Решение № 14403 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2014 г.
ВАСII отделение02.12.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2626/22.04.2014 г., постановено по адм. д. № 6739/2013 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Потребителна кооперация "Панчарево" заповед № КД-14-22-620 от 19.04.2013 г. на началника на СГКК, гр. София и връща делото като преписка на административния орган за произнасяне. ОСЪЖДА СГКК, гр. София да заплати на Потребителна кооперация "Панчарево" направените разноски по делото в размер на 775 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14403 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация "Панчарево", гр. София, представлявана от председателя Виолета Илиева Господинова, против решение № 2626/22.04.2014 г., постановено по адм. д. № 6739/2013 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ПК "Панчарево" против заповед № КД-14-22-620 от 19.04.2013 г. на началника на СГКК, гр. София, с която е одобрено изменението на КР за имот с идентификатор 55419.6706.1012 като се регистрира данни на ПК "Панчарево" за целия имот и данни за СО като собственик на 214 кв. м. от имота. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Установената фактическа обстановка отговаря на правната квалификация на чл. 53 ЗКИР, тъй като касае изменение на КР, който текст не е посочен като правна квалификация за издаване на оспорената заповед. Спрямо установените фактически констатации съдът неправилно е приложил материалния закон. Изменение в КК и КР може да се осъществи само при наличието на някоя от предпоставките на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. В настоящият случай административният орган е смесил правния режим по чл. 53 ЗКИР касаещ изменение поради непълноти и грешки и този по чл. 51, ал. 1 ЗКИР, относим към нанасяне на актуални данни в КККР. В настоящия казус не се оправдава от фактическа страна осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на посочената в оспорената заповед правна норма. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР е приложима за поддържане на КККР в резултат на настъпили промени във вписаните кадастрални данни за поземлените имоти, настъпили след влизането й в сила, но не и за изменението й, което е трябвало да се осъществи по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1-3 ЗКИР (редакцията към датата на издаване на оспорената заповед). Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да уважи жалбата като основателна и процесната Заповед да се отмени, а делото да се върне на органа като преписка за произнасяне съобразно действащия закон . С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски - на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски съобразно представения списък в размер на 775 лв Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав