Решение № 414 от 1.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2014 г.

Решение № 414 от 1.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по реда на чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Образувано е по жалба от нотариус К. П. - Г., подадена чрез адв. Л. П., против решение от 27.06.2014 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 9/2014 г., с което на нотариус К. Й. П. - Г., вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № ***, с район на действие - РС - Русе, на основание чл. 75, ал. 1, т. 3 ЗННД е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за лишаване от правоспособност", за извършени нарушения на чл. 590, ал. 2 ГПК във вр. чл. 5, ал. 1, изр. второ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, при нотариални удостоверявания на пълномощно с удостоверяване на подпис под рег. № 0334/17.02.2014 г. и удостоверяване на съдържание под рег. № 0335,том 1, акт № 016 от 17.02.2014 г., съгласно служебния й архив, което пълномощно е било подписано от упълномощителя пред нотариуса през 2013 г., а е записано в общия регистър на нотариуса на 17.02.2014 г. В жалбата се твърди, че дисциплинарното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, тъй като жалбата не е подадена срещу нотариуса и няма характер на сигнал по ЗННД за образуване на дисциплинарно производство, както и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 74, ал. 1 ЗННД за дисциплинарна отговорност. По същество на наложеното дисциплинарно наказание се навежда оплакване за неправилно възприемане на фактическата обстановка от дисциплинарния състав, тъй като няма нарушение на ЗННД и Устава на НК - пълномощното е съставено в предвидената от закона форма; от момента на подписването му до момента на заверката му няма промяна във волята на упълномощителя, а действията на нотариуса не са ощетили упълномощителя. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо или да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание като неоснователно, а алтернативно да се измени дисциплинарното наказание. Ответникът по жалбата - Нотариалната камара на Република България оспорва жалбата като неоснователна и пледира за оставянето й без уважение, а обжалваното решение - в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и с оглед правомощията си по чл. 80, ал. 3 ЗННД установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт на състав на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България, в срока по чл. 80, ал. 1 ЗННД и е процесуално допустима. Неоснователно е оплакването за недопустимост на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 8 ЗННД Съвета на нотариусите следи за изпълнението на задълженията на нотариусите и на помощник-нотариусите, образува и участва чрез свои представители в дисциплинарни производства срещу тях в предвидените случаи. Според ал. 2 Съвета на нотариусите уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 8. При тълкуване на тези разпоредби се налага извод, че в правомощията на Съвета на нотариусите се включва извършването на самостоятелни проверки, които се отличават от съвместните проверки по чл. 80б ЗННД. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗННД, според която дисциплинарно производство се образува по предложение на министъра на правосъдието или служебно по решение на Съвета на нотариусите. Следователно Съвета на нотариусите е компетентен самостоятелно да образува дисциплинарно производство. В случая е налице втората хипотеза. Неоснователно е и второто оплакването за недопустимост на дисциплинарното производство, тъй като всяко едно от нарушенията визирани в разпоредбата на чл. 74 от ЗННД е самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. По основателността на жалбата. Производството по дисциплинарно дело № 9/2014 г. е образувано по реда на чл. 77, ал. 1 ЗННД с решение № 11 на Съвета на Нотариусите на Нотариалната камара на Република България по Протокол № 6/26.04.2014 г. срещу нотариус К. Й. П. - Г., за това че, при изпълнение на функциите си като нотариус е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 590, ал. 2 ГПК във вр. чл. 5, ал. 1, изр. второ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, при нотариални удостоверявания на пълномощно с удостоверяване на подпис под рег. № 0334/17.02.2014 г. и удостоверяване на съдържание под рег. № 0335, том 1, акт № 016 от 17.02.2014 г., съгласно служебния й архив, което пълномощно е било подписано от упълномощителя пред нотариуса през 2013 г., а е записано в общия регистър на нотариуса на 17.02.2014 г. За да наложи на нотариус К. Й. П. - Г. дисциплинарното наказание по чл. 75, ал. 1, т. 3 ЗННД "предупреждение за лишаване от правоспособност" съставът на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България е приел за безспорно установено, че нотариус П. - Г. не е изпълнила служебните си задължения визирани в разпоредбите на чл. 590, ал. 2 от ГПК, изискващ да се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания, във връзка с разпоредбите на Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори - чл. 5, ал. 1, изр. второ, указващо, че записванията се правят за деня и чл. 7, ал. 1, който изисква тези записвания да се правят хронологично. В мотивите е посочено, че по смисъла на чл. 590, ал. 2 от ГПК със заверката върху пълномощно Нотариуса удостоверява, че тези лица са се явили пред него на посочената дата и са подписали пълномощното със съответното съдържание. Когато Нотариуса не е вписал в регистъра си съответното пълномощно е налице нищожност на нотариалното действие, а липсата на каквото и да е отбелязване в Общия регистър на Нотариуса, мотивира извод, че при извършване на заверките не е спазен установения за това ред, липсата на което условие, лишава нотариалното удостоверяване, съгласно чл. 179 от ГПК от доказателствена сила да установи, че посоченото действие е извършено на отразената дата, за извършено удостоверяване на дата, подпис и съдържание, което се прави от Нотариуса в специален регистър, т. е. това удостоверяване е част от специалния установен ред за нотариално удостоверяване, спазването на който е предвиден като гаранция за истинността на удостоверяването и като условие по чл. 179 от ГПК за доказателствена сила на удостоверяването като официално такова. Посочено е, че в случаите, когато подписите са предварително положени, лицата, чийто подпис удостоверява Нотариуса, следва да изпишат пълното си име и да потвърдят подписа си пред Нотариуса, съгласно разпоредбата на чл. 589, ал. 2, изр. второ от ГПК. Такива данни за потвърждаване на подписа на Д. Б. /жалбоподател по делото/ няма, като Нотариус К. Й. П. - Г., не е посочила нито в проведено заседанието на 17.06.2014 г., нито в писмените си обясненията дадени по реда и в срока на чл. 77, ал. 2 от ЗННД. При определяне вида на наказанието дисциплинарният състав е взел предвид, че в дейността си като нотариус К. П. - Г. е нарушила основни принципи на нотариалната дейност, с което е създала предпоставки за нарушаване на сигурността и правния мир. Жалбата е неоснователна. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Пълномощното, като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста на чл. 569, т. 2, пр. 4 ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата "упълномощител" е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. За това удостоверяване са приложими разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и ал. 5 ГПК, установяващи изискване упълномощителят да се яви лично пред нотариуса, който проверява самоличността му въз основа на представения документ за самоличност. Упълномощителят полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече положения подпис. Удостоверяването на подписа се извършва с надпис върху документа, съгласно чл. 590, ал. 1 ГПК, който има формата на квадратен печат на нотариуса. Съгласно текста на чл. 590, ал. 1 ГПК вр. с чл. 280, т. 6 ГПК, подписът на нотариус е задължителен реквизит при удостоверяването, поради което липсата на подпис на нотариуса е равнозначна на липса на заверка на подписите върху частния документ. Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма, е че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице същото представлява официален документ. За тези удостоверявания се прави бележка в специалния регистър на нотариуса, който е длъжен всички записвания за деня да приключи със своя подпис и печата преди извършване на първото записване за следващия ден. Безспорно е от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. писмените обяснения на нотариус К. П. - Г. дадени по реда на чл. 77, ал. 2 ЗННД, че данните за удостоверяванията в Общия й регистър са въведени некоректно - пълномощното е въведено и изпратено в информационната система на Нотариалната камара в деня на записването му в Общия регистър - 17.02.2014 г., а полагането на подписа върху пълномощното е през календарната 2013 г. Налице е нарушение на закона във връзка с изпълнение на служебните функции на нотариуса, макар да не са настъпили конкретни вредни последици. Неизпълнението на задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т. е. винаги е противоправно поведение, а от субективна страна нарушението се характеризира с вина. Относно вида и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание настоящият съдебен състав приема, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е спазен принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението, съгласно чл. 67, ал. 4 от Устава на Нотариалната камара. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение