Решение № 2820 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2013 г.

Решение № 2820 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП против Решение № 2246 от 05.04.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5062 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Агрола Балкан" ООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, кв. "Старо Струмско", представлявано от Искра Семкова, е отменен Ревизионен акт № 23-1106392/04.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с Решение № 679/29.03.2012 г, в частта, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 22 356,61 лв. за данъчни периоди м. 04, 05 и 06. 2010 г. по фактури, издадени от "Автостил-13" ЕООД и "Ами-09" ЕООД с предмет на доставките овес, ечемик, пшеница и царевица. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Съдът не анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е доказано преките доставчици да са разполагали с процесните количества родово-определени вещи, нито да са ги предали на ревизираното лице. Неправилно съдът кредитирал заключението на вещото лице, изготвено въз основа на непредставени по делото документи. Неправилно съдът приел, че фактурата замества изисквания писмен договор за продажба на зърно, като условие за действителност на продажбите по чл. 28, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Агрола Балкан" ООД, чрез адв. Рупова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на родово-определени вещи по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на посочения факт с правно значение. Приел е, че освен че са представени редовни фактури, по които се претендира данъчен кредит, е доказано транспортирането и предаването на стоката между страните по сделките, плащането на доставките, както и осъществяването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице с предмета на процесните фактури. Установено е пред административния съд, че ревизираното лице извършва основно търговия и вътреобщностни доставки на фуражни продукти: шрот, овес, пшеница, ечемик; разполага с обект за търговия с фуражи и е вписано в регистъра на търговците на зърно, за което притежава издадени от Министерство на земеделието и храните, Национална служба по зърното и фуражите съответни удостоверения. Неоснователно е касационното оплакване, че ревизираното лице е представило единствено фактурите, по които претендира право на данъчен кредит. Още в ревизионното производство са представени товарителници, пътни листове, инвойси, удостоверяващи вътреобщностни доставки, международни товарителници, декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателни протоколи, съпътстващи всяка от издадените фактури, декларации (л. 42-175). Установено е транспортирането на стоките. В представените товарителници са налице достатъчно данни за осъществения транспорт - място на натоварване и разтоварване, номер на товарното превозно средство, подпис и печат за фирмите-превозвачи. Представени са фактури за транспортни услуги с получател ревизираното лице с посочените в товарителниците превозвачи, както и фактури за транспортни услуги по последващите вътреобщностни доставки, извършени от ревизираното лице. Правилно съдът е приел като несъществени несъответствията между посочените в товарителниците дати и тези на издадените фактури, както и липсата на печати на изпращач и получател и разминаванията в количествата между товарителниците. Относно последното разминаване, при наличие на по-голямо количество стока по товарителниците, необосновани са заключенията на органите по приходите, че доставчиците не са разполагали с предмета на доставките. В касационната жалба няма никакво оспорване на реалното извършване на последващи облагаеми доставки на зърно от страна на ревизираното лице, за което също са представени неоспорени доказателства, а тези изводи се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В тази връзка, съдът правилно е взел предвид и съпоставянето между датите, на които са издадени спорните фактури в периода месец април - месец юни 2010 г. с датите, на които са съставени представените фактури за ВОП в Република Гърция, като косвено доказателство, че процесната стока е била налична при ревизираното лице. Не се оправдава касационното оплакване за необосновано кредитиране на експертното заключение. В съдебното заседание на приемането на допълнителното заключение /на 05.03.2013 г./, което категорично потвърждава плащанията по процесните доставки е присъствал процесуален представител на касационния жалбоподател, който нито е изискал счетоводни документи, въз основа на които е изготвено заключението, нито е оспорил последното. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наличието на данъчна фактура изпълнява изискването на ЗСТЗ за наличие на писмен договор за продажба на зърно като условие за действителността на продажбата. От друга страна, дори договорите за продажба на зърно да бяха нищожни от гледна точка на гражданско-правните изисквания за тяхната действителност, това няма отношение към наличието на облагаема доставка за целите на данъчното облагане, което произтича от принципа за равнопоставеност на сделките, съгласно правото на Европейския съюз и от определението за доставка по чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС. По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При доказана реалност на доставките, съдът правилно се е позовал на съдебната практика на СЕС, че на добросъвестния получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да се отказва данъчен кредит поради нередности, извършени от доставчиците му, освен при наличие на доказана данъчна измама Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение