Решение № 4720 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2016 г.

Решение № 4720 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"–Л., против решение № 7455 от 30.11.2015 г. постановено по адм. дело № 520/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № Т-609/19.11.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., потвърдена с решение № РД-01-710/17.12.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. -град и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие на нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът – С. Г. И., чрез пълномощника си адв. Т., в качеството му на особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № Т-609/19.11.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., с която е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015 г. на С. Г. И. и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно с мотивите на оспореното решение. Установено е по делото, че с молба-декларация от 28.10.2014 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Л. С. И. е поискала отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В декларацията е посочила, че в обитаваното от нея жилище живее с брат си И. Б. и че притежава земеделска земя – 1 дка в [населено място], с барака, като няма вода, няма ток и няма условия за живот. В социалния доклад от 17.11.2014 г. е отразено, че И. не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП – притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Тази заповед е оспорена по административен ред и жалбата е отхвърлена с мотивите, че съсобственият имот може да бъде източник на доходи. Посочено е, че в закона не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани. При установената с доказателства собственост на недвижим имот – справка в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", само на това основание жалбата по административен ред е била отхвърлена. С посоченото по-горе решение на Административен съд – София-град е отменен отказа на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3-то от АПК е изпратена преписката на директора на ДСП - Л., който да реши въпроса по същество, като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че социалната анкета, извършена от социалните работници е формално изготвена, без да се провери възможността за добиване на доходи от притежавания от И. имот в [населено място]. Прието е още, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е лице с трайно намалена работоспособност и че основният й доход е от пенсии. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП само наличието на недвижима собственост не е достатъчно условие да се откаже социална помощ – заложеното от законодателя допълнително условие е да е възможно тази собственост да бъде източник на доходи на различни правни основания: продажба, наем, ползване и т. н. От писменото заключение на вещото лице С. К., изпълнила назначената по делото съдебно-техническа експертиза, обаче било видно, че имотът, за който се твърди, че е собственост на жалбоподателката се намира в местност "Санаториума", подместност на вилна зона "Приплат" – [населено място], но няма документи за собственост, като единственото доказателство, удостоверяващо, че тя е притежателка на 1/2 от имота е попълнената от нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ, както и разписният лист към последния действащ кадастрален план преди одобряването на кадастралната карта, като в одобрената кадастрална карта като собственици са вписани други лица. В заключението е било посочено още, че в разписния лист към последно действащия кадастрален план, имотът е записан на наследниците на Г. Б. и в подадената през 1998 г. декларация той е деклариран като 1/2 съсобственост с брата на И. – И. Б.. Процесният имот е с площ 1983 кв. м., като в кадастралната карта е отразен, като два имота, които са собственост на други лица. Установено е още, че същият имот не е отразен в одобрената кадастрална карта, поради което без тази предпоставка и без да се установи дали И. е собственик на имота, той не може да бъде предмет на възмездна сделка. По отношение на цената на имуществото, вещото лице е посочило, че пазарната цена на имот във вилна зона "Приплат" е между 15 и 45 евро за кв. м., но в случай, че бъде разрешен спорът за собствеността, то стойността на конкретния имот ще бъде 44 000 евро или за $ от него И. би следвало да получи 22 000 евро. По отношение на състоянието на имотът вещото лице, което е било на оглед на място е изложило, че местността "Приплат" е извън регулация, като до имуществото на И. няма път, най-близката улица е на около 300 м., но тъй като съседните имоти са изоставени, то пътеките до него са изцяло обрасли и непроходими при зимни условия, няма вода и канализация, като предназначението му е вилен имот, но е необходимо да бъде облагороден – както дворното място, така и пристройката, която не може да се ползва по предназначение. Вещото лице е посочило още, че в района няма търсене на имоти, както и че сградата в него не е в състояние за ползване, поради което поради спора за собственост, липсата на включването му в одобрената кадастрална карта, липсата на търсене на имоти, невъзможността да се стигне до него и невъзможността да се живее в сградата, имотът не може да бъде продаден и даван под наем. В този контекст са и дадените от свидетеля И. Б. показания пред първоинстанционния съд. Предвид така констатираното административният съд е приел, че отказът на директора на ДСП – Л. е незаконосъобразен, тъй като притежаваното от И. съсобствено имущество не може да носи доходи, поради което е отменил процесната заповед. Така обжалваното решение е правилно. Правилно Административен съд – София-град е приел, че само по себе си обстоятелството, че С. И. притежава идеална част от недвижим имот в [населено място], не може да обуслови направения от касационния жалбоподател отказ. Необходимо е да бъде установено, че обективно е възможно от него да бъдат получавани доходи. Изразеното в решение № РД 01 – 710/17.12.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. -град становище, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не е предвидено изискването от имота реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно такива доходи да бъдат получавани е правилно тълкуване на разпоредбата, но е неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП в процесния случай, защото в административната преписка не се съдържат никакви доказателства, че притежаваният от С. Г. И. недвижим имот в [населено място] обективно (а не хипотетично) може да бъде източник на доходи. Вещото лице С. К. в представеното от нея писмено заключение по назначената от Административен съд – София-град съдебно – техническа експертиза е описала, че имотът е с площ 1983 кв. м., извън регулация, до него няма път, най – близката улица е на 300 м., съседните имоти са изоставени и пътеките са обрасли и непроходими при зимни условия, в имота няма вода и канализация. В заключението е посочено, че предназначението на имота е вилна зона, но той може да се ползва, като такъв само след облагородяването, както на дворното място, така и на постройката, която не може да се ползва по предназначение. Според СТЕ имотът на И., както и нейната полагаща се част не може да носи доходи в състоянието, в което се намира в момента на посещението от вещото лице, както и заради неизяснената собственост. В т. 6 от заключението е отразено, че в момента търсенето на вилни имоти е слабо, а в територията, в която попада имотът на жалбоподателката има предлагане на урегулирани парцели, които са на пазара от 2014 г. и до момента не са закупени, а за да може да бъде продаден имотът на И. е необходимо да бъде изработен ПУП и да бъде включен в обхвата на регулационния план. Заключението на вещото лице С. К. не е опровергано, нито пък е било оспорено от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. Касационната жалба е основана на неподкрепеното с никакви доказателства твърдения, че имотът може да бъде продаден или отдаден под наем. Очевидно това е твърдение за хипотетична възможност от този имот да бъде получена някаква парична сума. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице изключващото правило по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и е необходимо да съществува обективна, а не хипотетична възможност за еднократен доход или за регулярно получавани доходи от недвижимия имот. Правилото на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП предвижда, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В този смисъл размерът на доходите от движима или недвижима собственост служат за основа на правните изводи по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно, ако доходите от притежаваната движима или недвижима собственост са или биха могли да бъдат в размер, по-нисък от определения диференциран минимален доход за отопление, лицето, респ. семейството, има право на целева помощ за отопление. И обратно – ако тези доходи, самостоятелно или заедно с доходи на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход за отопление, е обстоятелство, което изключва правото на целева помощ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, т. е. това обстоятелство е правоизключващ юридически факт и поради това следва да бъде доказано в административното производство по правилата на чл. 35 – 46 от АПК, ако в друг нормативен акт не е установен специален ред за доказването на този факт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,