Решение № 3288 от 28.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Величкова, от гр.Банкя, подадена чрез пълномощника адвокат А. Черногорски срещу решение 3416 от 20.05.2022г. по адм.дело 1722/2021г. на Административен съд София- град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл.54ж, ал.1 и ал.2 от КСО може да стане само в сроковете по чл.102, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.99, т.2 от АПК, или в тримесечен срок от узнаване на нововъзникналото обстоятелство. Твърди, че жалбоподателката не е била уведомена за започналото административно производство. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт и потвърдените с него разпореждания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град чрез старши юрисконсулт М. Атанасова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба само в частта на решението касаещо разпореждане 4/27.11.20г., като в останалата част касационното производство следва да бъде прекратено. Алтернативно изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Не са налице предпоставки за частично прекратяване на касационното производство. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 3416 от 20.05.2022г. по адм.дело 1722/2021г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Б. Величкова срещу решение 1040-21-78 от 20.01.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане 214-00-5892-3 от 27.11.2020 г. на ръководител на осигуряването при безработица, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и разпореждане 214-00-5892-4 от 27.11.2020 г. на ръководител на осигуряването при безработица, с което на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица, което в частта за периода 06.10.2014 г. до 31.12.2014 г. е прието за основателно, поради изтекла погасителна давност, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че съобразно извършените проверки от органите на ТП на НОИ-София град в НАП, ГИТ, и осигурителя Д.Г.Строй ЕООД през периода м.01.2013г. до м.09.2019г. дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Оттук и извода, че Величкова не е полагал труд, съответно не е изпълнен състава на чл.10 и § 1, т.3 от ДР на КСО и не е възникнало осигурително правоотношение, поради което и жалбоподателката не е имала право на обезщетение за безработица. Решението е правилно. По делото е установено, че на 09.10.2014 г. от Б. Величкова е подала заявление до НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от КСО. Към него е приложена Заповед 098/06.10.2014 г., издадена от осигурител Д.Г.Строй ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.София, за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 06.10.2014 г., на основание чл. 71, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/. С разпореждане 214-00-5892-1 от 16.10.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Величкова е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 06.10.2014 г. до 05.09.2015 г. в размер на 14, 85 лв. дневно. Извършена през 2018 г. и 2019 г. проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ - София град на осигурителя Д.Г.Строй ЕООД е приключила с констативен протокол КВ-5-21-00673548/18.09.2019 г. В същия и съгласно предоставената информация от страна на компетентните институции Национална агенция за приходите и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", е отразено следното: При извършена проверка в Търговския регистър /ТР/ е констатирано, че с Решение 1 от 04.08.2005 г. по ф. д. 8627/2005 на Софийски градски съд е регистрирано дружество Д.Г.Строй ЕООД, със собственици на капитала и управляващи Г. Ников и Д. Дочев. На 08.05.2012 г. в ТР за едноличен собственик и управител на дружеството е вписан И. Димитров, като съгласно данни от ТР, лицето е собственик/управител общо на 8 дружества. За Димитров са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови правоотношения с различни дружества за периода 2004 г. - 2015 г., съгласно които лицето е заемало длъжности "кофражист", "ниско квалифициран работник в строителството", "общ работник", "охранител", "работник строителство", "бояджия сгради". От страна на Д.Г.Строй ЕООД, съгласно Наредба 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, в компетентната ТД на НАП са подадени уведомления за сключване/прекратяване на 342 бр. трудови договори с 280 лица, като договорите са сключени за периода от м. 02. 2007 г. до м. 04. 2019 г. вкл. За наетите лица за цитирания период са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с вид осигурен "01"- за работещи по трудови правоотношения, с осигурителен доход от средния до максималния осигурителен доход (съгласно ЗБ на ДОО за съответните години). Подавани са данни с декларация обр. 1 на едни и същи дати през 2017 г. - 2018 г. за периоди от 2012 г. до 2016 г. за голям брой лица с вид осигурен "14"- за работещи без трудови правоотношения с осигурителен доход близък или равен на средния осигурителен доход (съгласно ЗБ на ДОО за съответните години). Установено е, че в ТР не се визуализират публикувани годишни финансови отчети за дейността на дружеството от 2011 г. до момента. При извършена справка в "Регистър Приход" в информационната система на НОИ е установено, че за периода от месец ноември 2010 г. до месец март 2019 г. вкл. няма данни за внесени осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като към датата на проверката задълженията за наетите по трудови правоотношения лица са в размер на 232 815, 61 лв. (изчислен по подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в ТД на НАП). Констатирано е, че от страна на Д.Г.Строй ЕООД са подадени в ТП на НОИ - София град приложения с попълнени данни и ползване права за временна неработоспособност в размер на 40 475, 03 лв., отнасящи се за 10 лица. От дружеството са наемани лица за кратък период от време, като след прекратяване на правоотношението си, същите са подавали заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица. При осъществената на 13.09.2019 г. проверка на място от контролните органи на ТП на НОИ - София град на адреса вписан в ТР за седалище на дружеството гр.София, [жк], [улица], не е открит управител или представител на дружеството, не е установена табела или указателни знаци за наличие на лице с наименование Д.Г.Строй ЕООД. С писмо изх. 1043-21-625#3/11.06.2019 г. до ТД на НАП - София град е изискана информация относно упражняваната от Д.Г.Строй ЕООД търговска дейност, подаваните годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, годишни финансови отчети, регистрирани търговски обекти и фискални устройства, регистрираните обороти, както и дали лицата за които от страна на дружеството са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са упражнявали трудова дейност в дружеството. Във връзка с това е постъпил отговор вх. 1043-21-625#4/18.07.2019 г. от ТД на НАП - София град, в който е посочено, че има данни за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи за периода от 2010 до 2012 г. вкл., няма данни за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2013 до 2018 г. вкл., дружеството няма регистрирани фискални устройства, няма отчетени обороти. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 01.01.2014 г. - 31.03.2019 г. са подавани по интернет с КЕП на името на И. Димитров. До наетите по трудови правоотношения лица са изпратени писма за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44-46 от АПК, с цел изясняването на факти и обстоятелствата, свързани с възникването на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, но лицата не са се явили, за да дадат сведения и пояснения. В резултат на извършената проверка на Д.Г.Строй ЕООД контролните органи са приели, че дружеството не е извършвало търговска/стопанска дейност, която да поражда необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение, поради което и спрямо назначените в периода 2013 г. - 2019 г. лица не е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. При невъзникнало осигурително правоотношение осигурителните вноски не са дължими. Предвид това, на осигурителя Д.Г.Строй ЕООД на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00673555/18.09.2019 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2019 г. вкл., в това число и за Б. Величкова. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ, в рамките на предоставената им от закона компетентност, за служебно заличаване по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29.12.2.0015 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на Д.Г.Строй ЕООД за указания период, включително за Величкова за периода от 18.09.2014 г. до 05.10.2014 г., послужили при преценката на правото на ПОБ, са заличени. След приключилата проверка и заличаването на данните в РОЛ, с разпореждане 214-00-5892-2/27.11.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане 214-00-5892-1/16.10.2014 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а КСО. С разпореждане 214-00-5892-3/27.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. Издадено е и разпореждане 214-00-5892-4/27.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено лицето да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 06.10.2014 г. до 05.09.2015 г. в размер на 3430, 35 лв. /три хиляди четиристотин и тридесет лв. и 35 ст. / - главница. Разпорежданията са оспорени по реда на чл. 117 от КСО с отделни жалби, като жалбите са разгледани в едно общо производство по чл. 117 от КСО във вр. чл. 32 от АПК. С обжалваното в настоящото производство решение 1040-21-78/20.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град са потвърдени разпореждане 214-00-5892-2/27.11.2020 г. и разпореждане 214-00-5892-3/27.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като са разгледани всички наведени от страна на жалбоподателя възражения и са изложени подробни мотиви по всяко от тях. Жалбата срещу разпореждане 214-00-5892-4 от 27.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е приета за частично основателна по отношение на искането за погасяване по давност на вземането на НОИ за периода от 06.10.2014 г. до 31.12.2014 г. включително. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 54а от КСО недължимо. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице , съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Издадените актове от органите на НОИ правилно са били ценени от административния съд като законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Неоснователно е твърдението на пълномощника на жалбоподателката, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл.54ж, ал.1 и ал.2 от КСО може да стане само в сроковете по чл.102, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.99, т.2 от АПК, или в тримесечен срок от узнаване на нововъзникналото обстоятелство. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. Няма изискване и съответното лице да бъде уведомявано във връзка с отправеното задължително предписание и заличаването на данните. С оглед на изложеното твърденията на пълномощника на жалбоподателката за непълноти в специалния закон са неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, но само за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Разноските за първоинстанционното производство са присъдени, поради което претенцията на ответника по касация в тази част е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение