Решение № 13479 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2011 г.

Решение № 13479 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез изпълнителния директор София Христова, срещу Решение № 719 от 18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4762/2010 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата не се излагат конкретни отменителни основания, иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Столичен общински съвет не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на "ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД със седалище и адрес на управление гр. София ул. Дамян Груев № 42, на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУСО/ в частта на оспорената правна норма, която препраща към чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентния административен орган - Столичния общински съвет, предвид правомощията му по чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. Приел е още, че е спазена процедурата по приемането й - предложението е внесено с доклад за разглеждане на заседание проведено на 23.11.2006 г. и прието с решение № 894 по протокол 93, включително предложението за изменение на чл. 25 внесено и разгледано на 28.01.2010 г., прието с решение № 26 по протокол № 56. С изменението, публикувано в ДВ бр. 98/2010 г., в сила от 01.07.2011 г. разпоредбата на чл. 17 от ЗМДТ е отменена, но съдът е счел, че независимо от това дължи произнасяне по оспорването, тъй като оспорващият има интерес от установяване незаконосъобразността на оспорената разпоредба. А по съществото на оспорването е прието, че оспорваната норма не противоречи на материално-правни норми от по-висок ранг. Изводите на първоинстанционния съд са, че оспорването е недоказано поради което жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. При служебната проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намери, че същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. По същество касаторът излага пред настоящата инстанция доводи, каквито е изложил и пред решаващия съд, на които е отговорено подробно и тъй като мотивите на съда напълно се споделят от настоящия съдебен състав не следва да се повтарят. Страните не спорят, че съгласно чл. 23 и чл. 24 от Наредбата в срок от 01 октомври до 30 ноември на предходната година предприятията подават до кмета на Столична община, чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" декларация по образец, ако таксата за битови отпадъци за следващата година ще се определя според количеството на битовите отпадъци, вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозването (чл. 23, ал. 1 вр. чл. 22, т. 1 от НОАМТЦУСО) или молба по образец, ако определянето на същата такса ще става чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. За предприятията - собственици или ползуватели на нежилищни имоти, които съществуват към 01 октомври на текущата година е ясно, че следва да подадат декларация или молба по образец до 30 ноември и да направят своя избор за метода, по който ще заплащат таксата за битови отпадъци. Какъвто и да е този избор той "следва" имота, т. е. при прехвърлителна сделка, извършена след 30 ноември новият собственик, който е придобил нежилищния имот ще дължи ТБО такава каквато е определена на базата на декларираното от предходния собственик и то от месеца, следващ придобиването, без да има право на избор. Избор новият собственик ще направи в периода 01 октомври - 30 ноември на годината, в която сделката е била извършена, освен ако определянето на ТБО е фиксирано чрез пряко договаряне и новият собственик прекрати едностранно договора, но в този случай ще се задейства предпазната клауза на чл. 24, ал. 5 от Наредбата -"При предсрочно прекратяване на договорите... предприятията, ползващи услугата уведомяват в 7-дневен срок кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" и от началото на месеца, следващ прекратяването на договора дължат такса за битови отпадъци, определена по реда на чл. 26", т.е. пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите, която се разпределя съответно за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Няма спор, че и за новопостроените сгради или части от сгради такса за битови отпадъци следва да се заплаща. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата ТБО за такива сгради се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Ясно е, че ако сградата е завършена или ползването й е започнало преди или след периода 01 октомври - 30 ноември трябва да има възможност да се определи ТБО, която следва да се плаща от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Датата на завършването или датата, от която новопостроения имот се ползва следва да бъде удостоверена по начина, уреден в норма от Закона. Ето защо с текста на чл. 25, ал. 1 Наредбата препраща към чл. 17 от ЗМДТ (отм.) с допълнението, че в 7-дневен срок от подаването на такава декларация предприятията могат да упражнят правата си по чл. 23 и чл. 24 от Наредбата, т. е. в този срок те имат право да подадат или декларация или молба по образец до кмета на Столична община, като посочат начина, по който ще се определя дължимата от тях ТБО. Това е така, тъй като от една страна новопостроената сграда (или части от нея) не е съществувала в "предходната година" и за нея е неотносим срока "от 01 октомври до 30 ноември", визиран в нормите на чл. 23 и чл. 24 от Наредбата, а от друга - съгласно чл. 21, ал. 2 от същата предприятието дължи ТБО считано от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена или е започнало нейното ползване. Следователно, за собствениците или ползувателите на новопостроени сгради следва да се предвиди един дисциплиниращ срок, в който да направят своето заявление за начина, по който ще се определи дължимата такса. Същият срок съществува и за собствениците на новопридобити имоти, но в хипотезата на "пряко договаряне", когато новият собственик прекрати сключения вече договор с фирма, извършваща услугата по сметосъбирането и сметоизвозването, както се посочи по-горе. В хипотезата, когато предходния собственик е декларирал в установения срок, че ТБО ще се определи по реда на чл. 22, т. 1 от Наредбата, т. е. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, това обстоятелство не може да бъде променено, тъй като едновременно с придобиването на имота новият собственик е "наследил" и "вида и броя на съдовете за съхраняването" на битовите отпадъци, а честотата на извозване е определена с решението на общинския съвет - чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Корекции приобретателят може да нанесе в периода, следващ прехвърлителната сделка, т. е. от 01 октомври до 30 ноември. Ето защо изводите на съда, че депозираната пред него жалба е неоснователна са правилни и законосъобразни. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение