Решение № 8818 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2016 г.

Решение № 8818 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Буглата" ООД, със седалище гр. П., представлявано от управителя П. Хорчик, срещу решение № 1449/15.07.2016 г. по адм. дело № 450/2016 г. на Административен съд -П., с което е отхвърлена неговата жалба против изричен отказ за изменение на Заповед № 03-РД/1836/16.07.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, обективиран в писмо изх. № 01-2600/4483/27.11.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания отказ за допускане на възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 2 от АПК за законосъобразен, въпреки че бил нищожен поради липса на материална компетентност, алтернативно- незаконосъобразен като постановен в нарушение на административно-производствените правила и при липса на материалноправните предпоставки за постановяването му . Възразява и срещу размера от 2666, 68 лева за държавна такса, която е осъден да плати по сметка на Административен съд-П., който намира за несъобразен с материалния интерес по делото. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство отказ. Претендира разноски по делото. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Чечова поддържа касационната си жалба. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител . В писмен отговор чрез юрк. А. Иванова обосновава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Заявява претенция за разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните и процесуалните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът обосновано е приел, че индивидуалните административни актове се ползват със стабилитет след влизането им в сила и че разпоредбата на чл. 99 АПК предвижда възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, само при наличието на някоя от посочените в т. 1 до 7 предпоставки, като в случая не е налице основанието по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на производството. Допълва съображенията като сочи, че това основание предвижда откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната, като новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са тези доказателства за правно релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, която е имала задължението за доказването им, т. е. че няма "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК доказателства, тъй като не са съществували преди издаване на влезлия в сила административен акт, възобновяване на производството по издаването на който се иска. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на настоящия касатор против писмо изх. № 01-2600/4483/27.11.2014 г., обективиращо отказ на заместник -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за изменение на З. З. № 03-РД/1836/16.07.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, квалифицирано в постановеното по делото определение № 9366 от 10.09.2015 г., по адм. д. № 9406/2015 г. на I отд на ВАС като отказ за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 АПК по отношение на Заповед № 03-РД/1836/16.07.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" -т. е. от административния орган, издал същата и представляващ индивидуален административен акт, засягащ иницииралата издаването му страна. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Буглата" ООД срещу това писмо, с което административният орган изрично отказал да допусне възобновяване на производството по издаване на влязлата в сила Заповед № 03-РД/1836/16.07.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, поискано с молба от "Буглата" ООД с вх. ...-2600/4483 от 14.11.2014 г- за изменение на Заповед № 03-РД/1836 от 16.07.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ с определен процент на субсидия от 50 %, който да бъде променен на 60 %, с правно основание чл. 99, т. 2 от АПК, предвид приложеното към молбата писмо на заместник- министъра на околната среда и водите с изх. № 26-00/2871 от 21.10.2014 г., последното - издадено на основание постъпило от "Буглата" ООД писмо с изх. № 070 от 10.10.2014 г. Съдът установил, че в след издаването на Заповед № 03-РД/1836/16.07.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, от страна на оспорващия е представено като ново писмено доказателство писмо изх. № 26-00-2871 от 21.10.2014 г. на заместник -министъра на околната среда и водите, касаещо защитена зона BG 0000212 "Сакар" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с Решение № 661/16.10.2007 г. на МС и част от Националната екологична мрежа "Натура 2000". Констатирал, че в отговор на тази молба е издаден и процесният акт на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в който е посочено, че към момента на постановяването му не е издадена заповед на Министъра на околната среда и водите за обявяване на зоната, т. е. не е налице заповед по чл. 12, т. 6 от ЗБР за защитени зони, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 по закона и че след като процесната защитена зона не е била обявена със Заповед на Министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от ЗБР, то за административния орган липсва законово задължение да преценява направеното в горния смисъл искане. От правна страна съдът приел, че това писмо не може да бъде прието за отказ на административния орган да възобнови производството на основание чл. 99 от АПК, тъй като влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Съобразил, че заповед № 03-РД/1836 от 16.07.2014 г. по своята същност представлява индивидуален административен акт, с който изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се е произнесъл по подадено заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", поради което и на основание чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, министърът на земеделието и храните е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на ЗПЗП, който в случая не е сезиран. Обосновал решаващ извод, че заместник- изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е компетентен орган да изменя по извънредния способ на чл. 99 от АПК индивидуален административен акт, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", нито са били налице комулативно предпоставките за това към момента на издаване на процесното писмо. Развил и съображения, че в случая липсват материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 99, т. 2 от АПК за отмяна или изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като представеното от жалбоподателя доказателство, определено от него като "ново", е издадено на 21.10.2014 г. от министъра на земеделието и храните -в отговор на постъпило от оспорващия писмо с изх. № 070 от 10.10.2014 г., т. е. искането е направено много време след влизане в сила на индивидуалния административен акт, като не се сочат доказателства, удостоверяващи обективни причини, поради които страната не е била в състояние да представи писмото в хода на административното производство. Съобразил и че съгласно тази разпоредба, основание за възобновяване са нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, като под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Преценил, че тези факти трябва да са нови, т. Е. да не са били включени във фактическия материал по издаването на административния акт или да са такива факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях, или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Иначе казано, приел, че не са налице "нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК обстоятелства, тъй като не са съществували преди датата на издаване на административния акт - влязлата в сила заповед, а "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК са само тези обстоятелства, които са съществували преди издаване на административния акт, възобновяване на административното производство на който се иска, но по обективни причини не са могли да бъдат известни нито на административния орган, нито на страната в административното производство. Съобразил и практиката на ВАС по идентични случаи и приел, че горното представлява ново основание за отхвърляне на жалбата, с която е сезиран. Обжалваното решение по съществото на спора е правилно. Неправилно е само в частта на присъдената държавна такса. Обжалваното решение, освен в частта на присъдената държавна такса, е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и без нарушения на съдопроизводствените правила, предвид следното: Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, че обжалваният отказ за допускане на възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 2 от АПК е нищожен поради липса на материална компетентност. Той не е съобразен с чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, изрично сочещ министъра на земеделието и храните като компетентния непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон. Съображението на касатора, че актовете по Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. били изключени от този ред, е неоснователно, предвид изричната разпоредба на чл. 1, т. 7 от ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г.) -че именно този закон урежда прилагането на Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. При положение, че заповед № 03-РД/1836 от 16.07.2014 г. е индивидуален административен акт, с който изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се е произнесъл по подадено заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", то на основание чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП именно министърът на земеделието и храните е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на ЗПЗП, но в случая той не е сезиран. Аргумент в тази насока е и чл. 9а. от ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г.), регламентиращ, че Министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания и относимата за случая наредба е именно такава. Направеното в тази връзка възражение, основано на чл. 31, ал. 2 АПК не държи сметка, че тази норма урежда издаване на административни актове, а настоящото производство е за възобновяване на производства по издаване на административни актове. На второ място правилно АС-П., съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите и правни основания за допускане на възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК. Обосновано съдът е приел, че сочените в молбата на оспорващото дружество обстоятелства, с оглед на които то е поискало възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 03-РД/1836 от 16.07.2014 г., с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се е произнесъл по подадено заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", не са " нови" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно правната теория и трайно наложилата се съдебна практика, под "нови обстоятелства" по чл. 99, т. 2 от АПК следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да са "нови" - т. е. да не са били включени във фактическия материал при издаване на административния акт. Същите факти обаче следва да са съществували към момента на издаване на административния акт, но страната да не е знаела за тях или, ако е знаела, по обективни причини да не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Приложеното към искането писмо от 21.10.2014 г. на МОСВ не сочи нови факти по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, поради което и целеният от касатора ефект не може да се постигне по реда на възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Решението на съда в тази част е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Обжалваното решение е частично неправилно-само в частта на присъдена държавна такса, предвид следното: Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че следва да се събере държавна такса по материален интерес съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУСИФ), според която- в относимата редакция, държавните такси при съдебно оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУСЕСИФ са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. С. § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в Регламент/ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В настоящият случай предметът на оспорване пред първоинстанционния съд касае заповед, издадена по реда на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. Тази наредба, съгл. § 3 от ПЗР от нея, е издадена на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Същата предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездна помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ, т. е. предвижда "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Затова в настоящия случай е налице изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което последният е изцяло неприложим, в това число и в частта за дължимите пропорционални такси при съдебно оспорване. По тези съображения настоящият състав намира, че дължимата държавна такса в производството пред Административен съд П. е проста, в размер на 50 лева за физическо лице съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, която, видно от преводно нареждане-л. 45 от делото, е внесена и друга не се дължи. В този смисъл е и практиката на ВАС, напр. решение № 6977 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 1938/2017 г., IV отд. на ВАС, определения № 14310 от 27.12.2016 г. по адм. д. № 12682/2016 г. и № 14000 от 20.12.2016 г. по адм. д. № 13141/2016 г. на Трето отделение на ВАС и др. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав следва да отмени решението в тази част, а в останалата -да го остави в сила. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на направените разноски следва да се оставят без уважение. Спорът е административноправен, без материален интерес, поради което не може да се направи компенсация между разноските, направени от страните спрямо уважената и отхвърлената част на касационната жалба. Поради това те остават за сметка на страните така, както са ги направили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,