 от ЗЗК. Такова разширително тълкуване не съответства на волята на законодателя, тъй като водещо при налагането на периодична санкция е изпълнението на задължението, доколкото за извършеното нарушение вече е наложена имуществена санкция, с цел наказване на нарушителя. Ако е имал предвид повторно налагане на санкция, респективно повторно наказване на нарушителя законодателят е следвало да го предвиди изрично така както е посочено в чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗЗК. Цитираното от касатора решение на ВАС е изолирано и изводите му не се споделят от настоящия състав. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия