Решение № 12887 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2019 г.

Решение № 12887 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Попминчев в качеството му на управител на "Мегатрейд Експрес" ООД, със седалище и адрес гр. София, ж. к. "Сухата река", ул. "Самуилец" № 11 срещу решение № 1128/27.09.2019 г. постановено по адм. дело № 423/2019 по описа на Административен съд – София област. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание процесуалните представители на дружеството заявяват, че поддържаТ касационната жалба. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде изцяло уважена жалбата. Представят писмени защити като в същите е направено искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба "Вивиан 2007" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Аракчиева в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. При изложени съображения прави искане за отхвърляне на жалбата срещу обжалвания съдебен акт като неоснователна и недоказана и да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно по мотивите изложени в него. Претендира присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалбата на "Мегатрейд Експрес" ООД, срещу решение № 1225 от 1.11.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-611/2018 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Вивиан 2007" ЕООД. С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена, като е приет за законосъобразен обжалвания акт постановен от КЗК. Въз основа на доказателствата по делото, както и на тези събрани в хода на производството пред съда е прието, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, при изискуемите кворум и писмена форма и съдържа нужните реквизити, както и че не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. Съобразно съдържанието на акта на КЗК е прието, че е надлежно мотивиран. На последно място е установено, че не е налице нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и по чл. 29 от ЗЗК Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Обоснован е решаващият извод на Административен съд – София област за постановяване на административния акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК се забранява предлагането на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата т. е. в нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е регламентирана форма на имитация, която се постига чрез наподобяване по един друг начин на елементи или на цялостния външен вид на продукт, респективно услуга. Формата на изпълнителното деяние по ал. 1 е предлагане на стока или услуга, която може да заблуди потребителя относно производителя на стоката. Основният спорен въпрос по делото е, дали предлаганите хартиени изделия от "Мегатрейд Експрес" ЕООД са имитирани от "Вивиан 2007" ЕООД. В изложените мотиви на съдебното решение, при извършен подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, първоинстанционния съд обосновано и законосъобразно е направил извода за липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Вярно е, че от доказателствата по делото и направените сравнения са установени прилики между двата дизайна на стоките. Но правилно е прието, че предлаганите от "Мегатрейд Експрес" ООД хартиени изделия се предлагат и от други доставчици, това е така с оглед спецификата на дейност на този бранш, тъй като се касае за бързооборотни стоки, който се предлагат в прозрачни опаковки, в голямо количество, без означения на производител и търговски марки. Също така тези изделия не са достъпни в магазинната мрежа, а се предлагат единствено на едро, чрез интернет сайтове, които се доставят чрез дистрибутори, а не директно на съответния краен клиент, като последните нямат пряк визуален контакт с хартиеното изделие. Следователно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК дефинира имитацията на база характеристики на конкретен продукт. Основният елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма както се посочи по-горе в мотивите е свързан с възможността предлаганият продукт да доведе до заблуждение у потребителя. Константната практика приема, че при преценката дали е налице вероятност от объркване, правоприлагащият орган трябва да се фокусира върху цялостното впечатление създавано от съответните знаци, изображения или форми. Високата степен на сходство на промишления дизайн на стоките не влече непременно извод за допуснато нарушение по специалния Закон за защита на конкуренцията. Безспорно не всяка прилика между два конкуриращи се продукта се определя от законодателя като имитация. В случая по отношение на хартиените изделия не е налице каквато и да било вероятност от объркване. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение и по общия текст на чл. 29 от ЗЗК на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че по реда на развилото се производство пред КЗК е налице възможност за търсене на защита по Закона за марките и географските означения. Настоящият съдебен състав приема, че защитата на правата на индустриалната собственост по ЗМГО е различна и не се конкурира със защитата от нелоялна конкуренция. КЗК е национален орган по конкуренцията, на който изрично е възложено да прилага ЗЗК, да следи за извършването на нарушения по този закон и да налага предвидените в него санкции. В този смисъл независимо дали определено поведение влиза в противоречие със ЗМГО, КЗК е компетентна да изследва единствено дали е извършено нарушение на конкурентното законодателство. Следователно защитата по ЗМГО е различна от тази защитата по ЗЗК, поради което за настоящото производство са неотносими споровете между дружествата относно правата на интелектуалната собственост. По изложените съображения Върховният административен съд, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника "Вивиан 2007" ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по договор за правна помощ от 817044, от който е видно, че същите са заплатени в брой и представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение