Решение № 5516 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТЕХНОКОМ ТРЕЙД" ЕООД чрез адв. И. Дехлянова срещу решение 15297 от 23.08.2024 год. постановено по адм. д. 11420/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания по т.1 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2336720/12.10.2023 год. на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" и са присъдени разноски по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3, предл.1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" представлявана от юриск. Иванов счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14 дневния преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ) наложена на "ТЕХНОКОМ ТРЕЙД" ЕООД издадена от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" по т.1 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2336720/12.10.2023 год. на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, а именно работодателят "ТЕХНОКОМ ТРЕЙД" ЕООД да начисли на лицето Г. С. Г. във ведомости за заплати уговореното трудово за положения от него труд за периода от месец юли 2016 год. до месец декември 2022 год. включително съгласно чл.128, т.1 от КТ. От фактическа страна по делото е установено, че на 19.09.2005 год. е сключен трудов договор между " "ТЕХНОКОМ ТРЕЙД" ЕООД като работодател и Г. С. Г. на длъжност водач на леки и лекотоварни автомобили с определено работно време, основно брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. С допълнително споразумение 518 от 01.01.2015 год. основното месечно възнаграждение е изменено на 815 лева. От представените по време на проверката документи се установява, че за периода месец юли 2016 год. до месец декември 2022 год. работодателят не е начислявал във ведомостите за заплати уговореното трудово възнаграждение в размер на 815 лева. Не са представени двустранно подписани документи удостоверяващи намаляването на трудовото възнаграждение. Нарушена е разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ. Предписанията по по т.1 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2336720/12.10.2023 год. са обжалвани от дружеството пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е прпиел, че предписаният аса издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването им и в съответствие с приложимия материален закон, както и с целта на закона. Позовал се е на нормата на чл.118, ал.1 от КТ, според която работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона и на чл.119 от КТ, а именно, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Направен е извод, че едностранното изменение на размера на трудовото възнаграждение представлява нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл.128, т.1 от КТ. Безспорно е установил, че за периода месец юли 2016 год. до месец декември 2022 год. работодателят без да е налице уговорка за намаляване на размера трудовото възнаграждение е начислявал във ведомостите за заплати месечно възнаграждение в размер на 710 лева вместо уговорения с допълнително споразумение 518 от 01.01.2015 год. размер от 810 лева. Първоинстанционният съд е приел, че задължението вменено на работодателят с процесните задължителни предписания касае само начисляването на уговорения размер на трудовото възнаграждение във ведомостите за заплати, но не и изплащането му, което според съда е погасено по давност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да начисляват уговореното трудово възнаграждение се споелят от настоящия съд. По силата на разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ законодателят установява задълженията на работодателя като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неначисляването на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство установено в разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Последната норма задължава работодателят да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд в уговорения размер. Пред контролните органи, както и пред съда работодателят не е ангажирал доказателства за наличие на писмена уговорка за намаляване на размера на трудово възнаграждение на Г. С. Г. за процесния период, което не се оспорва от касатора, поради което правилно първоинстанционният съд е приел наличие на нарушение на трудовото законодателство, за което са издадени процесните задължителни предписания. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване на уговорения размер на трудовото вазнаграждение е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл.404, ал.1, т.12 от КТ във връзка с чл.128, т.1 от КТ. Като неоснователни се преценят оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Основното възражение на касатора е относно начисляването на осигурителни вноски върху размера на трудовото възнаграждение и изтеклата според него давност по ДОПК. Възражението е неоснователно, тъй като с процесните задължителни предписания работодателят се задължава да изпълни внемените му с КТ задължения да начисли във ведомостите за заплати уговорения размер на месечното трудово възнаграждение. Изпълнението на последващи задължения на касатора във връзка с осигурителните права на работника не са предмет на настоящото производство. По изложените съображения като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност Административният съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение