Решение № 17290 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2011 г.

Решение № 17290 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Ксения Стоянова Семизорова от гр. София в качеството й на директор на Обединено детско заведение № 7 "Детелина" (ОДЗ "Детелина") срещу решение № 187 от 04.08.2010 г. по преписка № 92/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му по т. 5, в която е прието за установено, че същата е допуснала неравно третиране спрямо Румяна Стоева-Стоянова, изразяващо се в неравно заплащане за периода 01.03.2007 - 01.01.2008 г., за което й е наложена глоба в размер на 250 лв. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т., т. 3 и 4 от АПК, като се иска отмяната му и се претендират разноски. Срещу същото решение, в частта му по т. 1, 2, 3 и 4, е подадена жалба и от Румяна Боянова Стоева-Стоянова от гр. София, в която са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на същото, иска се отмяната му и да се уважи изцяло жалбата срещу директора на ОДЗ № 7 "Детелина", както и да й се присъдят разноски. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията е образувано във връзка с постъпила жалба от Румяна Стоева-Стоянова срещу Ксения Семизорова с оплаквания, че спрямо нея е упражнен тормоз и неравно третиране от страна на работодателя й Ксения Семизорова, изразяващ се в неправомерно издаден трудов договор, при ползването на платен годишен отпуск, унижение относно здравословното й състояние, възпрепятстване при представянето на болнични листове и забавяне на тяхното изплащане, изискване на декларация за заболяванията й, уронване на личното и професионалното й достойнство пред родителите на децата. В хода на извършеното проучване по жалбата са изискани и съответно представени обяснения от страните, събрани са и данни относно съдържащи се в жалбата оплаквания. Жалбата е била препратена и до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за установяване на евентуални нарушения. Проучването е приключило с Доклад-заключение по чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр., като със същия е предложено като страни по преписката да се призоват Румяна Стоева-Стоянова, в качеството й на жалбоподател, и Ксения Семизорова, като ответна страна. КЗД е разгледала преписката в открито заседание на 25.01.2010 г., след което е постановила решение № 187 от 04.08.2010 г. С оспореното решение Комисията е: 1. оставила без разглеждане жалбата на Румяна Стоева-Стоянова по повод оплакването за психически тормоз и неравно третиране спрямо нея от страна на директора на ОДЗ 7 "Детелина" по развитието на трудовите правоотношения между тях, тъй като констатираните нарушения са от компетентността на ИА "ГИТ", който орган е бил сезиран и се е произнесъл; 2. оставила е без разглеждане жалбата на Румяна Стоева-Стоянова относно оплакването й за набедяване от страна на нейния работодател чрез твърдения за присвояване на финансови средства, събрани от родители на обучавани от жалбоподателката деца, тъй като става въпрос за престъпление от общ характер, за което е сигнализирана Софийска районна прокуратура; 3. оставила е без разглеждане жалбата на Румяна Стоева-Стоянова досежно оплакването й за нанесена обида, като е изпратила преписката на Софийска районна прокуратура по компетентност; 4. оставила е без уважение жалбата на Румяна Стоева-Стоянова досежно оплакванията за проявен спрямо нея тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "образование" и "увреждане", изразяващи се в следните действия на Ксения Семизорова: отказ да се предостави на служителката платен годишен отпуск, а при започнатото от нея обучение и на платен отпуск за обучение; неравно третиране по повод нейното здравословно състояние; възпрепятстване на своевременното представяне на болнични листове и тяхното изплащане; дискриминация спрямо личността на жалбоподателката и накърняване на авторитета и достойнството й чрез използване на родителите на обучаваните от нея деца; злепоставянето й пред различни институции; несвоевременно изплащане на трудовото й възнаграждение; тормоз и неравно третиране посредством поддържане на лоши битови условия за групата, с която същата работи и чрез неосигуряване на нужния помощен персонал, както и дискриминация при упражняване правото й на кариерно развитие; 5. приела е за установено, че спрямо Румяна Стоева-Стоянова от страна на Ксения Семизорова е допуснато неравенство в заплащането за периода 01.03.2007 - 01.01.2008 г. в нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. На основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗдискр. за горното нарушение на антидискриминационното законодателство на Ксения Семизорова е наложена глоба в размер на 250 лв., като на същата е предписано занапред в отношенията си със своите подчинени да съблюдава общоприетите граждански права и свободи, както и нормите на ЗЗДискр. За да постанови решението по т. 4, Комисията е приела за неоснователно твърдението на Румяна Стоева-Стоянова за наличие на дискриминация във връзка с разрешаване ползването от същата на платен годишен отпуск, защото такъв й е бил разрешен за 2006 - 2008 г., а в случая на постановен отказ - през 2009 г., това е мотивирано с важни производствени причини съгласно чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ. За неоснователна е била приета и претенцията на същата във връзка с разрешаването на платения отпуск за обучение, тъй като между жалбоподателката и ответната страна в административното производство е постигнато споразумение относно вида на отпуска в този случай. КЗД е приела също така, че изискването на информация във връзка със здравословното състояние на Румяна Стоева-Стоянова не е в нарушение на антидискриминационното законодателство, а напротив - налице е хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗЗДискр. По отношение на оплакването за възпрепятстване на своевременното представяне на болнични листове и изплащането им на жалбоподателката Комисията е изтъкнала, че не е компетентният да се произнесе орган. Приела е също така за недоказани оплакванията на Румяна Стоева-Стоянова за накърняване на авторитета и достойнството й посредством родителите на децата в детското заведение, както и за злепоставянето й пред различни институции. КЗД е приела също така, че несвоевременното изплащане на трудовото възнаграждение на жалбоподателката не може да се квалифицира като неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. За недоказано е прието и твърдението на Румяна Стоева-Стоянова за дискриминационно отношение във връзка с кариерното й развитие, тъй като същата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, а по отношение на оплакванията за тормоз и неравно третиране чрез създаване на лоши битови условия за поверената й група, административният орган е посочил, че тези въпроси не са от компетентността й, както и че липсват каквито и да било данни в тази насока. За да постанови решението си в частта му по т. 5, КЗД е изследвала поименните щатни разписания на длъжностите, извлечения от трудови книжки и трудови договори, въз основа на които е установила, че за периода 01.03.2007 - 01.01.2008 г. жалбоподателката е получавала ОРЗ в размер на 319 лв., докато други преподаватели, със стаж колкото нейния, са получавали ОРЗ в различен от нейния размер, което е мотивирало Комисията да приеме, че е налице дискриминационно третиране на служителката, която по думите на директорката на ОДЗ 7 "Детелина" е била "спусната" от Инспектората. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По жалбата на Ксения Семизорова: От данните по делото, действително се установява, че ОРЗ на втората жалбоподателката е по-ниска от служителки със същия трудов стаж в периода 01.03.2007 - 01.01.2008 г. Например - възнаграждението на Адриана Деспотова (22 г. профес. стаж) за периода 01.03.2007 - 01.07.2007 г. е 328 лв., на Мая Топалова (24 г. проф. стаж) за същия период е 334 лв., а на Румяна Стоева-Стоянова (27 г. проф. стаж) е 319 лв. Същата разлика във възнаграждението е налице и за периодите 01.07.2007 - 01.10.2007 г. и 01.10.2007 - 01.01.2008 г. Независимо от изложеното, съдът намира за необоснован и несъответен на материалния закон изводът на административния орган, че в случая се касае до нарушаване на нормите на антидискриминационното законодателство по следните съображения: Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В частта относно изплащаното възнаграждение за положен труд наличието на дискриминация се преценява съобразно задължението на работодателя по чл. 14, ал. 1 от ЗЗдискр. Съгласно цитираната разпоредба работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В конкретния случай Комисията е приела, че причините за разликата в основното трудово възнаграждение на втората жалбоподателка и цитираните по-горе служителки се дължи на "колебанието" на директора на детското заведение да приеме и работи със своята служителка, към която проявява известна предубеденост предвид факта, че същата й е била спусната от Регионалния инспекторат. Настоящият състав намира изложените съображения за напълно свободни и неподкрепени с каквито и да било доказателства по административната преписка, както и че при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Румяна Стоева-Стоянова този антидискриминационен принцип не е нарушен. Както се установява от изложеното по-горе, и другите две служителки Деспотова и Топалова не са с еднакви възнаграждения по-между си, а и двете са на работа в ОДЗ 7 "Детелина" от неговото създаване, за разлика от жалбоподателката, която идва от друго детско заведение. Следва да се има предвид, че същата е била назначена на трудов договор за определен период от време със стартова заплата от 319 лв., като всяко изменение следва да бъде съобразено с приетия за съответната година бюджет, както и да се извърши в съответствие с Вътрешните правила за работна заплата, приети от педагогическия съвет на ОДЗ "Детелина". Равенството на дължимото възнаграждение за еднакъв труд изисква трудът, полаган от различни лица, да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н, а е факт в случая, че въпросната служителка е назначена на трудов договор за определен период от време и не може да се очаква трудовото й възнаграждение да е идентично със служителки, които в продължение на повече от 20 години работят в същото детско заведение. Всъщност оплакването на служителката е сведено до твърдението, че същата не получава еднакво трудово възнаграждение с останалите си колеги. Но това не е самостоятелен и единствен критерий за исканата промяна и не е предпоставка да се приеме, че тази служителка е неравно третирана. Основното й трудово възнаграждение е променяно при наличие на обективните предпоставки за това (на основание годишното процентно увеличение). Като е приел противното, решаващият орган е допуснал нарушение на материалноправните разпореди. Незаконосъобразно е решението и в частта, с която на Ксения Семизорова е наложена глоба на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. След като не се установява извършването на нарушение от страна на жалбоподателката по този закон, то и предприетите спрямо нея принудителни административни мерки по са неоснователни. По жалбата на Румяна Стоева-Стоянова: Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон, административният орган е оставил без разглеждане жалбата на същата по повод оплакванията за осъществен психически тормоз и неравно третиране във връзка с развитието на трудовите правоотношения. Както правилно е приела Комисията, въпросът във връзка с възникването на трудовите правоотношения не е предмет на регулиране и защита от ЗЗДискр., а евентуалните нарушения се установяват и санкционират от компетентния орган - ИА "Главна инспекция по труда". Законосъобразен е и изводът на административния орган по т. 2 от оспореното решение, а именно, че оплакването за неправомерно присвояване на финансови средства също не е от компетентността на КЗД поради което правилно е оставила без разглеждане и второто искане. По същите съображения законосъобразно Комисията е приела също така, че без разглеждане следва да се остави и искането на същата по т. 3 досежно оплакването й за нанесена обида, тъй като тези въпроси не са от изричната компетентност на Комисията за защита от дискриминация. Обосновано е и решението на КЗД, че в случая не е налице дискриминационно отношение по отношение на Румяна Стоева-Стоянова по признаците "образование" и "увреждане" по т. 4. Следва да се отбележи, че оплакванията й за възпрепятстване своевременното представяне и изплащане на болнични, накърняване авторитета й пред родителите на деца от детското заведение, несвоевременно изплащане на трудово възнаграждение, дискриминация при упражняване на правото й на кариерно израстване и т. н. въобще не са подкрепени с доказателства нито в производството пред административния орган, нито пред съда по същество, с оглед на което правилно са били оставени без уважение. По горните съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД в частта му по т. 1, 2, 3 и 4 за законосъобразно, като постановено в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. В частта му по т. 5 същото е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби на специалния Закон за защита от дискриминация, в която част следва да се отмени. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от страна на Ксения Семизорова искане за присъждане на разноски, такива й се дължат от Комисията за защита от дискриминация в размер общо на 310 лв., от които 300 - съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 10 лв. - държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд