Решение № 10685 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Генчев, лично и в качеството му на ЕТ А. Генчев, подадена чрез процесуалния представител адв. Вангелова, срещу Решение 130 от 13.07.2022 г., постановено по адм. дело 43/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата им против заповед З-77/01.02.2022 г. на кмета на Община Стралджа и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд не се основават от фактическа страна на надлежно събрани в административното производство доказателства, а на предположения за извършено строителсво, като се кредитират само показанията на свидетелите на ответника, но не и тези на жалбоподателя. Възразява се също така, че съдът е приел, че строежът е изграден след 2003 г. въпреки свидетелските показания и различните твърдения и неточности в експертизата, които са противоречиви. Според касаторите съдът не е отчел също така и липсата на мотиви в оспорената заповед относно търпимостта на процесния строеж, като допълването на мотивите на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт е недопустимо. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на направените съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Стралджа, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Канева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на А. Генчев, лично и в качеството му на ЕТ А. Генчев, срещу заповед З-77/01.02.2022 г. на кмета на Община Стралджа, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на А. Генчев, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Селскостопанска постройка, находящ се в УПИ I-531, с отреждане за производствени, складови, търговски нужди и фотоволтаична инсталация, кв. 61 по плана на [населено място], Община Стралджа. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че описанието на процесната постройка сочи на изградена в имота стопанска сграда, с предназначение складово помещение, която съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който страните и не спорят, че не е одобряван инвестиционен проект и издавано разрешение за строеж. Според административния съд вярно е определена и категорията на строежа пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква б от ЗУТ, предвид предназначението на сградата стопанска сграда, като видно от изображенията, приложени към заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза в сградата се съхранява селскостопанска техника. Дори да се приеме за допълващо застрояване към основната сграда в имота с предназначение Пункт за изваряване на ферментирали плодове, съдът приема, че това не променя категорията на строежа при тази хипотеза той следва да се определи отново като пета категория строеж, но по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква в от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа ексертиза и кредитирайки свидетелските показания на Н. Генчев и П. Проданов, съдът приема, че процесният строеж е изграден в периода 2008 г. 2009 г. По отношение на година на изграждане на процесния строеж съдът не кредитира свидетелските показания на Т. Генчева и Т. Железов, които сочат по-ранни години на изграждане на постройката, тъй като същите противоречат на заключението на вещото лице и на свидетелските показания на Генчев и Проданов, както и на вписванията в представените по делото документи за собственост единствената сграда, придобита от ЕТ А. Генчев е масивната сграда с предназначение Пункт за изваряване на ферментирали плодове, която съответства на застрояването в северозападната част на имота, отразено на план за регулация и застрояване /ПРЗ/ от 2021г. Според съда тази постройка е съответстваща и на отразената на кадастралния план на имота от 1986г. в северозападната част на имота, като друга постройка с означение МС на този план няма, както и вещото лице в заключението си също посочва, че постройките в северозападния ъгъл на имота складово помещение и пункт за изваряване на ракия не са предмет на делото. С оглед на изложеното съдът обсновава извод, че се касае за нов строеж, в западната част на имота, изграден след 31 март 2001г., за който са необходими инвестиционен проект и разрешение за строеж, а не за заварен търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ селскостопанска постройка" с приблизителни размери 36.30м./12.80м. и височина 5.80м., който попада в УПИ I 531, с отреждане за производствени, складови и търговски нужди и фотоволтаична инсталация, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесната постройка, в която се съхранява селскостопанска техника, е изградена в западната част на имота, като конструкцията и е от стоманени елементи, с ограждане от монолитен стоманобетонен цокъл и зидария от бетонови блокчета, над които ограждането е от профилирана поцинкована ламарина, а изграденият прокрив е двускатен с профилирана поцинкована ламарина. По делото се установявя също така, че строителството е извършено от жалбоподателя Генчев без разрешение за строеж и инвестиционен проект. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване селскостопанска сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаната в заповедта постройка не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка се явява обоснован извода на съда, че процесната постройка е изградена в периода 2008г. 2009г. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната пристройка е изградена в периода 2005 г. 2009 г. Това обстоятелство следва от установяванията на вещото лице и разпечатките от платформата на Google earth за процесния УПИ I 531, кв. 61, от които е видно, че през 2005 г. процесната постройка не е била изградена и не е била във вида, в който е описана в констативните актове и оспорената заповед. Съгласно заключението на вещото лице на изображението на процесния имот от 2005 г. се виждат само покривите на двете съществуващи към този момент постройки пункт за изваряване на ракии и складово помещение, които не са предмет на оспорената заповед, както и остатъците от основите на сграда Бригадирски лагер /каквото и е било първоначалното отреждане на УПИ I, кв. 61, по регулационния план, одобрен със заповед 52/14.07.1986 г., и впоследствие изменение в частта на процесния имот с последващи планове от 2000 г., 2020 г. и 2021 г./. Вещото лице установява също така, че едва в изображението на процесния имот от 2009 г. ясно се вижда покрива на процесната постройка. По делото се установява също така от представените документи за собственост, че при закупуването от касаторите през 2003 г. и 2015 г. на УПИ XI, УПИ XII 531 и УПИ I /сега обединени в нов УПИ I 531, кв. 61, съгласно заповед З-336/14.05.2021 г. на кмета на Община Стралджа/ е имало изградена само една масивна сграда в УПИ I с площ от 50 кв. м. и с предназначение пункт за изваряване на ферментирали плодове, която и съответства на застрояването посочено в имота с плановете от 1986 г. и 2021 г. Изграждането на процесната постройка в периода 2008 г. 2009 г. се установява и от приетите по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Генчев и П. Проданов, които правилно съдът кредитира при постановяване на съдебното решение, тъй като същите кореспондират както с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, така и с останалите приложени по делото писмени доказателства. По отношение на останалите гласни доказателства правилно съдът не е кредитирал същите, доколкото те противоречат на заключението на вещото лице и на останалите гласни и писмени доказателства по делото. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства, включително и гласни такива. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Ямбол е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и макар своевременно да е направено искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, то същото се явява неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за реално извършени такива пред настоящото съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,