Решение № 9279 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2009 г.

Решение № 9279 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Тодоров от гр. Монтана против решение от 5.12.2008 г. по адм. д. № 667/2008 г. на Административен съд - Монтана, III състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2132 от 11.08.2008 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ползва процесния имот от 1981 г. въз основа на ПМС № 61, както и че е изградил постройка, декларирал е имота и е плащал данъци. Моли, да се отмени обжалваното решение и обжалваната заповед, като му се даде възможност да придобие имота. Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Смята, че ползването на имота следва да е въз основа на акт по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а жалбоподателят не е представил такъв документ. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 5.12.2008 г. по адм. д. № 667/2008 г. на Административен съд - Монтана, III състав, е отхвърлена жалбата на Георги Георгиев Тодоров срещу заповед № 2132 от 11.08.2008 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която му е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 203.114 по помощен план местност "Мало поле", землище Монтана. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер, макар и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от помощната комисия на компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице на изискванията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав приема в съответствие с чл. 220 от АПК, че правилно е приложен материалния закон при обективно установени факти от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят с молба вх. № ОТС-94-Г-83 от 30.01.1998 г. е поискал да бъде извършена оценка на имот в м. "Тировете", землище Монтана, към която не е приложил никакви документи свързани с предоставено право на ползване въз основа на някои от актовете по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С протокол на техническа комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (без дата) без да е посочено наличие или липса на предпоставки за придобиване на собствеността, е издадена процесната заповед, след като първоначална заповед на кмета на общината е била прогласена за нищожна. С процесната заповед е отказано на касатора да придобие собствеността при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот. В хода на производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят претендира придобиване на собствеността въз основа на платен данък и открита партида за ел. енергия, както и че му е предоставен имота по реда на ПМС № 61/1981 г. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. В случая претендираното основание за издаване на заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е ПМС № 61/1981 г., но за което жалбоподателят не е представил доказателства за предоставяне на процесния имот на това основание. Правилно е приел първоинстанционния съд, че жалбоподателя не се легитимира с права на ползвател по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ, респ. предоставено право на ползване въз основа на актове по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Твърденията за наличие на такива права не обуславя извод за доказано притежание на тези права. За доказване придобиването на правото на ползване въз основа на тези актове е необходим официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят е имал възможност да представи именно такъв документ, издаден въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ползването на имота и плащането на данък за сградата, не легитимират жалбоподателят като правоимащо лице по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основна предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно придобито право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При липса на годен акт за предоставено право на ползване по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е неотносимо обсъждането на останалите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,