Решение № 16938 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2011 г.

Решение № 16938 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 38 ЗРТ и чл. 145 АПК. Жалбоподателят "Търговище ТВ" ЕООД моли да бъде отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 59/12.05.2011 г. на Съвета за електронни медии, с който е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за телевизионна дейност за периода 2009 г. - 2010 г. в размер над 3000 лв. до 8000 лв. като незаконосъобразен. Поддържа, че актът е издаден от некомпетентен орган, при издаването му са допуснати процесуални нарушения и противоречие с целта на закона. На 16.09.2009 г. уведомил СЕМ, че дейността по лицензията е прекратена, като поддържа, че след тази дата не дължи такси. За прекратяване на лицензията по чл. 121, ал. 1, т. 4 ЗРТ е необходимо само изявление на лицензианта, стигнало до регулаторния орган, който в случая е получил уведомлението на 17.09.2009 г. с обратна разписка. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по жалбата Съвета за електронни медии по съображения в писмена защита моли акта като законосъобразен да бъде оставен в сила, като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че в случая чл. 121, ал. 1, т. 4 ЗРТ не е приложим, тъй като дейността е извършвана въз основа на решение № 23/7.03.2005 г. по чл. 125а, ал. 3 ЗРТ за регистрация като телевизионен оператор с право да създава и разпространява телевизионни програми, като регистрацията се прекратява по чл. 125д, ал. 2, т. 1 ЗРТ с решение на СЕМ. По чл. 12, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност годишната такса се дължи до датата на прекратяване на регистрацията от СЕМ. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на жалбата, събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 23/7.03.2005 г. на СЕМ е регистриран жалбоподателя като телевизионен оператор с право да създава и разпространява телевизионни програми на основание чл. 125а, ал. 3 ЗРТ. С акт за установяване на публично държавно вземане № 59/12.05.2011 г. на Съвета за електронни медии е определена годишна регистрационна такса за спазване условията на регистрацията като телевизионен оператор за периода 2009 г. - 2010 г. в размер 8000 лв. на основание чл. 102 ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (отм.) в приложимата редакция от ДВ, бр. 49/2006 г. Жалбоподателят е подал заявление от 16.09.2009 г. до ответника, в което посочил, че от 1.10.2009 г. няма да осъществява телевизионна дейност по финансови причини. Заявлението е получено от ответника на 17.09.2009 г. с обратна разписка. На 26.11.2009 г. и 10.12.2010 г. са изпратени две други писма до СЕМ, без обратни разписки, в които се цитира писмо от 14.10.2009 г. със заявление за временно спиране на дейността и е поставен въпрос дължи ли се такса за периода, когато дейността на е осъществявана. Страните не спорят, че жалбоподателят след 1.10.2009 г. не е осъществявал телевизионна дейност. По чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат годишна регистрационна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. По чл. 12, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност /ТТРТД/ таксата се дължи до датата на прекратяване на регистрацията за радио- и телевизионна дейност. По чл. 125д, ал. 2, т. 1 ЗРТ регистрацията за радио- и телевизионна дейност се заличава с решение на СЕМ, когато регистрираната програма не се разпространява за период, по дълъг от 12 месеца от вписването в регистъра или по което и да е време след регистрацията. В случая регистрацията на жалбоподателя като телевизионен оператор е заличена с решение № 125/12.07.2011 г. на СЕМ на основание чл. 125д, ал. 2, т. 1 ЗРТ. При тази фактическа обстановка доводът на жалбоподателя за приложение на чл. 121, ал. 1, т. 4 ЗРТ, според който лицензията се прекратява предсрочно по искане на лицензианта е неоснователен. Телевизионната дейност не е осъществявана въз основа на лицензия, а въз основа на цитираното по-горе решение на СЕМ за регистрация като телевизионен оператор от 2005 г. Подаденото заявление за прекратяване на дейността предвид чл. 125д, ал. 2 ЗРТ не е основание за прекратяване на регистрацията и не води до освобождаване от задължението за заплащане на годишна регистрационна такса по чл. 12, ал. 4 ТТРТД до датата на прекратяване на регистрацията от СЕМ с решение. Неоснователен е и доводът за нищожност на акта. По чл. 166, ал. 1 и 2 ДОПК актът за установяване на публично вземане, каквото е вземането за такси по чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, се издава по реда на АПК за издаване на индивидуален административен акт от орган определен от ръководителя на съответното ведомство. Неоснователен е и доводът за отклонение на акта от целта на закона. Предвид цитираната по-горе нормативна уредба по чл. 125д, ал. 2, т. 1 ЗРТ актът е законосъобразен. Оспорването на акта като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Жалбоподателят следва да заплати на ответника 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,