Решение № 2350 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец против решение 9495/21.06.2024 г. по адм. дело 86/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Г. И. Т., чрез адвокат Митов изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 9495/21.06.2024 г. по адм. дело 86/2024 г. Административен съд София град е отменил по жалба на Г. И. Т. заповед ДК/Д-С-ЛЦ-008/22.06.2022 г., издадена от директор на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, потвърдена с решение 22-РД06-0094/20.07.2022 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане София град. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на формата и административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед ДК/Д-С-ЛЦ-008/22.06.2022 г. на директор на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, потвърдена с решение 22-РД06-0094/20.07.2022 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане София град, с която е разпоредено на Г. И. Т. на основание чл.20, ал.4, т.1 и чл.18, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт) и задължително предписание РД-14-27/21.04.2022 г. от председателя на Държавна агенция за закрила на детето да сключи договор с Център за обществена подкрепа при Института за по социални дейности и практики (ЦОП при ИСДП) за срок от шест месеца и посещава услугата Родителско консултиране и психологическа подкрепа за изпълнение на режима на контакти с детето И. Т. и Оценка на родителски капацитет . Задължителното предписание е дадено на директора на Дирекция Социално подпомагане Слатина с указания да уведоми писмено Дирекция Социално подпомагане Лозенец за необходимостта от своевременно издаване на заповед за ползване на социална услуга за бащата Г. Т., съответно за родителско консултиране и психологическа подкрепа за изпълнение на режима за контакти с детето И. Т., съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДт. С решение 13066/28.12.2023 г. по адм. дело 3808/2023 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил решение 654/06.02.2023 г. по адм. дело 7393/2022 г. на Административен съд София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, давайки задължителни указания по прилагането на закона и във връзка с отстраняване на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. При новото разглеждане на делото указанията са изпълнени, преписката е окомплектова в цялост, включително и с липсващия при първоначалното разглеждане на делото социален доклад-предложение ДК/Д-С-ЛЦ-007/22.06.2022 г., на който се е позовал административният орган, издавайки оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Съгласно чл.18, ал.4 от ППЗЗДт при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител и на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция Социално подпомагане издава задължително предписание. Съгласно чл.20 ППЗЗДт при постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между дирекция "Социално подпомагане" и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмено заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение. Законосъобразно съдът е отбелязал, че с процесната заповед остава неясно кое от разписаните две правомощия е упражнил административният орган това по чл. 18, ал.4 или по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДт. Въпросът е важен не само с оглед формата на заповедта и липсата на конкретни мотиви за издаването ѝ, но и предвид различния административнопроизводствен ред, по която се реализира всяко едно от визираните правомощия на административния орган. Приложеният по делото социален доклад-предложение ДК/Д-С-ЛЦ-007/22.06.2022 г. е изготвен единствено на база проведени разговори с бащата Г. Т. без да са осъществени срещи с майката и детето и да се изяснят всички релевантни за случая обстоятелства. Същият е непълен и не може да бъде основание за мотивиране на индивидуалния административен акт. По делото липсват данни задължително предписание РД-14-27/21.04.2022 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето да е съобщено на страните и съответно същото да е породило правни последици. Така изброени, допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени защото са се отразили върху материалната законосъобразност на акта. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.01.2025 г. възлизат на сумата от 1500,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение