Решение № 2244 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2017 г.

Решение № 2244 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Енчев от [населено място] срещу решение № 369/17.10.2017 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 439/2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът квалифицирал деянието, като посочил хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, без правната квалификация да била конкретизирана от административния орган. Като твърди, че съставеният констативен протокол № 1640/02.06.2017 година има характер на заповед за налагане на принудителна административна мярка, касаторът релевира възражения за нищожност на акта, като издаден от некомпетентен орган. Съставителят на акта – Н. Гаджев нямал компетентност да издава актове за налагане на ПАМ по ЗДвП, а в акта не било посочено качеството на разпоредилия преместването на автомобила – Д. Пашов. Касаторът оспорва истинността на фактическите установявания направени от съда. Твърди, че по делото липсват доказателства за установяване на релевантните за спора факти. Прави възражения за нарушено право на защита, поради липса на изложени от органа, наложил мярката фактически установявания и правни изводи. Заявява, че като извършващ проверка за законосъобразност на акта, с който се въвеждат репресивни мерки като форма на държавна принуда, съдът не следвало да тълкува закона разширително. Последното освен в нарушение на закона, било и при липса на баланс и съразмерност между защитимото право на собственост и използвания инструмент за държавна принуда. Мярката била наложена в противоречие с целта на закона, като липсвали доказателства дали моторното превозно средство (МПС) е създавало опасност или е било пречка за движението на другите участници.

Ответникът по касационната жалба, младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР град Велико Търново не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че служителите на "ОДПГ" ЕООД нямат качеството на длъжностни лица от службите за контрол по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, на които да бъде възложено правомощието за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "а", "б" и "г" ЗДвП. Липсата на компетентност обосновавала извод за нищожност на административния акт. Без правно значение в случая била Заповед № РД – 22 – 1490/17.09.2014 година на кмета на община Велико Търново, която определяла "ОДПГ" ЕООД като "служба по контрол", тъй като службите по контрол трябвало да бъдат част от общинската администрация, а не търговско дружество. Като без правно значение посочва и заповед № РД – 22 – 2512/20.12.2016 година, определяща конкретните служители на дружеството, които имат право да прилагат принудителни административни мерки. Предлага на съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наложената принудителна административна мярка.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава допустимост на обжалвания съдебен акт.

Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Е. Енчев от [населено място] срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на собствения му автомобил "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 2.06.2017 г.

За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът въз основа на анализ на установената фактическа обстановка и приложимите правни норми, е обосновал извод за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

Относно установената фактическа обстановка:

Касаторът оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като твърди, че липсват доказателства за фактите от значение за спора.

Касационната инстанция не споделя това възражение:

От представения по делото констативен протокол № 1640/2.06.2017 година, разписка за предаване на автомобил със същата дата, докладна записка на л. 22 по делото, подписана от Н. Гаджев, снимков материал и представената скица "Вертикална сигнализация ул. "Иван Вазов" гр. Велико Търново, по безспорен начин се установява, че на 2.06.2017 г., около 15, 19 – 15, 48 часа на ул. "Иван Вазов" в гр. Велико Търново, жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС] на пътното платно, от лявата страна по посока на движението по улицата. Автомобилът на оспорващия и бил паркиран в нарушение на правилата за движение, като мястото, където е бил паркиран автомобилът, е попадало в зоната на действие на пътен знак В-27 с допълнителна табела, предупреждаваща за принудително преместване на паркираните МПС. В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил преместен с помощта на специализиран автомобил на "Организация на движението, паркинги и гаражи /ОДПГ/" ЕООД. Автомобилът по-късно е предаден на жалбоподателя, като на същия е връчен съставения констативен протокол № 1640/2.06.2017 г., удостоверяващ извършените действия по преместването на същия, както и след заплащане на такса в размер на 52 лв. за отговорно пазене на автомобила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на мярката като наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на изводите на съда относно осъщественото деяние от фактическа и правна страна правна страна, и за разширително тълкуване на закона.

Принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е неформален акт. Мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол по ЗДвП се изисква като форма за валидност на мерките, посочени в чл. 172, ал. 1 ЗДвП, сред които процесната не попада. Т. е. достатъчно е реализирането в действителността на някоя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за да се наложи ПАМ по посочената точка, без законът да изисква обективиране на волеизявлението на компетентния орган в нарочен мотивиран писмен акт. Изложеното се явява мотив за неоснователност на възраженията на касатора в насока на липса на обективирани фактически и правни основания за налагане на мярката. Съставеният констативен протокол от същата дата може да се ползва като доказателствено средство в процеса, но не се явява административен акт за налагане на ПАМ, спрямо който да се извършва преценка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното средство е: паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

Изброените хипотези са при условията на алтернативност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че в случая е налице хипотеза, при която превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. МПС е паркирано в противоречие с пътен знак В- 27, като в участъка е поставена и табела предупреждаваща за принудителното преместване на автомобилите паркирали в нарушение на знак В – 27.

Разпоредбата не е приложена от първоинстанционния съд при разширително тълкуване. Алтернативността на случаите не изисква да се установява всяка от хипотезите и в тази насока в случая е без значение факта дали паркирането е създавало опасност или е правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. Целта на закона се постига с мярката. Засягането на правото на собственост е нормативно предвидено, като основанието за прилагането й е също нормативно предвидено и осъществено в конкретната хипотеза.

По отношение на възражението за компетентността на органа, наложил мярката:

Касаторът релевира възражения за нищожност на мярката, а представителят на ВАП взема становище за нищожност на същата.

За да установи валидност на мярката, съдът на първо място следва да посочи кой е нормативно задълженият да налага мярката орган:

В тази насока касационната инстанция приема, че компетентните органи за налагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са тези по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, като хипотезите са две: - това са или:

• определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол или

• длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая органът наложил мярката е младши автоконтрольор Д. Пашов в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Велико Търново. Видно от представената ежедневна ведомост, седмичен график и часови график младши автоконтрольор Д. Пашов е бил дежурен от 08. 00 ч до 20. 00 ч. на 2.06.2017 година с участък за обслужване гр. Велико Търново, като в ежедневна форма за отчет същият е отчел репатрирането на автомобил с рег. [рег. номер на МПС] от ул. "Иван Вазов" на 2.06.2017 година в 15. 50 ч.

За да направи извод за компетентност на същия, първоинстанционният съд се е позовал на заповеди с №, № 81213-1524/09.12.2016 г. и 81213-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, както и на представените часови график и ежедневна ведомост.

Касационната инстанция извърши подробен прочит на представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи с № 8121 з-746/1.06.2017 година и № 8121 з-952/20.07.2017 година. С тях се определят компетентните длъжностни лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Заповедите не определят длъжностни лица по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, които да налагат ПАМ преместване на ППС без знанието на неговия собственик, представляваща индивидуален административен акт.

В тази насока, като е приел, че тези заповеди на министъра на вътрешните работи определят длъжностни лица по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, които имат компетентност да разпоредят преместване на МПС в хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, съдът е постановил неправилен съдебен акт.

В действителност, административният акт наложен от органа чрез извършване на действие по преместване на автомобила, без обективиране на изявлението в мотивирана писмена заповед, създава затруднения при определяне на неговия издател и с оглед на това правилното конституиране на страните по делото. Но съдът разполага с всички доказателствени средства, като в този смисъл може да събира и устни доказателствени средства, чрез които да установи издателя на акта, който да бъде конституиран като ответник по делото.

По делото са събрани като доказателствени средства заповеди с № РД 22- 1490/17.09.2014 година на кмета на община Велико Търново, както и с № РД 22- 2512/20.12.2016 година на кмета на община Велико Търново, при анализ на които касационната инстанция констатира, че с първата кметът на община Велико Търново определя "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД като Служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП, а с втората възлага на г-дата С. Стефанов, Н. Гаджев, М. Емилов и С. Станчев, служители в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД да прилагат ПАМ – преместване на паркирано ППС в хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Безспорно е, с оглед на доказателствата по делото, че "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е определена от кмета на община Велико Търново със заповед с № РД 22- 1490/17.09.2014 година като Служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Лицата определени с втората заповед са служители в Службата по контрол, като съгласно нарочна заповед на кмета на общината са определени за служители да прилагат ПАМ – преместване на паркирано ППС в хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Заповедта на кмета на общината е издадена в съответствие с решение № 41/7.06.2000 година на Общински съвет гр. Велико Търново.

Касационната инстанция не споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че службите по контрол трябвало да бъдат част от общинската администрация, а не търговско дружество.

От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ от вида на процесната. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, който кмета на общината ще определи за служба за контрол, респ. липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. Следователно се явява неправилен извода на представителя на ВАС за липса на материална компетентност на инспектор Гаджев, като инспектор звено "ПНП ППС".

Със заповед №РД 22-2512/20.12.2016 г. на кмета на Община Велико Търново са овластени с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП поименно четирима инспектори в "ОДПГ" ЕООД, т. е. налице е изрично възлагане на правомощията по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "а" и "б". Още повече, че е безспорно обстоятелството, че ПАМ е приложена на улица в града-общинска собственост.

В тази насока са и решенията на ВАС както следва: Решение № 13782 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева; Решение № 262 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова; в същия смисъл виж решенията по адм. дело № 7110/2015 г., адм. дело № 5061/2016 г., адм. дело 413/2017 г. и адм. дело № 5991/2017 г. на ВАС, седмо отделение, както и мотивите на определение № 61/10.12.2014 г. по гр. дело № 30/2014 г. и определение № 11/21.04.2016 г. по гр. дело № 6/2016 г. на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС.

Практиката на съда в обратна насока по адм. д. № 13696/2015 година и по адм. д. № 10006/2014 година по описа на ВАС е изолирана, незадължителна и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предвид гореизложеното и при служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав на Върховен административен съд констатира, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страните по делото:

Ответник по жалбата на Е. Енчев от [населено място] срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на собствения му автомобил "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 2.06.2017 г., е Н. Гаджев, инспектор звено "ПНП ППС" при ЕООД "Организация на движението, паркинги и гаражи" гр. Велико Търново. Същият е определен със заповед № РД - 22 - 2512/20.12.2016 година на кмета на община Велико Търново като служител на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД с правомощие да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. В това си качество инспектор Гаджев на 2.06.2017 година е констатирал неправилно паркиран автомобил на улица "Иван Вазов" в гр. Велико Търново, като е репатрирал същия в присъствието на служител от служба "Пътен контрол" при община Велико Търново. За извършеното инспектор Гаджев е съставил и подписал протокол от същата дата, връчен на собственика на автомобила, който е преместен принудително. Като компетентен орган да наложи процесната мярка, инспектор Гаджев не е бил конституиран от първоинстанционния съд като ответник по делото.

Предвид гореизложеното и като е конституирал като страна по делото младши автоконтрольор в сектор "ПП" при ОДМВР гр. Велико Търново първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на Административен съд гр. Велико Търново за правилно конституиране на страните по спора. За недопустимостта на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Неправилното конституиране на страните по делото обосновава порок недопустимост на съдебния акт финализирал производството.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд