Решение № 1043 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. от гр. Сливен, чрез процесуалния представител адв. Иванова, срещу Решение 1379 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 180/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЧР-СП-337 от 07.03.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции. Ответникът председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. С., против заповед ЧР-СП-337 от 07.03.2024 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с неподадено заявление от служителя за възстановяване в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в отдел "Административно обслужване" при Областно пътно управление Сливен, считано от 07.03.2024 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма и съдържание на акта, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда за безспорно по делото, че жалбоподателката не е упражнила правото си предвидено в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, тъй като в посочения срок същата не е изявила желание да бъде възстановена на предишната й длъжност, поради и което в заповедта е посочено правилно и съответното правно основание за издаването й, а именно чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема също така за безспорно по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед длъжността финансов контрольор , заемана от жалбоподателката преди прекратяване на служебното й правоотношение с обявената за нищожна заповед ЧР-СП-813/24.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ, не е съществувала в щатното разписание на Областно пътно управление Сливен. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 103, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл съдът обоснова извод, че в процесния случай се прекратява правоотношението между административния орган и съответния служител, без значение каква точно длъжност е заемал последния, както и че няма изискване, респ. не е налице задължение за административния орган да посочи в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение конкретно заеманата от служителя длъжност. Според съда в случая следва да се приеме, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, тъй като съдържа всички необходими реквизити, включително и това, че в нея е посочен рангът, който е имала жалбоподателката, като дори да се приеме, че би било по точно в заповедта да се впише, че С. е заемала длъжността финансов контрольор , а не главен експерт , то това не би могло да обоснове незаконосъобразността на заповедта, до степен да бъде отменена на това основание. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, както и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, доколкото по делото безспорно се установява, че жалбоподателката не е упражнила правото си по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и в указания в разпоредбата срок не е изявила желание да бъде възстановена на предишната й длъжност след отмяна от съда на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, което обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката. Неправилен обаче е решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед във връзка с основания спорен по делото въпрос, свързан с посочената в акта длъжност главен експерт . От приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е заемала длъжността финансов контрольор в Областно пътно управление Сливен, като със заповед ЧР-СП-813/24.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ е прекратено служебното й правоотношение на длъжност финансов контрольор . Цитираната заповед е обявена за нищожна с решение 292/31.07.2023 г., постановено по адм. дело 407/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, оставено в сила с решение 2035/21.02.2024 г., постановено по адм. дело 10021/2023 г. по описа на ВАС. След постановяване на решението на ВАС жалбоподателката не се е явила да заеме предишната длъжност в законоустановения срок, поради и което е издадена процесната заповед, с която се прекратява служебното й правоотношение на длъжност главен експерт . По делото се установява също така, че към датата на издаване на процесната заповед длъжността финансов контрольор не е съществувала в щатното разписание на Областно пътно управление Сливен. При така установеното по делото необосновано съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при прекратяване на правоотношението е без значение каква точно длъжност е заемал служителят. Това е така, тъй като когато се отмени заповед за прекратяване на служебно правоотношение се възстановява съществуващото преди издаването й служебно правоотношение, което в конкретния случай по отношение на жалбоподателката е било на длъжност "финансов контрольор , а не на длъжност главен експерт , която не е била заемана от нея. Възможността за възстановяването на заемана длъжност от служителя при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение не е равнозначно на възникване на ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато, поради и което е недопустимо в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл да се прекрати едно несъществувало правоотношение по различна от заемана длъжност, т. е. законът въвежда презумпция, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която впоследствие е отменена, не прекъсва това правоотношение. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което, за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, като в случай обаче на неявяване на служителя в законоустановения срок следва да бъде прекратено именно това съществуваща служебно правоотношение, което в конкретния случай е възникнало за длъжността финансов контрольор , а не главен експерт . Този извод следва и от нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, която използва израза предишна длъжност , а не която и да е длъжност в съответната администрация. В конкретния случай следва да се има предвид също така, че при наличието на уредената в чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл презумпция за непрекъснатост на служебното правоотношение ирелевантно е обстоятелството дали към момента на издаване на оспорената заповед длъжността финансов контрольор е съществувала в щатното разписание на Областно пътно управление Сливен. В подкрепа на това е и константната практика на ВАС, съгласно която направените промени в длъжностното разписание са без значение за възстановяване на незаконосъобразно уволнен служител, както и не водят до извод за наличие на предпоставки за неспазване на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции 70 лева внесена държавна такса за касационната инстанция и 1 000 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024 г., както и 1 000 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.04.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,