Решение № 4188 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2014 г.

Решение № 4188 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Года Петрова Дешова, Гергина Радославова Балина, Любка Николаева Панева, Гергина Николаева Илиева и Благойка Николаева Димитрова, като наследници на Радослав Стоянов Дешев (Дешов), чрез адв. В. Велинова, срещу решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, район "Сердика" при Столична община. Направено е искане за присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, район "Сердика" при Столична община. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Ангелов, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Моли съда да потвърди решението на административния орган, като правилно. В случай, че съдът уважи жалбата като основателна, моли да се съобрази вариант № 3 от експертизата от 23.02.2015 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имота - предмет на отчуждаване, била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . Така на основание процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34 б ЗДС с Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчуждена част от поземлен имот № 68134.501.315, с обща площ 0,953 дка, от които отчуждени 0,144 дка и определена стойност на паричното обезщетение 8 093 лв., урбанизирана територия, намиращо се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, район "Сердика" при Столична община. По искане на жалбоподателите, с определение от 6.03.2014 г., по делото е допусната съдебно - оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения процесен имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило на 7.10.2014 г. съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждения имот на жалбоподателите в два варианта. Първият вариант е с включен апорт, като определената стойност на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 е 28 406 лв. Вторият вариант е без включен апорт, като определената стойност на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 е 32 431 лв. И в двата варианта на експертизата са използвани сделки с ипотека. В проведеното на 8.10.2014 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите е направил искане за поставяне на допълнителна задача на вещото лице, което да представи вариант, като изключи пазарен аналог по нотариален акт № 118 (сделка за ипотека), който не може да бъде използван. На 23.02.2015 г. вещото лице е представило допълнителна съдебно-оценителна експертиза в три варианта. Първият вариант е с включен апорт и сделки с ипотека, като определената стойност на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 е 29 662 лв. Вторият вариант е без апорт, но с включени сделки с ипотека, като определената стойност на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 е 34 000 лв. Третият вариант е без апорт и без сделки за ипотека, като определената стойност на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 е 8554 лв. Към тази експертиза е приложена и още една допълнителна. Принципът на изчисление е същият като описаните по - горе варианти, но във всеки един от вариантите е включена и сделка (договор) по чл. 17 от ЗУТ от 30.09.2011 г. Настоящата инстанция намира, че оценката на вещото лице, посочена в допълнителната съдебно-оценителна експертиза от 23.02.2015 г. под вариант № 3, е правилна и съответства на законовите разпоредби. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. ". Съгласно чл. 32, ал. 2: "Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания". Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Налице е легална дефиниция и на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това " ... са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. " Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града, но относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, намиращи се в един и същ административен район, т. е. приложимата норма е тази на § 1а, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Ето защо при приложението на посочените разпоредби съдът намира, че определящи и достоверни за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти с подобни характеристики, които се намират в непосредствена близост до отчуждения, т. е. в район "Сердика" на Столична община. При определянето на равностойното парично обезщетение вещото лице се е съобразило с това изискване на закона и представените по делото експертизи се отнасят за урбанизирана територия, район "Сердика". От представената на 7.10.2014 г. съдебно-оценителна експертиза е видно, че са използвани сделки, които не отговарят на законовите изисквания и следва да се изключат при формиране на решението за полагащото се обезщетение за отчуждения имот. Включеният апорт не може да бъде използван като пазарен аналог при определяне на стойността на обезщетението при отчуждаване. От изброените видовете сделки в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС следва, че законодателят възприема като пазарен аналог, сделките, цената по които се формира на свободния пазар. Апортът не е типична сделка за пазара. При апорта, стойността на апортираната вещ се определя не в резултат от търсенето и предлагането на съответната вещ на пазара в съответния период, а се определя с помощта на вещи лица - чл. 72, ал. 2 от ТЗ. Не могат да бъдат приети като пазарни аналози и сделките за учредяване на договорна ипотека, тъй като метода на оценяване е различен и не съответства на смисъла заложен в закона - да се изследват пазарни аналози, даващи яснота за пазарната цена на база свободното предлагане и купуване на имотите съобразно предлагането и търсенето им. В нотариалният акт за учредяване на ипотеката се сочат само имотите, които се определят като обезпечение за отпускания кредит, без да е възможно да се определи как е изготвена оценката. Горните мотиви се отнасят и за първи и втори вариант на допълнителната съдебно-оценителна експертиза от 23.02.2015 г., където също са използвани апорт и сделки с ипотека. Настоящата инстанция не кредитира изцяло представената към допълнителната съдебно-оценителна експертиза от 23.02.2015 г. допълнителна (втори вариант) експертиза (стр. 306), поради това, че и в трите и варианта е включен договор за прехвърляне на собственост на основание чл. 17, ал. 5 от ЗУТ от 30.09.2011 г., който договор също следва да се приеме, че се касае за неотносим пазарен аналог. С този договор се уреждат сметки по регулация. Негов предмет е поземлен имот, с който се оформя урегулиран поземлен имот. Следователно, характеристиката на имота, предмет на отчуждаването и този, предмет на урегулирането, са различни. Различни са и методите на оценка. Цената на общинския имот се определя от лицензирани оценители съгласно чл. 38 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет. В съответствие с нея разпореждането с общински имоти и вещни права следва да се извършва по пазарни цени. Те се определят от Столичен общински съвет по реда на чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост и Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, на база на пазарни оценки от оценители, сключили рамков договор със Столична община. Тоест, тези пазарни цени са определени по различни методи от предвиденото в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Предвид всичко изложено, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че в случая посочената от вещото лице оценка на отчуждената част от процесния имот във вариант № 3 от допълнителната експертиза от 23.02.2015 г., е правилна и съответства на изискванията на закона. На това основание следва обжалваното решение на МС в частта му, по отношение на определеното парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 68134.501.315 да бъде изменено, като същото бъде увеличено от 8093 лв. на 8554 лв. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. По делото на стр. 312 е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който разноските са в общ размер на 705 лв. От тях 200 лв. са заплатен депозит за вещо лице (стр. 159 вносна бележка), 5 лв. заплатена държавна такса за издадено съдебно удостоверение (стр. 163 квитанция) и 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. От приложените по делото доказателства, а именно разписка на стр. 314, е видно, че от адвокатския хонорар реално е заплатена само сумата от 400 лв. От тук следва, че в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 605 лв. Процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Настоящата инстанция счита същото за неоснователно, поради факта че както бе посочено по - горе реално заплатеното адвокатско възнаграждение е 400 лв., а минималното адвокатско възнаграждение съгласно § 2 от ДР във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лв. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,