Решение № 8669 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6640/2017 г.

Решение № 8669 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6640/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. М., от гр. К., подадена чрез пълномощника адвокат И. С. против решение № 741/5.05.2017 г. по адм. дело № 2819/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 825/10.11.2016 г. на кмета на община К., с която поради съкращение на длъжността служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на атакуваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- кмета на община К., чрез старши юрисконсулт Мария генома изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея е неоснователна. С решение № 741/5.05.2017 г. по адм. дело № 2819/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на В. М. срещу заповед № 825/10.11.2016 г. на кмета на община К., с която поради съкращение на длъжността служебното й правоотношение е било прекратено. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че служебното правоотношение с Маринова е започнало на 23.09.2002 г., когато със заповед № 410 същата е била назначена на длъжност старши инспектор "Образование и култура", преназначена на длъжност главен експерт в Дирекция "УТС", след което със заповед № 1597/24.11.2004 г. е преназначена на длъжността началник отдел "Хуманитарни дейности, КАО и ГР" в Дирекция "УТС, екология и хуманитарни дейности". Като част от административната преписка са приложени длъжностни характеристики за длъжността и предхождащите длъжности на жалбоподателката. С решение № 122 на Общински съвет К., взето с протокол № 9/11.02.2016 г. са приети промени в длъжностното разписание на Общинска администрация К., утвърдено със заповед № 266/5.04.2016 г. на кмета на О. К.. С длъжностното разписание е съкратена заеманата от Маринова длъжност Главен експерт "Хуманитарни дейности". На 10.11.2016 г. е издадена процесната заповед № 825/10.11.2016 г. на кмета на община К., с която поради съкращение на длъжността служебното правоотношение на Маринова е прекратено на осноавние чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Изложени са мотиви, че длъжността е съкратена поради липса на необходимост от такава длъжност и организацията на дейностите с хуманитарна насоченост, което да става на ръководно ниво, се възлага изцяло на заместник-кмета. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, който гласи, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на длъжността като нормативно определената позиция от щатното разписание на администрацията означава, тя да не фигурира като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с възможността да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена. В съответствие с така очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за промяна на длъжностите е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол. В резултат на извършеното преструктуриране и съобразно действащото поименно длъжностно разписание, заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната като нормативно установена позиция. Не е налице и запазване на функциите и задачите, присъщи на длъжността й, както се твърди в жалбата. Прехвърлянето на заместник-кмета дейностите с хуманитарна насоченост на ръководно ниво касае различни правомощия по длъжността. След като няма запазване на функциите, правата и задачите в тяхната съвкупност, присъщи на заеманата от служителката длъжност и последната не фигурира в действащото към момента на уволнението й длъжностно разписание, се налага извод, че са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при наличие на които органът по назначаването разполага с възможност да прекрати служебното правоотношение. Разпределението на отделни функции и задачи, изпълнявани от жалбоподателката и възлагането им на заместник-кмета не дава основание да се счете, че длъжността е запазена, но под друго наименование и/или при преместването й в друго звено на администрацията, тъй като от значение е съществува ли длъжността в този обем на права, задължения и задачи, предвиден в длъжностната характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката, поради което законосъобразно с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Маринова по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл липсва нормативно установено задължение за подбор, както и изискване на служителя да бъде предложено заемане на друга длъжност. Освен това правомощието на органа по назначаването в случая, не може да бъде ограничено от споразумение със синдикална организация. В случая цитираното от жалбоподателката Споразумение от 25.07.2014 г. сключено между Кмета на община К. и като "Орган по назначаването" и Синдикалната организация на ФНСДУО$КНСБ при Общинска администрация-К. е неотносимо. Изложените в тази насока касационни оплаквания са неоснователни. В чл. 3 от приложеното споразумение е посочено, че това споразумение урежда служебните, осигурителните и социални отношения в Общинска администрация К., които не са регламентирани с повелителни разпоредби на Закона, както и съответните въпроси, свързани с тези отношения. Правният режим на който се подчиняват служебните правоотношения, не предвижда специална закрила на държавните служители при прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание, освен в хипотезата на чл. 107б от ЗДСл. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат да се предвидят само с изрична правна норма. Такъв смисъл е вложен и в разпоредбата на чл. 3 от цитираното споразумение. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ В. М. следва да бъде осъдена да заплати на О. К. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100,00/сто/лева. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,