Решение № 3 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 903/2010 г.

Решение № 3 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 903/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е образувано по молба на [фирма] - [населено място] с искане да се отмени постановеното по гр. д. № 23 469/2009 г. на СРС, 62 с. решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят поддържа, че следствие нарушаване на съдопроизводствените правила, е лишен от правна защита и възможност да участва в делото - съдът неправилно е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК, насрочил е делото, без да спази 30-дневния срок за отговор на исковата молба, поради нередовното връчване на съобщението за изготвяне на решението, молителят и досега не е уведомен за същото. В Заявление от 15.I.2010 г. до СРС е посочил, че е узнал за решението. Иска същото да се отмени и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] -[населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и провери данните по делото, приема следното: Тъй като молбата за отмяна е подадена на 8.VII.2010 г. и молителят поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, следва да се приеме с оглед изявлението му, че е узнал за решението към 15.IХ.2010 г., че същата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, затова е допустима. С Решение, постановено в съдебно заседание на 9.VII.2010 г. по гр. д. № 23 469/2009 г. на СРС, 62 с., без да изложи съображения, съдът е осъдил [фирма] -[населено място] да плати на [фирма] -[населено място] 862.55 лв., със законната лихва от 8.V.2009 г. и разноски 1725 лв. Когато съобщението до молителя, че може да подаде писмен отговор, изпратено на адрес: [населено място], р-н "О. ", ул. "П. В. " № 14, ет. 2, се е върнало невръчено, със забележка: "на посочения адрес няма и никога не е имало фирма, по сведения, дадени от Н. Л. Д., жив. на същия адрес", съдът в разпоредително заседание на 27.V.2009 г., е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание на 18.VI.2009 г. и за ответника е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК. По този ред е призовал ответника и в следващите съдебни заседания, проведени на 2.VII.2009 и 9.VII.2009 г., като в последното съдебно заседание е произнесъл решението. В представеното от ищеца Удостоверение от 8.V.2009 г. по ф. д. № 8062/1996 г. на СГС, е посочено, че вписаното седалище и адрес на управление на [фирма], е[населено място], р-н "О. ", ул. "П. В. " № 14, ет. 2. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът по делото е призован в първоинстанционното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Призоваването на търговец се извършва на последния вписан в търговския регистър адрес на управление, който съгласно посоченото Удостоверение по ф. д. № 8062/1996 г. на СГС, е[населено място], р-н "О. ", ул. "П. В. " № 14, ет. 2. За да се приложат към делото призовките и книжата и да се смятат за редовно връчени, трябва търговецът да е променил адреса си, без да изпълни задължението си за вписване на това обстоятелство. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че това е адресът, който търговецът е сочил неколкократно - следователно не е налице фактическа промяна на адреса на търговеца, която той да не е заявил за вписване в търговския регистър. Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че призоваването на молителя (ответник по делото) в първоинстанционното производство, е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което той е бил лишен от възможност да участва в делото. Налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение