Решение № 14320 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2016 г.

Решение № 14320 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Финанси - Местни данъци и такси", Дирекция "Обща администрация" при община Р., срещу решение № 654/31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1644/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 32 от 24.01.2014 г. на орган по приходите в служба "Местни данъци и такси", отдел "Финанси", Община "Р." В ЧАСТТА, с която е установена на СД "Г. - 2000 Б. и с.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "А. С." №..., такса за битови отпадъци - обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г., в размер на 7010,65 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба, поддържана срещу обжалваната част на решението, се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на СД "Г. - 2000 Б. и с.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 32 от 24.01.2014 г. на орган по приходите в служба "Местни данъци и такси", отдел "Финанси", Община "Р." В ЧАСТТА, с която е установена на СД "Г. - 2000 Б. и с.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "А.. С." №..., такса за битови отпадъци - обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г., в размер на 7010,65 лв., ведно със законната лихва и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата, претендира разноски съгласно представения по делото списък и прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - СД "Г. - 2000 Б. и с.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П. чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора. Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 32 от 24.01.2014 г. на орган по приходите в служба "Местни данъци и такси", отдел "Финанси", Община "Р.", В ЧАСТТА, с която е определена дължимата от дружеството такса за битови отпадъци (т. II от акта), за периода: 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г., в общ размер на 24 214,35 лв., ведно с дължимите лихви. Видно от обстоятелствената част и петитума на касационната жалба, предмет на касационното производство е съдебното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 32 от 24.01.2014 г. на орган по приходите в служба "Местни данъци и такси", отдел "Финанси", Община "Р." В ЧАСТТА, с която е установена на СД "Г. - 2000 Б. и с.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "А.. С." №..., такса за битови отпадъци - обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г., в размер на 7010,65 лв., ведно със законната лихва. За да постанови акта си, АС - П. е приел: 1). Че за всяка една от спорните години (2009-2013), кметът на Общината е издавал заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, но съобразно съдържанието на същите имотът на оспорващия не е включен в границите на районите, в които е предвидено да се предоставят всяка една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ - вкл. и тази по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; 2). Също така е прието, че с оглед липсата на акт, определящ територията за обществено ползване, която ще се почиства извън посочените в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ граници, както и при липса на други доказателства за териториите за обществено ползване, извън регулация, услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" не е реално предоставяна, поради което и такса не е дължима; 3). Съдът е установил, че по делото са представени единствено и само Договорите с О. П. във връзка с депониране на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините П., М., К., С., Р., П., К., С., Асеновград, Р., С., Б. и П., в землището на с. Ц. относно 2009 г. и 2010 г., като такива доказателства не са ангажирани за останалите процесни години - 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Съобразени са с релевантните за спора доказателства, правилно е приложен материалният закон като изискуеми предпоставки и съдържание на правните норми. Видно от данните по делото, в тежест на СД "Г. - 2000 Б. и с." е установена ТБО за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения" за 2009 - 2013 г., в общ размер на 7010,65 лева. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. При определяне на обхвата на предоставяне на услуги по чл. 62 ЗМДТ, кметът е издал Заповед № 1000/24.09.2008 г. за 2009 г., чието действие за с. Б. поле касае имотите в регулация. Последващите заповеди до 2013 г. имат същия периметър на действие. По делото не е спорно, а и това обстоятелство е изрично отразено в АУЗД, че имотът на дружеството се намира в землището на с. Б. поле, община Р., извън регулация. При тези доказателства за утвърдените райони на предоставяне на услугите, изводът, че имотът на дружеството не попада в зоната на обслужване е правилен. Във връзка с услугата "обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения" правилно е направен извод, че не се дължи такса поради непредоставяне на услугата, независимо от наличието на регионално депо. По аргумент от нормата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, приемането и депонирането на битови отпадъци на депото в землището на с. Ц., предполага дължимост на таксата, само когато процесният имот се намира в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Следва да се отбележи още, че таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги и при липсата на доказателства относно събирането на битови отпадъци с цел транспортирането им до депото за транспониране, за да се обоснове дължимост на таксата е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е установено. Нормата на чл. 71 ЗМДТ разглежда три отделни предпоставки, свързани с отделните компоненти формиращи ТБО, чиято приложимост към конкретния казус съдът е съобразил и вярно изтълкувал. При безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е направил извод за незаконосъобразност на акта в частта му относно опредената ТБО за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2013 г. по тази компонента. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Позоваването на справките за приетите количества ТБО на депото в Ц. за процесния период не променя извода за това, че услугите не се предоставят реално за имота на СД "Г. - 2000 Б. и с.", а позоваването на разпоредбите, регламентиращи плащането на местни такси за услугите по чл. 62 ЗМДТ не обосновава различен извод във връзка с дължимостта на такса за услугата. Със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени: 1. Районите, в които общината предоставя услугите; 2. Видът на услугите, които общината предоставя в тези райони. Изрично в тези заповеди е изписано, че и трите услуги се предоставят само в границите на тези райони, поради което претендирането на цена на услуга, по който и да е компонент, при така формулираните заповеди, за имоти извън местностите по заповедта, е без основание, доколкото кметът с посочените заповеди изрично е определил районите и вида на услугите, които предоставя. В действителност, нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. След като изрично кметът на общината с тези заповеди е определил, че услугата по компонент "обезвреждането в депа на битовите отпадъци" се предоставя в рамките на тези райони по заповедта, недопустимо е претендиране на цена на услуга за имот, който е извън тези райони. Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като правният извод е съответен на доказателствата по делото. Правилно е приложен материалния закон като е прието, че АУЗД, с която са определени задължения за ТБО за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения" за 2009 - 2013 г., в общ размер на 7010,65 лева е незаконосъобразен. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - П. като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161 от ДОПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1290 лева по представен Договор за защита и правно съдействие. От касатора своевременно е направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено. На ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение