Решение № 17051 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2011 г.

Решение № 17051 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Себат Хайредин Осман от с. Звенимир, Община Главиница, Област Силистра, срещу решение № 94 от 7.12.2010 г. по адм. д. № 194/2010 г. на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 115 от 10.09.2010 г. на началника на РУ "Полиция" - Тутракан, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до отпадане на основанието за това. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед недопускане на поисканата съдебно-психиатрична експертиза. Ответникът не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Оспорената пред съда заповед е издадена с оглед установени данни, че жалбоподателката страда от психично заболяване. По преписка рег. № 5184 от 10.09.2010 г. по описа на РУП - Тутракан на основание чл. 49, ал. 1 АПК е назначена психиатрична експертиза, въз основа на заключението на която е направен извод за невъзможността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Счетено е от административния орган, че лицето не отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил въз основа на данните в преписката, че административното производство е образувано по повод подадена жалба от Себат Осман и проведени две срещи с полицейски инспектор на 18.08.2010 г. и 20.08.2010 г., при назначена специализирана психиатрична експертиза, която след извършен преглед дала заключение, че жалбоподателката страда от психично заболяване. Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административни мерки: по т. 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката не отговаря на медицинските изисквания, изложил е мотиви, че след като законодателят дава възможност да се отнеме свидетелството за правоуправление при видимо установяване, че водачът на МПС не отговаря на медицинските изисквания, на по-голямо основание свидетелството за правоуправление следва да се отнеме, когато въз основа на допусната експертиза в административното производство е установено медицинското състояние на лицето. Поради това е прието, че са ирелевантни твърденията на жалбоподателката, че не е наказвана като водач на МПС за допуснати нарушения по ЗДвП. Жалбоподателката счита, че административната преписка е образувана без основание, по повод подадени от нея жалби и сигнали, което в случая не е най-същественото. Основателни са твърденията в жалбата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката е оспорила пред съда заключението на експертизата в административното производство и не й е дадена възможност да събере доказателства във връзка с оспорването. Поради предвиденото в закона основание, свързано с гарантиране на сигурността и безопасността на движението на всички участници в движението, за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на медицинската негодност от съответните служители без да е необходимо притежаване на специални знания. Но след като заповедта е издадена само въз основа на медицинска експертиза пред административния орган, следвало е да се даде възможност на жалбоподателката за оспорването й в съдебното производство. Заповедта не е мотивирана с фактически обстоятелства и констатация, че жалбоподателката видимо не отговаря на медицинските или психологическите изисквания за управление на моторно превозно средство, такива констатации не са направени при управление на МПС, но с оглед превантивната функция на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б."а" от ЗДвП, при направеното оспорване на основанието за издаване на заповедта, съдът е следвало да изясни въз основа на поисканата експертиза във връзка с психическото състояние на жалбоподателката има ли пречки да управлява моторно превозно средство, които да представляват опасност за движението и има ли видими прояви от които да се направи подобен извод. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение