Решение № 2954 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби на Н. Каменов от гр. Згориград, действащ чрез пълномощниците си адв. Н. Миланова и адв. Н. Николов, против Решение 236 от 19.07.2021 г. и Решение 309 от 07.10.2021 г., постановени по адм. дело 139/2021 г. по описа на Административен съд Враца. В касационните жалби са изложени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебните решения поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Враца, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Цветкова, представя писмени отговори и по двете касационни жалби, в които оспорва тяхната основателност. Намира първоинстанционните решения за правилни, поради което иска оставянето им в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решенията са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. По отношение на първата касационна жалба: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-06-9-2 от 18.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Каменов против Разпореждане Ц-2175-06-66/6 от 21.12.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а и чл. 114, ал. 1 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отменено разпореждане [номер] от 17.09.2016 г. и последващите го, като е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. От фактическа страна е установено, че Н. Каменов е подал заявление с вх. 2113-06-1120 от 18.08.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер] от 17.09.2016 г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161.38 лева, считано от 18.08.2016 г., съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, в минимален размер, до определяне на размера й по реда на КСО, а впоследствие с разпореждане [номер] от 29.11.2016 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца е определена в размер на 492.92 лева, считано от 18.08.2016 г. Впоследствие е издадено Разпореждане Ц-2175-06-66/6 от 21.12.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отменено е разпореждане [номер] от 17.09.2016 г. и последващите го, и е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99 ал. 1 т. 2, б. а и чл. 114, ал. 1 от КСО. Основание за това е постъпила информация от осигурителя Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД. Пенсионният орган е приел, че при отпускане на пенсията, от лицето е представено Удостоверение образец УП-30 217 от 01.08.1995 г., издадено от Челопеч ООД, за положен стаж, като подземен копач за времето от 15.01.1973 г. до 18.05.1974 г., от 01.08.1974 г. до 01.10.1974 г. и от 01.01.1975 г. до 20.09.1975 г., които не са отразени в трудовите книжки, представени от жалбоподателя - заявител. След служебно изясняване от осигурителя Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, правоприемник на Челопеч ООД, с писмо изх. 0956/26.11.2020г., същият уведомява ТП на НОИ Враца, че липсва информация за действително положен стаж от лицето в разплащателните ведомости за посочените периоди в рудник Челопеч. Удостоверението, образец УП-30 217 от 01.08.1995г., не е издадено от Челопеч ООД, чийто правоприемник е Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД и не е регистрирано в регистъра на издадените удостоверения УП-3 на дружеството. В писмото се съобщава, че в архива на трудовите досиета на дружеството е налично досие на лицето, от което е установено, че същият е работил на длъжност подземен крепач само за периода от 06.06.1983 г. до 03.10.1983 г., за което е изготвено Удостоверение, образец УП-3 1688 от 24.11.2020 г., изпратено на ТП на НОИ Враца. Предвид наличните доказателства, към датата на заявлението (18.08.2016 г.), е прието, че жалбоподателят има навършена възраст [възраст] и съгласно чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 36 г. 09м. и 28 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 год. при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират през 2016 г. при навършена възраст 52 год. и 10 месеца за мъжете, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Административният орган е приел, че Н. Каменов не отговаря на изискването да има 10 год. осигурителен стаж при условията на първа категория труд, в какъвто смисъл е и постановено процесното разпореждане. Същото е оспорено пред директора на ТП на НОИ Враца, който с Решение 1012-06-9-2 от 18.02.2021 г. е оставил жалбата без уважение, като неоснователна. В решението си директорът на ТП на НОИ Враца е изложил аргументи, че с цел предотвратяване и ограничаване използването в пенсионното производство на документи или данни за осигурителен стаж или осигурителен доход с невярно съдържание в НОИ е създадена процедура извършване на определени действия при установяване осигурителен стаж, положен при осигурител, включен в т.нар. Регистър на рисковите осигурители, като Челопеч ООД е включен в този регистър. До директора на ОД на МВР Враца, сектор Икономическа полиция е изпратено писмо с изх. Ц1029-06-3980 от 23.12.2020 г. за извършване на проверка относно истиността и верността на представеното Удостоверение обр.УП-30 217 от 01.08.1995 г. Отказано е предоставяне на 3 - месечен срок на пълномощника на лицето за проучване на материалите по преписката, с мотив, че съгласно чл. 117 ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбата или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В ОД на МВР Враца е водена проверка по преписка вх. 369000-1920 от 29.12.2020 г., по която е образувано ДП 369зм-29 от 26.02.2021 г. по описа на ОД на МВР Враца (ДП 1075/21 г. на РП Враца), което на основание чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК е изпратено за възлагане на следовател при ОСлО-Враца при ОП-Враца с писмо изх. номер от 10.03.2021 г. От служебна справка за актуално състояние от Търговския регистър, се установява, че към 26.11.2020 г., представляващ Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД с [ЕИК] е лицето И. Гърков, който е и член на Съвета на директорите на дружеството. За изясняване на фактите по делото са разпитани и свидетели. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Върховният административен съд, шесто отделение, намира оспореното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за недопустимост и нищожност на съдебния акт. Налице е надлежно сезиране на съда, в предвидения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдебното производство е протекло при правилно конституиране на страните. Обжалваното решение е валидно. Същото е постановено от законен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано е и е подписано от съдебния състав. Ето защо доводите за нищожност на решението са неоснователни. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителния стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издадено от осигурителя, както и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, като съгласно ал. 3 от същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Необосновано административният съд е възприел доводите на пенсионния орган за незачитане на стажа, посочен в Удостоверение, образец УП-30 217 от 01.08.1995 г. От данните по делото е видно, че е образувано ДП 369зм-29 от 26.02.2021 г. по описа на ОД на МВР Враца (ДП 1075/21 г. на РП Враца). Това е станало след сезирането му от ТП на НОИ Враца за установяване истинността на Удостоверение образец УП-30 217 от 01.08.1995 г., издадено от Челопеч ООД. Не са представени данни за резултата от дейността на органите на МВР и по делото не е безспорно установено,че този документ е неистински. Административният орган и съдът приемат, че Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД е правоприемник на Челопеч ООД, но това не се потвърждава от вписаното в Търговския регистър. По партидата на Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД не фигурира като праводател дружество с ограничена отговорност (ООД) Челопеч . С оглед наведените от касационния жалбоподател възражения, при извършена от съда в касационното производство служебно справка в Търговския регистър се установява, че към 05.02.1996 г. е регистрирано Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) Челопеч , със собственик Министерство на промишлеността. Към дата 06.03.2007 г. са налице данни относно вписване на юридическо лице Челопеч майнинг ЕАД, със собственик Дънди Прешъс (Челопеч) Б.В., Нидерландия, с предшественици ЕАД Бимак България и Челопеч ЕООД България. По делото липсват категорични данни за правоприемството между Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД и Челопеч ООД, доколкото такива данни не се откриват на интернет страницата на Търговския регистър и не са събрани от първоинстанционния съд. В този смисъл, позоваването само на писмото от Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД, не изключва автоматично валидността на Удостоверение, образец УП-30 217 от 01.08.1995 г. Предвид горното, касационната инстанция намира, че в първоинстанционното производство не е установено по категоричен начин кои са субектите на осигурителните правоотношения и тяхната валидност. Въпреки обективираното твърдение в писмото от Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД за наличие на разплащателни ведомости за посочените периоди, досие на лицето и регистър на издаваните УП -3, същите не са представени с административната преписка, не са събрани от съда и не са подложени на самостоятелна преценка. С оглед служебното начало, установено в чл. 9, ал. 3 АПК, съдът следва да изясни спора от фактическа страна, съобразно правомощието си по чл. 171 АПК. Първоинстанционният съд не е указал на страните доказателствената тежест в производството, като не е извел необходимостта от прилагането по делото на документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Горното е довело до постановяване на съдебно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства и да приобщи по искане на страните относимите и допустими нови доказателства. На основание чл. 171, ал.3, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл.195 сл. ГПК за съда е налице процесуална възможност, при необходимост от специални знания относно установяване на спорните факти, да назначи съдебна експертиза, при която вещо лице да даде заключение относно наличните данни по спорните осигурителни периоди и категоризацията на труда съгласно приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като правнозначимите за законосъобразността на административния акт факти са останали неизяснени. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По отношение на втората касационна жалба срещу допълнителното Решение 309 от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело 139/2021 г. по описа на Административен съд Враца, съдът намира следното: С горепосоченото решение административният съд, по реда на чл.176 ал.1 АПК, се е произнесъл по искането на касатора за допълване на Решение 236 от 19.07.2021 г., постановено по първоинстанционното дело. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се констатира непроизнасяне по предмета на спора. По смисъла на чл. 176 АПК решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. Непълнотата на мотивите не е предмет на допълнителното решение по чл. 176 АПК. На допълване подлежи диспозитивът на решението, който именно е източник на сила на пресъдено нещо и в който се съдържа разрешението на спорното право. В производството по чл. 176 АПК е недопустимо излагането на нови мотиви по същество на спора, както е недопустимо и да се допълват мотивите, съдържащи се в решението. В конкретния случай съставът на първоинстанционния съд се е произнесъл по спора изцяло като е отхвърлил жалбата. Молбата за допълване на решението е основана на липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по доводите на оспорващия за материална незаконосъобразност на административния акт и по същество представлява искане за допълване на мотивите на съдебното решение. В случая не се установява, че част от спора е останал висящ и диспозитивът на решението се нуждае от допълване на основание чл. 176 АПК, тъй като с отмяната на процесния акт, предметът на първоинстанционното производство е изчерпан. Искането на оспорващия за допълване на решението представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, което не може да бъде преодоляно в производство по чл. 176 АПК. С искането се цели преразглеждане и пререшаване на спора в смисъла, посочен от жалбоподателя, което е недопустимо, тъй като спорът може да бъде пререшаван единствено по пътя на инстанционния контрол. По изложените съображения, решението, постановено по реда на чл.176 ал.1 АПК, като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,