Решение № 14287 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2018 г.

Решение № 14287 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Кърджали, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 129 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № ЗЗ по описа за 2018 г. на Административен съд - Кърджали (АС - Кърджали). С него ОД на МВР - Кърджали е осъдена да заплати на И. Янев сума в размер на 200, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд № 833 по описа на Районен съд – Кърджали за 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 7.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-1300-000685 от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 7.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ОД на МВР – Кърджали е осъдена да заплати на Янев и сума в размер на 410, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се становище, че не са налице два от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – настъпила вреда и причинна връзка между отмененото наказателно постановление и настъпилия вредоносен резултат. Във връзка с присъдената сума в размер на 200, 00 лв. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди се излагат съображения, че не е налице пряка връзка между действията на административнонаказващия орган и настъпилите в патримониума на Янев вреди, тъй като адвокатската защита по този вид дела не е задължителна и от неговата воля зависи дали да ангажира или не адвокатска защита. На следващо място се твърди, че по делото не са доказани претърпени от Янев неимуществени вреди – техния вид, размер и причинно-следствената връзка. Отделно от това се възразява и срещу размера на присъденото обезщетение, който касационният жалбоподател определя като завишен. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените от Янев искове. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – И. Янев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, в която се изразява становище по съществото на спора. Във връзка с искането за присъждане на разноски за касационното производство се представят Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд - Кърджали е разгледал предявените от настоящия ответник по касация искове срещу ОД на МВР - Кърджали, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с които е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 200, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 833 по описа на Районен съд – Кърджали за 2014 г., изразяващи се в размера на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото и обезщетение в размер на 500, 00 лв. за претърпени от Янев неимуществени вреди във връзка с издаденото срещу него отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 141300-000685 от 15.07.2014 г. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 14-1300-000685 от 15.07.2014 г., издадено от началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кърджали, на Янев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лв., като е лишен и от право да управлява МПС за срок от един месец за това, че на 11.06.2014 г. на бул. "Христо Ботев" в гр. Кърджали не пропуснал преминаващите пешеходци и причинил ПТП, без да уведоми за това компетентната служба на МВР в нарушение на чл. 119, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). С влязло в сила на 6.01.2015 г. Решение № 129 от 18.12.2014 г., постановено по анд № 833 по описа на Районен съд – Кърджали цитираното наказателно постановление било отменено като незаконосъобразно поради липса на доказателства за авторството на извършените нарушения. Въз основа на представен по анд № 833 по описа на Районен съд – Кърджали за 2014 г. договор за правна защита и съдействие и пълномощно е установено, че Янев е бил представляван и защитаван от адв. Ю. Манолова по посоченото дело, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. Съдът е приел предявените искове за допустими, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същите са и основателни. Доколкото по делото е установено и доказано, че във връзка именно с оспорване на НП № 14-1300-000685 от 15.07.2014 г. Янев е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 200, 00 лв., съдът приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Кърджали по иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди. В тази връзка се е позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. За основателна и доказана е приел и претенцията на Янев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от него обида и унижение, както и заради отрицателно въздействие на наказателното постановление върху здравословното му състояние в периода 18.06.2014 г. – 6.01.2015 г. Като се позовал на писмените и гласни доказателства, съдът направил извод, че преживените от Янев отрицателни емоции – притеснение и отчуждение, както и влошаването на здравословното му състояние се явяват пряка и непосредствена последица от воденото срещу него административнонаказателно производство и съставляват неимуществени вреди, причинени от цитираното по–горе наказателно постановление. Съобразил, че преживените негативни емоции са субективни прояви и имат различен интензитет при всеки човек, а в конкретния случай вменените на Янев деяния са свързани с причиняване на ПТП с пострадало лице, както и напускане на местопроизшествието, без уведомяване на органите на МВР. Предвид характера на деянията, които засягат сериозно обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, причинено увреждане на конкретно лице и безотговорно поведение, съдът намерил за основателно и доказано твърдението, че описаното от Янев негативно психическо и физическо влияние е причинено именно от вменените му с посоченото наказателно постановление деяния. Размерът на обезщетението определил, като се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и съобразил естеството на незаконосъобразната административна дейност (издаване на наказателно постановление, с което на Янев са вменени две административни нарушения – причиняване на ПТП с пострадало лице и напускане на местопроизшествието без уведомяване на органите на МВР), характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания за период повече от шест месеца, както и влошеното здравословно състояние на лицето. Посочил в мотивите, че обезщетенията присъжда ведно със законната лихва, както е поискана – считано от 7.01.2015 г. Предвид изхода на спора, на Янев присъдил и сторените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявените от Янев искове за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в частта по иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Янев сума в размер на 200, 00 лв. на адв. Манолова. Видно е от Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2014 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд - Кърджали, образувано по предявената от Янев жалба срещу НП № 14-1300-000685 от 15.07.2014 г., че сумата е заплатена при подписването на договора. Наред с това, установява се, че адв. Манолова действително е осъществила процесуално представителство и защита като е представлявала Янев в хода на производството пред районния съд. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 200, 00 лв. на процесуалния представител на Янев - адв. Манолова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - Кърджали, правилно и обосновано съставът на АС – Кърджали е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания размер от 200, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен, ведно с лихвата, считано от 7.01.2015 г., както е поискана. Противно на твърденията в касационната жалба, налице е и доказана причинена на Янев неимуществена вреда, която е пряка последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани вреди, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето – притеснение, обида от това, че е обвинен в деяние, което не е извършил, отрицателно повлияване върху поведението на лицето, отчуждаване от приятелите. Правилно също така съдът е съобразил, че вменените на Янев деяния засягат обществените отношения, касаещи безопасността на движението по пътищата, свързани са с причинено увреждане на конкретно лице и безотговорно поведение на извършителя, което от своя страна е допринесло в по – голяма степен негативни преживявания на Янев. При преценка на размера на обезщетението обаче, съдът не е съобразил, че по делото не е доказано влошаване на здравословното състояние на Янев в причинна връзка именно с незаконосъобразния акт, за което не са били ангажирани специални знания. Конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест, в това число относно установяване на пряката причинна връзка между твърдяното влошаване на здравословното състояние на Янев и незаконосъобразното наказателно постановление са били дадени от първоинстанционния съд с Разпореждане от 23.01.2018 г. В този смисъл при определяне размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът не е взел предвид, че неговият размер не следва да се определя в контекста на твърденията на лицето за влошаване на здравословното му състояние като следствие на издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото по делото е останала недоказана причинната връзка между двете. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените от Янев неимуществени вреди е в размер на 300, 00 лв. Затова решението в частта, с която на последния е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 300, 00 лв. до присъдената такава от 500, 00 лв. следва да се отмени като неправилно, а предявеният от лицето иск да се отхвърли за тази част. Предвид изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на Янев разноски за първоинстанционното производство за сумата над 285, 71 лв. до присъдения размер от 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, а доколкото е присъдена и сума в размер на 10, 00 лв. за държавна такса, решението следва да се отмени в частта на присъдените в негова полза разноски за разликата над 295, 71 лв. до присъдената сума от 410, 00 лв. На последния, предвид направеното искане, се следва и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Те се претендират в размер на 400, 00 лв., платени на адв. Манолова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 1.11.2018 г., като предвид изхода на спора, ОД на МВР – Кърджали следва да бъде осъдена да му заплати сума на размер на 285, 71 лв. за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство. Отделно от изложеното, настоящият състав констатира наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, а именно относно датата (в частта на годината), от която е присъдена законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди – вместо възприетото в мотивите съгласно искането на Янев – 7.01.2015 г., в диспозитива на решението е посочена датата 07.01.2014 г. Констатираната грешка няма връзка с предмета на касационното обжалване и следва да бъде поправена от постановилия решението състав от АС - Кърджали след връщане на делото там. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение