Решение № 4005 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2015 г.

Решение № 4005 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез юрк. Кулинова против Решение № 7426 от 3.12.2014 г. по адм. дело № 10345/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 4974 от 24.07.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на Тагрид Разуки Уахиб и децата и Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, граждани на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при съобразяване с дадените в съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответниците - Тагрид Разуки Уахиб, Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Тагрид Разуки Уахиб, Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар срещу Решение № 4974 от 24.07.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата срещу административния акт в частта му, с която е постановен отказ да се предостави статут на бежанец на жалбоподателите, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В частта му, с която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут е отменил обжалваното пред него решение на зам. председателя на ДАБ, като административната преписка е върната на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания дадени от съда, която част на решението се обжалва пред настоящата инстанция. За да постанови отмяна на решението на административния орган съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въз основа на актуалните данни в справка с вх. № 01-11503 от 1.10.2014 г. за обществено-политическата обстановка в страната на произход - Ирак, при възприети критерии, дадени с Решение от 30.01.2014 г., по дело № С-285/12 на Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д", на понятието "въоръжен конфликт", съдът е направил извод за наличие на такъв в Ирак. Съдът е счел, че е налице реална заплаха за търсещите убежище на територията на Ирак за живота и здравето им, пред вид наличието на въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд се е позовал и на представеното в съдебното производство писмо от представителството на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България от 13.11.2014 г., съгласно което Тагрид Разуки Уахиб, Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар имат бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия., което основава обсъждането от административния орган и наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 10 от ЗУБ. Решението на Административен съд София-град в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно е прието от административния съд, че ситуацията в Ирак следва да се възприеме в светлината на тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, което дава правомощие на съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут да преценяват силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната. Въз основа на цитираната актуална информация за действията на "Ислямска държава" и реакцията на международните сили съдът е приел, че степента на безогледното насилие в Ирак е висока. Първоинстанционният съд не е отчел обаче обстоятелството, че ситуацията в различните региони на Ирак е различна. В случая от значение е каква е ситуацията в тази част на страната, от която идват кандидатите за закрила, при което необоснован се явява извода, че спрямо жалбоподателите са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, биха били изправени пред реален риск на заплаха за живота и здравето им. Към момента на подаване на последващата молба и постановяване на обжалвания отказ за чужденците не е съществувала реална опасност от тежки посегателства срещу личността им като граждански лица, като изводите, че понастоящем вътрешната ситуация в страната по произход сочи на насилие, произтичащо от разрастващ се вътрешен въоръжен конфликт, и това е основание за приложение на чл. 9 от ЗУБ са неподкрепени с доказателства. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Липсват доказателства територията на областта и града, от който идват кандидатите - град Вавилон и провинция Бабил да е част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие вътрешен въоръжен конфликт. Такива данни не са представени на административния орган, административният съд не е събрал, а настоящата инстанция не може да ги събере служебно. Въпреки обстойното изложение относно ситуацията в Ирак като цяло, решението, в частта с която отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ е отменен, се явява необосновано. Стандартите на във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт. с оглед личното положение на заявителите. Първоинстанционният съд е направил и извод, че административният орган следва да провери и прецени обстоятелствата, дали действително жалбоподателите са получили статут на бежанец, предоставен в Сирия по мандата на ВКБООН, кога е станало това и валиден ли е статутът към момента. Това обстоятелство действително не е било известно на административния орган, но същото е неотносимо към предоставянето на хуманитарен статут, в която част е отменено решението на административния орган. Това е така, защото разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ извежда основание за предоставяне на статут на бежанец на търсещите закрила, за които е признат такъв по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Евентуалното му разглеждане от административния орган се следва при последваща молба, тъй като оспореното пред съда решение е потвърдено в частта, съдържаща отказ за предоставяне на статут на бежанец с влязло в сила решение. С оглед изложеното решенето в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, а жалбата на Тагрид Разуки Уахиб, Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, граждани на Ирак, против решение № 4974 от 24.07.2014 г. на заместник председателя на ДАБ, в частта му, с която им е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение