Решение № 10595 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1375/2018 г.

Решение № 10595 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1375/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. от [населено място] срещу решение № 2046 от 01 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 1600/2017 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 251 з-1324 от 06 април 2017 г., издадена от началник отдел "Разследване" при ОД на МВР гр. Бургас. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основнаия по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски за настоящата касационна инстанция. Ответникът – Началникът на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас не изпраща представители не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд Бургас е образувано въз основа на жалба на инспектор Г. К. – разследващ полицай в отдел "Разследване" ОД на МВР гр. Бургас, с работно място гр. Несебър, против заповед № УРИ 251 з-1324 от 06 април 2017 г., издадена от началник отдел "Разследване" при ОД на МВР гр. Бургас, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР и чл. 204 от цитирания закон му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че в качеството му на дежурен разследващ полицай при РУ Несебър, съгласно заповед № 251 з-305 от 26 януари 2017 г. на Началник на отдел "Разследване" ОД на МВР при РУ Несебър, за определяне време на разположение за разследващите полицаи, след като е получил съобщение за настъпило ПТП от дежурния в РУ Несебър на 16 февруари 2017 г., не е посетил и не е извършил оглед на местопроизшествие, въпреки че сигналът и предоставената му информация са съдържали достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първостепенният съд е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган – началника на отдел "Разследване" – по арг. на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в законоустановената форма, в съответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизвидствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Достигнал е до извода за неизпълнение на служебните задължения от страна на инспектора, извършено чрез няколко бездействия, поради което е приел, че е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и правилно дисциплинарно наказващият орган му е наложил дисциплинарното наказание, предвидено в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР и в предвидения в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, минимален срок от шест месеца. Решението е правилно. В съответствие с приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, правилно инстанцията по същество е направила изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на отдел "Разследване", с оглед правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предписаната от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Налице са категорични доказателства, които установяват нарушението, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, вменени на Г. К., с типова длъжностна характеристика рег. №К-12309 от 10 ноември 2010 г. за длъжността разследващ полицай – старши разследващ полицай в РУ в ОД на МВР Бургас, за това, че на 16 февруари 2017 г. при получаване на информация за настъпило ПТП, при което има разцепен на две части лек автомобил, водач с телесни повреди, не е посетил и не е извършил оглед на местопроизшествието между две моторнопревозни средства на главен път I-9 (между к. к Слънчев бряг и гр. Варна), въпреки че сигналът и предоставената му информация са съдържали достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. С чл. 194, ал. 4 от ЗМВР. Като разследващ полицай, касаторът е имал задължението да отиде на местопроизшествието, да го огледа като лично и непосредствено се запознае с фактическата обстановка, с оглед преценка дали да се образува досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 от НК със съставянето на протокола за първото действие по разследването. В чл. 194, ал. 4 от ЗМВР е прието, че дисциплинарната отговорност е лична като всеки държавен служител отговаря за своите действия и бездействия, извършени в неизпълнение на служебните задължения, с оглед хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Правилно административният съд е приел, че административният орган по несъмнен начин е обосновал извършеното нарушение от страна на К., изразяващо се в бездействие при изпълнение на служебните му задължения по време на 16 февруари 2017 г., когато се е случило ПТП. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че като разследващ орган съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗМВР и чл. 14, ал. 1 от НПК взема решенията си по вътрешно убеждение. Цитираните разпоредби са относими в конкретния случай, защото основната задача на разследващите органи е да установят относимите факти за всеки конкретен случай. В случая именно това основно задължение служителят не е изпълнил, а в конкретния случай неизвършването на тези действия и съответно неотразяването им в предвидената в НПК форма е довело до резултат изначално опорочаване на наказателното производство. При това с оглед конкретния случай може да бъде посочено, че дори да се приеме, че същият е имал право на преценка то същата е била неправилна, тъй като е в противоречие със законовите му задължения да установи релевантните факти по надлежния ред. С оглед изложеното, правилна и обоснована е преценката на административния съд за правилност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на Г. К., а наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, са неоснователни. Атакуваният съдебен акт е правилен, поради което следва да се остави в сила като такъв. При този изход на спора, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2046 от 01 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 1600/2017 г., по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.