Решение № 11079 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Х. срещу решение 50/17.01.2024 г., постановено по адм. д. 180/2023 г. по описа на Административен съд Разград (АС-Разград). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становището за необоснованост на съдебното решение и незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение на АС-Разград и оспорената Заповед РР-З-560/04.10.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Разград. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директора на Областна дирекция по безопасност на храните Разград (ОДБХ-Разград) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 50/17.01.2024 г., постановено по адм. д. 180/2023 г. по описа на АС-Разград е отхвърлена жалбата на Ю. С. Х. против Заповед РР-З-560/04.10.2023 г. на директора на ОДБХ Разград, с която на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ във връзка с чл. 138, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е заличена регистрацията по чл. 137 от ЗВМД на животновъден обект (ЖО) от вид ферма , вписан в регистъра на ОДБХ-Разград с ветеринарен регистрационен 7250-0200, находящ се в [населено място], общ. Разград, обл. Разград, [улица], УПИ LVIII, стопански двор, GPS координати: х: 43.34,38, у: 26.38,02, обезсилено е удостоверение за регистрация 101/32471/25.102016 г., издадено от директора на ОДБХ-Разград за този ЖО и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличие на фактическите и правни основания на приложимия материален закон. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Разград е обосновал извод, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт като издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства като детайлно е представил тяхното съдържание и приетата за установена въз основа на тях фактическата обстановка по спора, но при този анализ не е преценил правилно правното значение на всички факти, които е приел за доказани. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. По делото са събрани допустими и относими доказателства след разпределение на доказателствената тежест на основание чл. 170 от АПК, които обаче са обсъдени в нарушение на правилата на логическото мислене, които регулират дейността на съда по преценката на доказателствата и доказателствените факти, което води до необоснованост на съдебния акт и като краен резултат водят и до нарушение на материалния закон. Съгласно нормативната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 79а от допълнителните разпоредби на ЗВМД ползвател на ЖО е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост. В случая не е налице спор, че ЖО от вид ферма , вписан в регистъра на ОДБХ-Разград с ветеринарен регистрационен 7250-0200, находящ се в [населено място], общ. Разград, обл. Разград, [улица], УПИ LVIII, стопански двор, GPS координати: х: 43.34,38, у: 26.38,02, е собственост на Олимп ООД, но се ползва от Ю. С., който е един от съдружниците в търговското дружество и той като физическо лице е предприел действията по регистрация на ЖО по реда и при условията на чл. 137 от ЗВМД. Не е спорно и обстоятелството, че ЖО отговаря на всички ветеринарномедицинските изисквания за експлоатацията му, респективно отглеждането на животните в него. Оспорената пред АС-Разград заповед е издадена на правно основание 138, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, а като фактическо основание е посочено прекратяване на правото на ползване на обекта или при изтичане на срока на ползването му и са описани писмени едностранни и двустранни волеизявления на двамата съдружници в Олимп ООД лично и като законни представители на дружеството, направени са изводи относно породените от тези волеизявления правни последици, а именно настъпило прекратяване на договора за наем, представен при регистрацията на ЖО, като основание ползването му. В съответствие с установената съдебна практика административният съд е посочил, че в рамките на административното производство не може да се разрешава спор между страните по договора за наем, което е недопустимо и в съдебното производство по разрешаване на административноправен спор. Въпреки тази правилна гледна точка решаващият съд е обсъдил и на практика разрешил облигационния спор между страните по наемното правоотношение като е извел правни изводи относно наличието на основание за неговото прекратяване, включително и с обосноваване на две различни предпоставки за това: 1. изтичане на срока на предизвестие за прекратяване на срочен договор, който е трансформиран в безсрочен с изтичане на неговия срок и 2. системно неплащане на наемната цена. При това обсъждане са игнорирани възраженията на Ю. С. за наличие на спор между съдружниците относно начина на управлението на търговското дружество Олимп ООД, собственик на ЖО, наличието на спор относно имуществени права по отношение на ползването на ЖО, включително упражняване право на задържане и действието на отправеното предизвестие за прекратяване на договора за наем. Въобще не е съобразен при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК договор за наем на недвижим имот от 27.11.2023 г. (л. 166 от адм.д. 180/2023 г. по описа на АС-Разград), който е представен за установяване на съществуването на правно основание за ползване на ЖО и приет като неоспорено писмено доказателство по делото в открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 г. Действително при наличие на предпоставките на чл. 138, ал. 1, т. 3 от ЗВМД административният орган упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде акт за заличаване на регистрацията на ЖО и обезсилване на удостоверението за регистрация, но само ако се установи по несъмнен начин, че не е налице основание за ползване на ЖО, защото административен акт с подобно съдържание оказва пряко въздействие върху режима за отглеждане на стопанисваните в ЖО животни, респективно да застраши техния живот, здраве и безопасност, което да рефлектира и върху здравето на хората, околната среда или доведе до значителни икономически загуби. В този смисъл при наличие на гражданскоправен спор относно правото на ползване по отношение на ЖО, административният орган не е разполагал с правомощие да го разрешава (кредитирайки само позицията на трето лице на административното правоотношение) в противоречие с целта на закона, уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност и принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните. Анализът на доказателствата по делото през призмата на изложените от административния орган фактически основания за произнасянето на заповедта опровергава извода за наличие на предпоставките на чл. 138, т. 3 от ЗВМД и поради това, че са представени при условията на алтернативност, а не еднозначно. Като е достигнал до противоположен правен извод за липса на основания за отмяна на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата на касатора, съдът е постановил неправилно и необосновано решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът трябва да бъде решен по същество като на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК бъде отменена Заповед РР-З-560/04.10.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Разград По водене на делото пред двете съдебни инстанции касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 1770 лв., поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и липса на възражение за прекомерност има право да му бъдат възстановени от бюджета на ОДБХ-Разград в тяхната цялост. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение