Решение № 6066 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2020 г.

Решение № 6066 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, подадена чрез адв. В. Георгиев, срещу решение № 400 от 13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2498/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 123 от 11.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД разрешително № 300962 от 26.07.2005 г., за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. в размер на 34 317. 98 лв. и лихва за забава в размер на 8 981. 98 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че не е следвало Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълни задължението си по параграф 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ТТВПВО3/. Твърди се, че съдът неправилно не е възприел оплакването на дружеството за неправилно описание на правните норми. В обжалвания акт неправилно е записано като правно основание за издаването му чл. 6, ал. 2 от отменената тарифа. Счита, че неправилно цитираната правна норма е основание за отмяна изцяло на административния акт. Твърди, че съдът не се е произнесъл по оплакването на дружеството, че в АУПДВ не са конкретизирани място на водоползване и съораженията чрез които то се е реализирало. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде изцяло отменен АУПДВ, алтернативно моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно уведомен, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 123 от 11.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД разрешително № 300962 от 26.07.2005 г., за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. в размер на 34 317. 98 лв. и лихва за забава в размер на 8 981. 98 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. За да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) за процесните периоди. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ, като не са налице визираните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество декларации за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", поради което и въз основа на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Съдът е посочил, че приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че касаторът е титуляр на разрешително № 300962 от 26.07.2005 г. (л. 17) на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което му е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством един брой шахтов кладенец, в землището на с. Куртово конаре, общ. Стамболийски, с цел на водовземането - за питейно-битово водоснабдяване за с. Куртово конаре и с. Ново село, с разрешен годишен воден обем - 640 181. 00 куб. м, със срок на действие на разрешителното - 26.07.2030 г. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е подробно възраженията на страните и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. По делото не е спорно, че отнетият воден обем е посочен от касатора в декларацията по чл. 194б ЗВ. Тази декларация е с характер на извънсъдебно признание, което с арг. от чл. 175 ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Към тези обстоятелства се отнася извършената от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ на информацията по декларацията. С оглед информационния източник за отнетия воден обем, като основа за изчисляване на размера на таксата за водовземане, е неотносимо позоваването в АУПДВ на разпоредби от отменената ТТВПВОЗ за изчисляване на таксата по разрешеното водно количество, но този порок на формата на акта не води до унищожаемостта му. Адресатът на акта се брани срещу фактическите твърдения, представляващи фактически основания за издаването му и търси защита срещу разпоредената с акта правна промяна. Той не е засегнат от избраните от издателя правни основания на акта, дори когато те не са свързани с фактическите. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел, че не е следвало Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълни задължението си по § 3, ал. 2 от тарифата. Без значение за законосъобразността на АУПДВ е неизпълнението от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на задължението по § 3, ал. 2 от ДР на ТТВПВОЗ да съобщи с уведомлението за дължимите такси по чл. 9, ал. 4 или 5 от тарифата титуляр на разрешителното за актуалните цени на водовземането, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси. Цените по чл. 12, ал. 1 по позиция № 1 от действащата тарифа за ползване на отнета вода за обществено питейно-битово водоснабдяване за процесните периоди е идентична с цената по чл. 10, ал. 1, позиция № 1 по отменената тарифа. Основание за издаване на конкретния АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Задължението му е обвързано с качеството титуляр на разрешително за право на водовземане. Описанието на водния обект, местата на използването и на съоръженията за използване на водите се съдържа в разрешителното за водовземане (вж. чл. 56, ал. 1, т. т. 7, 8 и 11 ЗВ). Субектът, извършил разрешено ползване на води, е дължал такса за водовземане от подземни води. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е законосъобразно и административния съд правилно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУПДВ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,