Решение № 10515 от 18.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 220/10.02.2021 г. на Административен съд (АС) Благоевград постановено по адм. дело 657/2020 г. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2019 г. по образец с УИН [номер] и [номер] подадено от АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД в частта, за която не е извършено плащане; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление с изричен акт; определен е едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013, Регламента) е инструктивен, доколкото е зависим от извършващите се проверки, резултатите от тях и получените впоследствие допълнителни данни от външни институции. Подробно се разяснява кога и при какви условия се издават уведомителните писма за съответната кампания и защо не се формира мълчалив отказ по подадените заявления. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Габерски. Ответникът по касация АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Клуковска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по посоченото от касатора касационно основание чл. 209, т. 3 АПК, но е налично касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане по образец с УИН [номер] и [номер], в частта в която не са извършени плащания. За да уважи жалбата и отмени оспорвания мълчалив отказ, решаващият съд е изложил съображения, че административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт за одобрение, респ. за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане (бил той и частичен, както в процесния случай поради частично плащане) да посочи писмени мотиви за това. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Налице е касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящата инстанция предвид чл. 218 АПК следи служебно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че е формиран мълчалив отказ за произнасяне от компетентния орган по заявлението на АГРО ФАРМ КЪМПАНИ ООД за кампания 2019 г. Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт. В чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 се предвижда кога се осъществяват плащанията по схемите за подпомагане. Изрично в чл. 75, параграф 2 е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Срок за извършването на тези проверки за допустимост не е предвиден. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.), ДФЗ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. Мълчалив отказ на административния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, или на лицата на които същият е делегирал правомощията си, като материално, териториално и функционално компетентен орган ръководител на единствената акредитирана за Република България Разплащателна агенция, е недопустим. Преди приключване обаче на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. Предвид това и поради изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2019 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ. Срокът за плащане е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделският производител, заявил подпомагане. В този смисъл са и изводите в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела С-169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. В този смисъл срокът по чл. 75, параграф 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба. В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. В този смисъл е и съдебната практика: Решение 9134/18.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 2297/2021 г.; Решение 9135/18.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 2595/2021 г. При липсата на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Произнасяйки се по недопустима жалба, АС - Благоевград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство - прекратено. С оглед този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разноските са в размер на 70 лв. заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,